-
1 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
2 blow
{blou}
I. 1. духам, вея
to BLOW on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля)
2. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се
to let the horses BLOW оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат
3. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям
4. надувам (мях, духало и пр.)
5. духам, раздухвам (огън)
6. свиря силно на/надувам духов инструмент
to BLOW a whistle изсвирвам със свирка
to BLOW one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама
7. издухвам, продухвам
to BLOW one's nose изсеквам се
8. sl, заминавам внезапно, духвам
9. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит)
10. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.)
11. издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви)
12. правя мехури, надувам (стъкло и пр.)
13. изпразвам чрез духане продухване
14. хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив
15. наплювам (за. мухи)
16. издавам. разгласявам (тайна и пр.)
17. sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари)
18. възклицание, ругатня
oh BLOW! BLOW it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! BLOW you! върви по дяволите! be BLOWed it... да пукна, ако..., разбира се, че няма да...
well, i'm BLOWed! брей! виж ти! to BLOW one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим
to BLOW the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам
to BLOW open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец)
to BLOW hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си
blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам
blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив)
blow back експлодирам (за газ в туби и пр.)
blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам
blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.)
to BLOW off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара
to BLOW the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам
blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам
blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам
ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to BLOW out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата
blow over събарям, прекатурвам
утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам
хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is BLOWmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича
BLOW n up with pride надут, високомерен
II. 1. удар (и прен.)
at one BLOW с един удар
to come/get to BLOWs сбиваме сe
to exchange BLOWs бия се (with с)
without striking a BLOW без бой
to strike a BLOW for помагам, подкрепям
to strike a BLOW against противопоствям се на. опълчвам се срещу
to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a BLOW удрям, нанасям удар
BLOW by BLOW много подобрен (за описание и пр.)
2. неочаквано нещастие
III. v цъфтя, разцъфтявам
IV. n цъфтеж, цвят, разцвет* * *{blou} v (blew {blu:}, blown {blown}) 1. духам, вея: to blow (2) n 1. удар (и прен.): at one blow с един удар: to come/get to{3} v цъфтя, разцъфтявам.{4} n цъфтеж; цвят; разцвет.* * *удар; разцвет; свиря; сблъскване; отвявам; вея; раздухвам; духам;* * *1. 1 sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари) 2. 1 възклицание, ругатня 3. 1 издавам. разгласявам (тайна и пр.) 4. 1 издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви) 5. 1 изпразвам чрез духане продухване 6. 1 наплювам (за. мухи) 7. 1 правя мехури, надувам (стъкло и пр.) 8. 1 хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив 9. at one blow с един удар 10. blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам 11. blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив) 12. blow back експлодирам (за газ в туби и пр.) 13. blow by blow много подобрен (за описание и пр.) 14. blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам 15. blow n up with pride надут, високомерен 16. blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.) 17. blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам 18. blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам 19. blow over събарям, прекатурвам 20. i. духам, вея 21. ii. удар (и прен.) 22. iii. v цъфтя, разцъфтявам 23. iv. n цъфтеж, цвят, разцвет 24. oh blow! blow it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! blow you! върви по дяволите! be blowed it... да пукна. ако..., разбира се, че няма да.. 25. sl, заминавам внезапно, духвам 26. to blow a whistle изсвирвам със свирка 27. to blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си 28. to blow off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара 29. to blow on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля) 30. to blow one's nose изсеквам се 31. to blow one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама 32. to blow open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец) 33. to blow the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам 34. to blow the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам 35. to come/get to blows сбиваме сe 36. to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a blow удрям, нанасям удар 37. to exchange blows бия се (with с) 38. to let the horses blow оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат 39. to strike a blow against противопоствям се на. опълчвам се срещу 40. to strike a blow for помагам, подкрепям 41. well, i'm blowed! брей! виж ти! to blow one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим 42. without striking a blow без бой 43. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се 44. духам, раздухвам (огън) 45. ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to blow out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата 46. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.) 47. издухвам, продухвам 48. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит) 49. надувам (мях, духало и пр.) 50. неочаквано нещастие 51. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям 52. свиря силно на/надувам духов инструмент 53. утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам 54. хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is blowmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича* * *blow [blou] I. v ( blew [blu:]; blown [bloun], blowed [bloud]) 1. духам, вея, подухвам, понавявам, лъхам; it is \blowing a gale, it is \blowing great guns вятърът духа много силно, ужасна буря е; to \blow o.'s fingers духам на пръстите си (за да ги стопля); \blow hot, \blow cold каквото и да става; to \blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението (решението) си; говоря ту така, ту иначе, непостоянен (неискрен) съм; 2. издишам, пъхтя, пъшкам, задъхвам се; to puff and \blow пъхтя, дишам тежко; to let the horses \blow оставям конете да си отдъхнат; 3. отвявам, завявам, завличам; духвам; блъскам, издухвам, нося; we were \blown out of our course мор. вятърът ни завлече (в погрешна посока); what good wind \blows you here? какво (какъв вятър) те носи насам? 4. надувам (духало, мех); раздухвам, разпалвам, разгарям, подклаждам ( огън; и \blow up); to \blow the coals прен. раздухвам недоволство; 5. надувам ( инструмент), свиря на (духов инструмент); the trumpets were \blowing тромпетите свиреха; to \blow o.'s own trumpet сам се хваля, правя си реклама; 6. издухвам (носа си); 7. наплювам (за мухи); fly-\blown наплют от мухи; to \blow upon s.o.'s reputation прен. черня, позоря, оплювам, охулвам, петня някого; 8. ел. изгарям (за крушка, бушон); 9. правя мехури; надувам ( стъкло); издувам, надувам (животни при одиране); 10. изпразвам; изхвърлям излишен баласт; to \blow an egg издухвам вътрешността на яйце през дупчица на черупката; to \blow a boiler изпразвам бойлер (парен котел); to \blow the tanks of a submarine изхвърлям баласт от подводница; 11. (за кит и под.) изпускам, изхвърлям вода; 12. уморявам, карам да се задъха ( кон); 13. sl прахосвам, пилея, разпилявам; to \blow it пропилявам (пропускам) шанса си; 14. sl духвам, измъквам се, изчезвам, изпарявам се, офейквам; 15. пукам ( гума); 16. sl грубо правя фелацио (минет), духам; 17. (само в imp и pp) проклет; \blow it! по дяволите! I'll be \blowed if, I'm \blowed if... да пукна, ако ...; well, I'm \blowed! е, и таз хубава! • to \blow the gaff издавам тайна, изпускам се, раздрънквам се; to \blow the whistle on разобличавам; to \blow s.o. a kiss пращам въздушна целувка на някого; to \blow (up) sky high подлагам на унищожителна критика, правя на пух и прах; the door ( window) blew open прозорецът се отвори от вятъра, вятърът отвори прозореца; to be \blown без дъх съм, едва дишам, задъхан съм; to \blow o.'s top ( off), to \blow a fuse ядосан съм, раздразнен съм, излизам от кожата си, изпускам си нервите; to \blow o.'s lid ( mind, cork) sl откачам, полудявам, "удря ме сачмата"; to \blow the coals ( fire) прен. наливам масло в огъня, разпалвам недоволство (страст, омраза и пр.); II. n 1. духане, издухване, вихър; 2. разходка, излет, обиколка; проветряване; to get a \blow проветрявам се, дишам чист въздух; 3. самохвалство, разг. фанфаронство, горделивост; 4. яйца на мухи; 5. приток на газ към въглища; 6. англ. sl канабис; 7. ам. sl кокаин. blow n 1. удар (и прен.); at a \blow с един удар; to come to \blows сбиваме се; without ( striking) a \blow без бой, без съпротива; to soften ( cushion) the \blow смекчавам удара (прен.); to strike a \blow for помагам, подпомагам; to strike a \blow against противопоставям се на, мъча се да попреча на; to deal ( deliver, fetch, inflict, strike) s.o. a \blow нанасям някому удар; the \blows fell thick and fast ударите се сипеха; the first \blow is half the battle първият удар е решаващ; a \blow to o.'s credit ( authority) удар по името (престижа) на някого; to stop a \blow with o.'s head шег. спирам удар с главата си; it is a sad \blow to his family това беше тежък удар за семейството му; 2. взрив, експлозия, гърмеж; 3. сблъскване, стълкновение, схватка. III. v ( blew [blu:]; blown [bloun]) цъфтя; VI. n 1. цвят; 2. разцвет, цъфтеж; книж. просперитет, подем. -
3 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
4 absence
f. (lat. absentia) 1. отсъствие; en l'absence de в отсъствие на; 2. липса; 3. неявяване; 4. absence de mémoire пропуски в паметта, разсеяност; 5. absence épileptique епилептичен припадък. Ќ absence de cérémonie безцеремонност; absence de tout sentiment de honte безсрамие; absence sans permission самоотлъчване; absence totale de foi обезверяване; avoir une absence, des absences разсеян съм, не внимавам. Ќ Ant. présence. -
5 affidé,
e adj. (lat. médiév. affidare, rad. fides "foi") 1. ост. доверен; un ami affidé, доверен приятел; 2. m. негат. агент, авер, съучастник; un de ses affidé,s един от съучастниците му. -
6 ajouter
v. (de l'a fr. joste "auprès" lat. juxta) I. v.tr. прибавям, добавям; II. v.intr.indir.увеличавам, умножавам, нараствам; la crainte ajoute а nos peines страхът увеличава мъките ни; III. v. pron. прибавям се, добавям се, увеличавам се. Ќ ajouter foi aux paroles de qqn. вярвам в думите на някого. Ќ Ant. retrancher, soustraire, déduire, enlever, ôter. -
7 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
8 autodafé
m. (port. auto da fe "acte de foi") 1. аутодафе (изгаряне на еретик от инквизицията); 2. публично изгаряне на книги и др. -
9 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
10 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
11 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
12 chanceler
v.intr. (lat. cancellare "clore d'un treillis") 1. залитам, клатя се, поклащам се, разклащам се, клатушкам се; chanceler de fatigue залитам от умора; 2. прен. колебая се, разколебавам се; sa foi chancelle вярата му е разклатена. Ќ Ant. être ferme, se dresser, s'affermir. -
13 charbonnier,
ère adj. et n. (lat. carbonarius) 1. въглищен, който се отнася до произвеждането и продажбата на въглища; régions charbonnier,ères области със залежи от въглища; 2. m., f. въглищар; 3. m. мор. кораб за пренасяне на каменните въглища; 4. ист. член на политическо дружество във Франция по време на Реставрацията; 5. f. място в гора, където се правят дървени въглища. Ќ charbonnier, est maître dans sa maison (chez soi) погов. всеки е господар в къщата си; la foi du charbonnier, простодушна вяра; mésange charbonnier,ère зоол. голям синигер. -
14 confiance
f. (du lat. confidentia, d'apr. l'a. fr. fiance "foi") 1. вяра, доверие; avoir confiance en qqn. имам доверие в някого; avoir confiance dans les médecins имам доверие в лекарите; abus de confiance злоупотреба с доверие; vote de confiance вот на доверие; 2. прен. увереност, сигурност, смелост; manquer de confiance en soi нямам увереност в себе си. Ќ acheter de confiance купувам на доверие (на вяра); en toute confiance смело; homme de confiance доверен човек; personne de confiance благонадеждно лице. Ќ Ant. défiance, méfiance; anxiété, crainte, doute, suspicion. -
15 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
16 féal,
e, aux adj. (de fei, anc. forme de foi) ост. лоялен, верен. -
17 fidéicommis
m. (lat. jur. fideicommissum "ce qui est confié а la bonne foi") юр. фидеикомис (наследство, дарение, което наследодателят оставя на едно лице, за да го предаде на друго). -
18 fidèle
adj. (lat. fidelis, de fides "foi") 1. верен, предан; être fidèle а qqn. верен съм на някого; 2. точен, верен; mémoire fidèle вярна памет; être fidèle а ses promesses държа на обещанията си; traduction fidèle превод, твърде близък до оригинала; 3. честен; femme fidèle честна, вярна жена; 4. ост. правоверен, верующ. Ќ Ant. infidèle, inconstant. -
19 forfaiture
f. (dér. sav. de forfaire) 1. юр. служебно престъпление (престъпление, извършено по време на изпълняване на служба); 2. лит. безчестна постъпка. Ќ Ant. fidélité, foi, loyauté. -
20 incrédulité
f. (lat. incredulitas) 1. недоверие, недоверчивост, скептицизъм; 2. безверие, неверие, липса на религиозна вяра. Ќ Ant. crédulité, croyance, foi.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
FOI — La foi a toujours été associée aux pactes, aux serments, aux promesses de l’amitié; elle est parfois requise dans les cours de justice («déclarer sous la foi du serment») et aux pieds des autels («confesser sa foi»). Sur cette base on peut… … Encyclopédie Universelle
foi — (foi) s. f. 1° Fidélité, exactitude à remplir ses engagements ; et, par extension, assurance, serments, protestations de loyauté. • Si j en obtiens l effet, je t engage ma foi De ne respirer pas un moment après toi, CORN. Cid, III, 4.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Foi Et Raison — La séparation de l’Église et de l’État, dessin de 1905 Le conflit entre la foi (dans son sens religieux) et la raison est aussi ancien que l’existence des religions et des sociétés humaines. Il a longtemps été au centre de débats philosophiques… … Wikipédia en Français
Foi en Dieu — Foi Pour les articles homophones, voir foie et Foix. Cet article court présente un sujet plus amplement développé ici : Principes de foi du judaïsme, Foi chrétienne, Foi dans l islam, Foi en philosophie et Relation entre science et… … Wikipédia en Français
Foi en la divinité — Foi Pour les articles homophones, voir foie et Foix. Cet article court présente un sujet plus amplement développé ici : Principes de foi du judaïsme, Foi chrétienne, Foi dans l islam, Foi en philosophie et Relation entre science et… … Wikipédia en Français
Foi religieuse — Foi Pour les articles homophones, voir foie et Foix. Cet article court présente un sujet plus amplement développé ici : Principes de foi du judaïsme, Foi chrétienne, Foi dans l islam, Foi en philosophie et Relation entre science et… … Wikipédia en Français
Foi théologale — Foi Pour les articles homophones, voir foie et Foix. Cet article court présente un sujet plus amplement développé ici : Principes de foi du judaïsme, Foi chrétienne, Foi dans l islam, Foi en philosophie et Relation entre science et… … Wikipédia en Français
Foi et lumière — Foi et Lumière, des communautés de rencontres formées de personnes ayant un handicap mental, de leurs familles et d amis, spécialement des jeunes, qui se retrouvent régulièrement dans un esprit chrétien pour partager leur amitié, prier ensemble,… … Wikipédia en Français
Foi Bahá'ie orthodoxe — Foi bahá íe orthodoxe La Foi Baháíe orthodoxe se distingue par l’acceptation du Testament de Abdul Bahá, le fils de Bahá u lláh, fondateur du bahaïsme, comme un document sacré, qui définit les institutions essentielles d un ordre administratif… … Wikipédia en Français
Foi Bahá'íe Orthodoxe — La Foi Baháíe orthodoxe se distingue par l’acceptation du Testament de Abdul Bahá, le fils de Bahá u lláh, fondateur du bahaïsme, comme un document sacré, qui définit les institutions essentielles d un ordre administratif unique et qui constitue … Wikipédia en Français
Foi baha'ie orthodoxe — Foi bahá íe orthodoxe La Foi Baháíe orthodoxe se distingue par l’acceptation du Testament de Abdul Bahá, le fils de Bahá u lláh, fondateur du bahaïsme, comme un document sacré, qui définit les institutions essentielles d un ordre administratif… … Wikipédia en Français
