-
121 racler
v.tr. (a. provenç. rasclar, lat. pop. °ras(i)culare, class. rasus, p. p. passif, de radere "racler, raser") 1. стържа, остъргвам, престъргвам; 2. драскам; 3. скрибуцам, стържа; 4. дърпам, удрям силно по струни на музикален инструмент. Ќ se racler la gorge изкашлям се, прочиствам си гърлото; le vin racle la gorge виното дразни гърлото. -
122 rafraîchir
v. (de re- et fraîchir) I. v.tr. 1. разхлаждам, охлаждам, освежавам; 2. поправям, подновявам; rafraîchir les couleurs de qqch. освежавам, подновявам цветовете на нещо; 3. подрязвам, подстригвам (коса); 4. прен. опреснявам; rafraîchir la mémoire de qqn. опреснявам паметта на някого; 5. напомням; II. v.intr. изстудявам; mettre du vin а rafraîchir оставям вино да се изстуди; se rafraîchir 1. охлаждам се, изстудявам се; разхлаждам се, застудявам се; 2. освежавам се; 3. разг. пия разхладително питие; 4. правя си лек тоалет; поправям грима си. Ќ Ant. réchauffer, tiédir. -
123 répandu,
e adj. (de repandre) 1. широко разпространен, общоизвестен; 2. разпространяван, разпространен; 3. излят, разсипан; vin répandu, sur la nappe вино, разлято върху покривката. Ќ être répandu, dans le monde водя активен светски живот; имам много познати в обществото. -
124 reprendre
v. (lat. reprehendere, ou de re- et prendre, pour certains sens) I. v.tr. 1. вземам отново; вземам обратно; reprendre sa place заемам отново мястото си; 2. залавям, хващам отново; reprendre un évadé залавям беглец; 3. превземам, завземам, завладявам отново; reprendre une forteresse завземам отново крепост; 4. вземам, наемам отново на служба; 5. играя, поставям отново (за пиеса); 6. възобновявам, продължавам, започвам, подхващам отново; reprendre la lecture започвам отново да чета; reprendre le travail започвам отново работа; 7. порицавам, укорявам, правя бележка, критикувам, мъмря; 8. възвръщам си, възобновявам, възстановявам; reprendre sa liberté възвръщам си свободата; reprendre ses forces възстановявам силите си; 9. поемам отново; reprendre l'entreprise de son père поемам предприятието на баща си; 10. вземам отново (върната стока; пари и др.); reprendre du vin сипвам си отново вино; reprendre la parole вземам отново думата; 11. закърпвам, поправям; reprendre un mur поправям стена; reprendre un vêtement закърпвам дреха; стеснявам дреха; 12. повтарям; обобщавам; reprendre les mêmes arguments повтарям едни и същи аргументи; II. v.intr. 1. започвам, подхващам, захващам, идвам, връщам се отново; la fièvre a repris температурата отново се усили; la crise reprend кризата се разгоря отново, започва отново; 2. хващам се, прихващам се отново (за дърво); започвам да раста отново; 3. възстановявам се, оздравявам; 4. започвам отново да се развивам, потръгвам; le commerce reprend търговията потръгва отново; se reprendre 1. овладявам се отново; осъзнавам се; 2. хващам се отново, попадам отново (в клопка); 3. поправям се; 4. започвам отново. Ќ reprendre haleine поемам си дъх; reprendre le collier прен. залавям се пак за работа; reprendre sa parole отказвам се от дадена дума, обещание; reprendre ses esprits; reprendre connaissance прен. опомням се, идвам на себе си; on ne m'y reprendra plus няма да ме излъжат отново. Ќ Ant. redonner; laisser, quitter; cesser; approuver. -
125 résiné,
e adj. (de résine) който съдържа смола; vin résiné, вино, което съдържа борова смола ( в Гърция). -
126 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
127 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
128 sève
f. (lat. sapa "vin cuit, réduit") 1. сок, мъзга; 2. прен. жизнена сила, енергия.
См. также в других словарях:
vin — [ vɛ̃ ] n. m. • Xe; lat. vinum 1 ♦ Boisson alcoolisée provenant de la fermentation du raisin. ⇒ œn(o) , vini , viti . Composition chimique du vin : eau (70 à 80%), substances minérales (soufre, phosphore, fer, cuivre … Encyclopédie Universelle
vin — (vin ; l n ne se lie pas : du vin excellent) s. m. 1° Liqueur alcoolique résultant de la fermentation du jus de raisin, et servant de boisson. Vin de Bourgogne. Vin loyal et marchand, vin de primeur, vin prompt à boire, vin de l arrière saison … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vin de pays — ist ein französischer Landwein oder Tafelwein, an den sich eine bestimmte (geschützte) Herkunftsbezeichnung anschließt. Sein Geschmack variiert je nach Anbaugebiet. Seit 1973 wurden über 100 Zonen für Vin de Pays festgelegt, die meisten liegen in … Deutsch Wikipedia
Vin de Pays — est une appellationdénomination vinicole française créée par les décrets du 13 septembre 1968, et du 4 septembre 1979 (abrogé par le décret 2000 848 du 1er septembre 2000) dans le but de valoriser les très importantes productions qui n… … Wikipédia en Français
Vin rose — Vin rosé Le vin rosé ne possède pas de définition satisfaisante malgré de longs débats tant au niveau français qu international. En effet, si la législation européenne ou l Organisation internationale de la vigne et du vin donnent bien une… … Wikipédia en Français
vin — Vin. s. m. Liqueur propre à boire, que l on tire du raisin. Vin blanc. vin paillet. vin gris. vin couleur d oeil de perdrix. vin clairet. vin rouge. vin rosé. vin doux. vin bourru. vin qui n a point cuvé. vin excellent. vin exquis. de puissant… … Dictionnaire de l'Académie française
Vin de Champagne — Pour les articles homonymes, voir Champagne. Champagne … Wikipédia en Français
Vin de champagne — Pour les articles homonymes, voir Champagne. Champagne … Wikipédia en Français
vin — Vin, m. monosyll. Est la liqueur des raisins apres qu ils sont foulez ou pressurez. Car au paravant cela on l appelle Moust, par distinction d aþvec le moust devenu plus clair et faict vin, qui est la difference que Pliþne semble avoir donné à… … Thresor de la langue françoyse
Vin doux — naturel Le muscat à petits grains Un des principaux cépages producteurs de vins doux naturels Les vins doux sont obtenus traditionnellement par opération de mutage qui consiste à apporter un supplément d alcool vinique neutre sur le moût de… … Wikipédia en Français
Vin jaune (AOC) — Pour l’article homonyme, voir Vin jaune (Chine). Vignoble du Jura … Wikipédia en Français
