dar+por

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош.

a 1. adj 1) предполагаем; 2) измислен, псевдо; 2. m предположение, хипотеза; догадка; por supuesto, разбира се; dar por supuesto,a una cosa приемам за действителен, истински; supuesto, que тъй като, в случай, че.

f 1) земя, суша; tierra adentro навътре в сушата; tierra firme суша, континент; tomar tierra а) мор. слизам на суша; б) ав. кацам, приземявам се; в) заземявам; 2) пръст, почва; 3) под, земя; 4) родно място; 5) страна, родина; 6) територия; 7) обработваема земя; 8) земеделска собственост; 9) Арж. прах; 10) жарг. хашиш от лошо качество; 11) прен. население; 12) мека глина (в керамиката); tierra de nadie ничия земя; tierra Prometida (de promisión) Обетована земя; tierra Santa Божигроб, Светите места; tierra vegetal плодородна земя; dar tierra a alguien погребвам някого; echar por tierra прен. развалям, съсипвам; irse (venirse) a tierra провалям се, пропадам; quedarse alguien en tierra разг. не успявам да се кача на превозно средство; sacar de debajo de (la) tierra прен. измъквам от вдън земя нещо; Ўtràgame tierra! excl разтвори се, земьо! (срам, мъка); tragarse a uno la tierra прен., разг. вдън земя потъвам; poner tierra por medio прен. спасявам се чрез бягство; dar en tierra падам; dar en tierra con algo (alguien) събарям нещо (някого); echar tierra a algo прен. посипвам с пепел, забравям нещо; en toda tierra de garbanzos разг. навсякъде; por debajo de tierra прен. в дълбока тайна; tierra de Holanda (de Venecia) охра (боя); en tierra de ciegos, el tuerto es rey погов. в царството на слепите и едноокият е цар.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо!

m 1) стъпка, крачка; paso2 a paso2, de paso2 en paso2 стъпка по стъпка; малко по малко; a paso2 lento с бавни крачки; a cada paso2 прен. на всяка крачка; acortar el paso2 забавям крачката си; dar un paso2 en falso, dar un mal paso2 правя погрешна стъпка; a dos paso2s, a un paso2 разг. на една крачка; наблизо; salir del paso2 прен. измъквам се от трудност, обещание и др.; 2) преход; 3) театр. къса театрална пиеса; 4) прелитане (на прелетните птици); 5) проход; 6) пролив; 7) стъпка (в танц); 8) път; abrir paso2 проправям път; abrirse paso2 por (entre) пробивам си път; 9) отпечатък, следа; 10) преминаване (от клас в клас); 11): paso2 a nivel прелез; 12) ход; a paso2 de tortuga прен. бавно, внимателно; 13): paso2 de peatones пешеходна пътека; надлез; 14) стъпало (на стълба); 15) равномерно движение на животно; 16) pl постъпки, действия за постигане на определена цел; 17) разрешение за преминаване; 18) напредък, стъпка нагоре; 19) походка; 20) настъпване на смърт или друг критичен момент; 21) действие, постъпка; 22) pl спорт. нарушение в баскетбола (повече от 3 стъпки с топка в ръка); 23) маркиране на сметачен апарат; paso2 subterràneo подлез; buen paso2 прен. лек живот; mal paso2 прен. трудности, пречки; a buen paso2 бързо, набързо; acortar los paso2s прен. спъвам някого; a ese paso2 прен. по такъв начин, по този начин; al paso2 мимоходом, ходом; al paso2 que прен. а) по начин, като, имитирайки; б) в същото време, докато; asentar el paso2 прен., разг. успокоявам топката, живея спокойно и разумно; ceder el paso2 правя път, отстъпвам път; dar paso2s прен. застъпвам се за някого; de paso2 мимоходом; набързо, без задълбочаване; enderezar alguien sus paso2s a un sitio отправям се нанякъде; màs que a (de) paso2 прен. бързо, забързано, набързо; Ўpaso2! interj път, моля!; volver uno sobre sus paso2s прен. отричам се, поправям поведението си; a camino largo, paso2 corto proverb който върви полека, той стига далеко.

f 1) връх (на планина); 2) прен. връх, връхна точка; кулминация; 3) връх (на дърво); 4) най-висока точка на стряха; 5) стрък на бодил или растение; 6) прен. завършване; изпипване; dar cima a una cosa прен. завършвам успешно, постигам съвършенство; mirar por cima прен. поглеждам отгоре-отгоре; por cima adv най-отгоре; por encima повърхностно.

m 1) страна; 2) страна, посока; al lado de до, редом с; a un lado встрани, настрани; por todos lados навсякъде, отвсякъде, от всички страни; 3) страна, повърхност (медал, тъкан); 4) място, местност; 5) геом. страна (на фигура); 6) прен. страна, аспект; por otro lado от друга страна, от друга гледна точка; 7) генеалогична линия; del lado paterno по бащина линия; 8) pl покровители, съветници; dejar a un lado а) оставям настрана, отмятам; б) прен. не обръщам внимание, изключвам от разговора; hacerse a un lado отмествам се, оттеглям се настрана; mirar de (de medio) lado прен. а) гледам отвисоко; б) поглеждам скришом; comerle un lado a uno прен., разг. подяждам някого, живея за негова сметка; dar de lado a uno прен., разг. изоставям някого, лицемерно го избягвам; echar a un lado прен. изоставям, захвърлям встрани; estar del otro lado на другата страна съм, от противниковия лагер, партия; застъпвам различни идеи; ir cada uno (cada cual) por su lado прен., разг. всеки по пътя си; взаимно не се разбираме; ir de un lado para otro непрекъснато щъкам насам-натам.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.

m 1) край, завършек; 2) крайчец, край; 3) дръжка, ръкохватка; 4) конец, нишка; 5) малък вързоп; 6) шев, водач; 7) място, страна, част; 8) pl аксесоари към облекло; 9) прен. засегната тема в разговор; 10) геогр. нос; cabo de Buena Esperanza нос Добра надежда; 11) мор. въже; 12) малък денк, бала; 13) воен. ефрейтор; cabo de cuartel дежурен по казарма; 14) опашка (на кон); 15) крака, муцуна, грива на кон, кобила; llevar a cabo изпълнявам, осъществявам; cabo suelto прен., разг. непредвидено обстоятелство, нерешен проблем; al cabo loc adv накрая; dar cabo a alguna cosa изпипвам нещо докрай; dar cabo de прен. довършвам, развалям; al cabo de след; de cabo a cabo, de cabo a rabo loc adv отначало докрай; por ningún cabo loc adv по никакъв начин; al fin y al cabo в края на краищата; 16) прен. край, граница на нещо.

m 1) съгласие, одобрение; 2) вяра, доверие; 3) кредит, заем, дълг; carta de crédito кредитно писмо; tarjeta de crédito кредитна карта; abrir crédito откривам кредит; comprar (dar, tomar, vender) a crédito купувам (давам, вземам, продавам) на кредит; crédito a corto plazo икон. краткосрочен кредит; crédito a largo plazo икон. дългосрочен кредит; crédito bancario икон. банков кредит; crédito de exportación икон. експортен кредит; crédito extraordinario икон. извънреден кредит; crédito garantizado икон. обезпечен кредит; crédito bancario directo икон. пряко банково кредитиране; crédito hipotecario икон. ипотечен кредит; crédito libre de tasas икон. безлихвен кредит; crédito limpio икон. чист акредитив; crédito por aceptación икон. акцептен кредит; crédito renovable икон. възобновяем кредит; créditos congelados блокирани кредити; 4) тежест, влияние, авторитет; gozar de crédito имам авторитет, радвам се на авторитет; 5) репутация, гаранция, икономическо положение; dar crédito вярвам, доверявам се; sentar (tener sentado) uno el crédito ползвам се с добро име; crédito público обществено доверие.

m, f 1) край, завършек (по-често m); a fin(es) del mes (año, siglo и др.) в края на месеца (годината, века и т. н.); dar fin a а) завършвам нещо; б) изчерпвам, изразходвам; в) умирам; poner fin a su vida самоубивам се, слагам край на живота си; fin de fiesta а) край на театрална постановка; б) прен. дръзко прекратяване на разговор, точка на въпроса; fin de semana а) уикенд, почивните дни (събота и неделя); б) пътуване през уикенда; в) прен. малък пътнически сак; 2) цел, намерение; fin último крайна цел; a fin de за да; a fin de que с цел да, за да (със subj); a fin de que no haya ilusiones за да не си правим илюзии; 3) граница, предел; sin fin безкраен, безброен; 4) развръзка, изход; 5) смърт; a la fin loa la vida, y a la tarde loa el día вечно нещо не ни достига, никога не сме напълно доволни; al fin най-накрая; al fin del mundo на края на света; al fin se canta la gloria а) разг. пилците се броят наесен; б) прен. наградата увенчава усилието; al fin y a la postre, al fin y al cabo в края на краищата; dar fin de una cosa разрушавам, премахвам; en fin а) накрая, най-накрая; б) така че, накратко; en fin de cuentas накратко; в крайна сметка; hasta el fin nadie es dichoso да не бързам да се радвам, докато не видя края; por fin най-накрая.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

m 1) карта за игра; 2) pl тесте карти; 3) малък портрет; barajar los naipes разбърквам картите; cortar los naipes сека картите; llenar el naipe прен. играя пръв, имам първа ръка; gentes de naipe разг. картоиграчи; dar bien (mal) el naipe върви ми; имам късмет (не ми върви); dar el naipe a uno por una cosa прен. а) удава ми се, иде ми отръки; б) пристрастен, вманиачен съм към нещо; estar como el naipe прен., разг. а) слаб, кльощав съм; б) изхабен съм от употреба.

f 1) разум, разсъдък; здрава мисъл; perder la razón загубвам разсъдък; poner en razón вразумявам; 2) довод, аргумент; 3) основание, съображение; 4) причина, повод, мотив; 5) справедливост, правилност; 6) размисъл, разсъждение; 7) умозаключение, извод; 8) метод, начин на действие; 9) изчисление, разчет, сметка; 10) равенство между покупките и продажбите; 11) истина, вярност; 12) прен. съобразяване, предпазливост, обмисляне; 13) мат. функция; razón trigonométrica тригонометрична функция; 14) зачитане, вземане под внимание; razón de Estado държавни интереси; razón social търговска фирма; a razón de по цена, в размер на; en razón de (a) по силата на; por razón de за; dar la razón съгласявам се; dar razón давам сведения, информирам; tomar razón внасям, вписвам, регистрирам; razón de pie de banco прен., разг. неуместен, безполезен довод; fuera de razón неоправдано; hacer uno la razón отговарям с наздравица на вдигнат тост; la razón no quiere fuerza proverb правото сила не ще; con razón справедливо, основателно; tener razón прав съм.

f 1) причина; 2) повод; основание; 3) дело, процес; 4) дело, кауза; causa final цел; causa primera фил. първопричина; a causa de, por causa de loc conj поради, по причина на; dar la causa por concluida юр. считам случая за приключен.

f 1) въже; cuerda de cбсamo конопено въже; cuerda metàlica телено въже; 2) муз. струна; instrumento de cuerda муз. струнен инструмент; cuerdas vocales гласни струни; 3) пружина (на часовник); dar cuerda (a un reloj) навивам часовник; 4) нерв, сухожилие; 5) фитил за оръдие; 6) мярка за дължина = 7,09 м; 7) открит ръб на скален пласт; 8) връх на планина; 9) навързани един за друг осъдени; 10) връв, шнур; 11) муз. вид глас (бас, тенор, алт и сопрано); 12) муз. диапазон на гласа; aflojar la cuerda прен. давам си почивка; отпускам дисциплината; намалявям строгостта на закона; apretar hasta que salte la cuerda прен. притискам толкова някого, че накрая другият губи търпение и избухва; apretar la cuerda прен. затягам дисциплината; por debajo de cuerda прен. под сурдинка; siempre se rompe la cuerda por lo màs delgado прен. въжето се къса там, където е най-тънко.