dar+que

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

m 1) стъпка, крачка; paso2 a paso2, de paso2 en paso2 стъпка по стъпка; малко по малко; a paso2 lento с бавни крачки; a cada paso2 прен. на всяка крачка; acortar el paso2 забавям крачката си; dar un paso2 en falso, dar un mal paso2 правя погрешна стъпка; a dos paso2s, a un paso2 разг. на една крачка; наблизо; salir del paso2 прен. измъквам се от трудност, обещание и др.; 2) преход; 3) театр. къса театрална пиеса; 4) прелитане (на прелетните птици); 5) проход; 6) пролив; 7) стъпка (в танц); 8) път; abrir paso2 проправям път; abrirse paso2 por (entre) пробивам си път; 9) отпечатък, следа; 10) преминаване (от клас в клас); 11): paso2 a nivel прелез; 12) ход; a paso2 de tortuga прен. бавно, внимателно; 13): paso2 de peatones пешеходна пътека; надлез; 14) стъпало (на стълба); 15) равномерно движение на животно; 16) pl постъпки, действия за постигане на определена цел; 17) разрешение за преминаване; 18) напредък, стъпка нагоре; 19) походка; 20) настъпване на смърт или друг критичен момент; 21) действие, постъпка; 22) pl спорт. нарушение в баскетбола (повече от 3 стъпки с топка в ръка); 23) маркиране на сметачен апарат; paso2 subterràneo подлез; buen paso2 прен. лек живот; mal paso2 прен. трудности, пречки; a buen paso2 бързо, набързо; acortar los paso2s прен. спъвам някого; a ese paso2 прен. по такъв начин, по този начин; al paso2 мимоходом, ходом; al paso2 que прен. а) по начин, като, имитирайки; б) в същото време, докато; asentar el paso2 прен., разг. успокоявам топката, живея спокойно и разумно; ceder el paso2 правя път, отстъпвам път; dar paso2s прен. застъпвам се за някого; de paso2 мимоходом; набързо, без задълбочаване; enderezar alguien sus paso2s a un sitio отправям се нанякъде; màs que a (de) paso2 прен. бързо, забързано, набързо; Ўpaso2! interj път, моля!; volver uno sobre sus paso2s прен. отричам се, поправям поведението си; a camino largo, paso2 corto proverb който върви полека, той стига далеко.

m, f 1) край, завършек (по-често m); a fin(es) del mes (año, siglo и др.) в края на месеца (годината, века и т. н.); dar fin a а) завършвам нещо; б) изчерпвам, изразходвам; в) умирам; poner fin a su vida самоубивам се, слагам край на живота си; fin de fiesta а) край на театрална постановка; б) прен. дръзко прекратяване на разговор, точка на въпроса; fin de semana а) уикенд, почивните дни (събота и неделя); б) пътуване през уикенда; в) прен. малък пътнически сак; 2) цел, намерение; fin último крайна цел; a fin de за да; a fin de que с цел да, за да (със subj); a fin de que no haya ilusiones за да не си правим илюзии; 3) граница, предел; sin fin безкраен, безброен; 4) развръзка, изход; 5) смърт; a la fin loa la vida, y a la tarde loa el día вечно нещо не ни достига, никога не сме напълно доволни; al fin най-накрая; al fin del mundo на края на света; al fin se canta la gloria а) разг. пилците се броят наесен; б) прен. наградата увенчава усилието; al fin y a la postre, al fin y al cabo в края на краищата; dar fin de una cosa разрушавам, премахвам; en fin а) накрая, най-накрая; б) така че, накратко; en fin de cuentas накратко; в крайна сметка; hasta el fin nadie es dichoso да не бързам да се радвам, докато не видя края; por fin най-накрая.

m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет).

m 1) Бог; 2) божество; Dios Hombre Богочовек, Иисус Христос; Ўpor Dios! за Бога!; Dios me perdone да ми прости Господ; Dios se lo pague Бог да ви възнагради; a la buena de Dios разг. а) с добро; б) наслуки, както дойде; ni Dios разг. никой; a Dios rogando y con el mazo dando proverb помогни си сам, за да ти помогне и Бог; bien sabe Dios que... Бог ми е свидетел, че...; Ўvaya con Dios! хайде, сбогом! (прекъсвайки събеседника си); bendito sea el Dios слава Богу!; clamar a Dios а) отчаян съм, призовавам Бога; б) прен. много несправедливо; нещо, което вика за справедливост; dar a Dios lo que es de Dios, y al César lo que es de César proverb Божието - Богу, Цезаревото - Цезарю.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо!

f 1) дума, реч; de palabra на думи; conceder, dar (retirar, quitar) la palabra давам (отнемам) думата; no decir palabra не казвам гък; tomar la palabra вземам думата; 2) дума, обещание; palabra de honor честна дума; hombre de (su) palabra човек на думата си; 3) дар слово, красноречие; 4) ред, право на изказване; 5) слово; 6) pl празни приказки; 7) заклинание; 8) пасаж, текст; 9): palabra clave ключова дума; 10) воен. парола; palabra y piedra suelta no tienen vuelta прен. казана дума, хвърлен камък; gastar palabras прен. говоря на вятъра; a medias palabras adv разг. с половин уста, с недомлъвки; palabras al aire прен., разг. думи на вятъра; ahorrar palabras прен. спестявам си думите, преминавам към действие; coger la palabra прен. хващам се за думата; faltar uno a la (su) palabra не държа на думата си; gastar palabra прен. хабя си думите напразно; no hay palabra mejor que la que està por decir proverb най-добра е още неизречената дума; quitarle a uno la(s) palabra(s) de la boca прен. вземам някому думата от устата; remojar la palabra прен., разг. пийвам малко; torcer (trocar) las palabras прен. изкривявам, изопачавам думите; tratar mal de palabra a uno хуля, оскърбявам някого.

(-ie-) tr 1) мисля, размишлявам; 2) възнамерявам, правя; 3) измислям, изготвям план; намирам решение; 4) смятам, на мнение съм; cuando menos lo pienses, se piense когато най-малко очакваш, неочаквано; dar una cosa que pensar1 прен., разг. безпокоя, тревожа; Ўni pensar1lo! не си го и помисляй!; pensar1 mal злонамерен съм; a fuerza de pensar1 след дълго премисляне; al pensar1 que при мисълта, че; sin pensar1 неволно, неочаквано.

m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки.

f 1) топка; 2) билярдна топка; 3) pl вулг. тестиси; 4) разг. бицепс; 5) прен., разг. лъжа, измама; a bola vista прен. открито; hacer bolas прен., разг. бягам от училище, работа; dejar que ruede la bola прен., разг. а) оставям нещата да следват своя ход на развитие; б) наблюдавам с безразличие; en bolas adv вулг. разголено; pasar la bola прен., разг. безотговорен съм, прехвърлям топката някому; dar bola a uno прен. Арж., Ч., Пер., Ур. обръщам внимание, придавам му значение.

f 1) въже; cuerda de cбсamo конопено въже; cuerda metàlica телено въже; 2) муз. струна; instrumento de cuerda муз. струнен инструмент; cuerdas vocales гласни струни; 3) пружина (на часовник); dar cuerda (a un reloj) навивам часовник; 4) нерв, сухожилие; 5) фитил за оръдие; 6) мярка за дължина = 7,09 м; 7) открит ръб на скален пласт; 8) връх на планина; 9) навързани един за друг осъдени; 10) връв, шнур; 11) муз. вид глас (бас, тенор, алт и сопрано); 12) муз. диапазон на гласа; aflojar la cuerda прен. давам си почивка; отпускам дисциплината; намалявям строгостта на закона; apretar hasta que salte la cuerda прен. притискам толкова някого, че накрая другият губи търпение и избухва; apretar la cuerda прен. затягам дисциплината; por debajo de cuerda прен. под сурдинка; siempre se rompe la cuerda por lo màs delgado прен. въжето се къса там, където е най-тънко.

(-ie-) 1. tr 1) разбирам, имам представа, схващам; 2) знам, имам познания в определена област, наука, изкуство (с предл. de); 3) познавам, отгатвам състояние, намерение; 4) обмислям, предполагам, правя извод, заключавам; 5) възнамерявам да направя нещо; 6) смятам, мисля, съдя, на мнение съм; yo entiendo que sería mejor... смятам, че би било по-добре...; 7) разбирам чужд език (и като prnl с предл. en); 2. prnl 1) разбирам, познавам добре самия себе си; 2) имам си причина, за да направя нещо; cada uno se entiende всеки си знае; 3) споразумяваме се, разбираме се за нещо; 4) поддържам тайна любовна връзка; a mi (tu, su) entender според мен (теб, него); dar a entender a alguien una cosa давам да се разбере нещо, скрито внушавам; entender en una cosa познавам добре дадена материя, занимавам се с нещо; entenderse una cosa con alguien принадлежи му, негова собственост е; засяга го (ако е за закон, заповед); entenderse con una cosa умея да се оправям с нещо, да разполагам с него; entenderse con uno съгласявам се, споразумявам се с някого за нещо; eso se entiende por sí mismo това се подразбира; їcómo se entiende? откъде накъде?

f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и л˜жи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата.

f 1) форма; 2) външност, изглед; 3) образец; 4) формат (за книга); 5) свойство, способност; 6) формула; 7) начин на действие, възможност за постигане на нещо; no hay forma de няма начин да; 8) рел. нафора; 9) ритуална фраза; 10) pl женски форми; 11) норма, правило; no cuida las formas не се съобразява с нормите; 12) геометрична фигура; dar forma а) оформям, подреждам; б) изпълнявам; в) прен. придавам форма, давам израз на нещо неопределено; de forma que така че; de todas formas във всеки случай; de una forma o de otra по един или друг начин; en debida forma по съответния начин, по установения ред; en forma а) както трябва; б) официално, формално; en toda forma напълно, добре; estar en forma в добро състояние, във форма съм; guardar la forma del ayuno пазя, спазвам постите; guardar las formas прен. спазвам приличие; ponerse en forma подготвям се за нещо; de esta forma по такъв начин; pro forma привидно, про форма; hombre de forma изискан човек.

f 1) ламарина, тенекия; 2) тенеке; 3) консервена кутия; carne en lata консервирано месо; 4) пластинка, малка греда; 5) мертек за керемиден покрив; 6) разг. уморителен, скучен, досаден разговор; qué lata! каква скука! dar la lata прен., разг. дотягам, досаждам; estar en la lata (en las latas) прен., разг. Ц. Амер., Кол. мизерствам, в окаяно състояние съм.

f 1) жалост, състрадание; causar (dar) lástima, estar hecho una lástima предизвиквам съжаление, имам жалък вид; es lástima жалко; Ўqué lástima! колко жалко! 2) нещо, което предизвиква състрадание; 3) оплакване, роптание; llorar lástimas прен., разг. преувеличавам в оплакването си.

1. adj num 1) осем; 2) осми; 2. m осморка; dar (echar) a uno con los ochos y los nueves прен., разг. казвам някому това, което не ми харесва у него; da lo mismo ocho que ochenta прен., разг. все ми е едно, не ме интересува.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.