dar+por

m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон.

f 1) огън, пламък; 2) воен. фитил; 3) отвор, цепнатина, пропускаща сноп светлина (на врата, капандура и т. н.); 4) прен. блясък, сияние; 5) pl кремък, огниво и прахан; 6) предната част на подкова; lumbre del agua водната повърхност; a la lumbre mansa а) на слаб, на тих огън; б) прен. на бавен огън; a lumbre de pajas прен., разг. краткотрайно, моментално; dar lumbre а) пускам искри (за огниво); б) прен. постигам скритата си цел; в) прен., разг. давам огънче (запалката си или запалената си цигара) на друг пушач; echar lumbre прен., разг. мятам искри; ni por lumbre прен., разг. по никакъв начин, за нищо на света; ser una persona o cosa la lumbre de los ojos de uno прен. светлина съм за очите на някого; радвам някого, обича ме.

f 1) дума, реч; de palabra на думи; conceder, dar (retirar, quitar) la palabra давам (отнемам) думата; no decir palabra не казвам гък; tomar la palabra вземам думата; 2) дума, обещание; palabra de honor честна дума; hombre de (su) palabra човек на думата си; 3) дар слово, красноречие; 4) ред, право на изказване; 5) слово; 6) pl празни приказки; 7) заклинание; 8) пасаж, текст; 9): palabra clave ключова дума; 10) воен. парола; palabra y piedra suelta no tienen vuelta прен. казана дума, хвърлен камък; gastar palabras прен. говоря на вятъра; a medias palabras adv разг. с половин уста, с недомлъвки; palabras al aire прен., разг. думи на вятъра; ahorrar palabras прен. спестявам си думите, преминавам към действие; coger la palabra прен. хващам се за думата; faltar uno a la (su) palabra не държа на думата си; gastar palabra прен. хабя си думите напразно; no hay palabra mejor que la que està por decir proverb най-добра е още неизречената дума; quitarle a uno la(s) palabra(s) de la boca прен. вземам някому думата от устата; remojar la palabra прен., разг. пийвам малко; torcer (trocar) las palabras прен. изкривявам, изопачавам думите; tratar mal de palabra a uno хуля, оскърбявам някого.

f 1) кожа; 2) кожа (като суровина); piel sin curtir неощавена кожа; negociar en piel es търгувам с кожи; 3) обвивка на плод (кора, ципа); piel de gallina настръхнала кожа; piel roja червенокож, индианец (в Северна Америка); no quisiera encontrarme en su piel прен. не бих искал да съм на негово място; forro de piel кожена подплата; dar (soltar) uno la piel прен., разг. умирам; dejar (perder) uno la piel por algo разг. умирам за нещо; quitar (sacar) la piel a tiras прен., разг. критикувам сурово.

f 1) гласност, публичност; 2) публикация; 3) реклама, рекламиране; 4) медии, средства за разгласяване, публикуване; dar publicidad a algo разгласявам; en publicidad публично; publicidad directa por correo икон. реклама по пощата.

f 1) врата; 2) прен. път, начало, подстъп към нещо; 3) спорт. врата (във футбола и други спортове); a las puertas прен. близък, неизбежен; a puerta cerrada, el diablo se vuelve покритото мляко котките не го лочат; por puertas прен. в крайна нужда; tomar uno la puerta напускам, отивам си; puerta accesoria странична врата; puerta corrediza плъзгаща се врата; puerta trasera задна врата; a puerta cerrada юр. при закрити врата; de puerta en puerta от врата на врата; dar con la puerta en las narices прен. затварям вратата под носа.

m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки.

m 1) скок; прескок; salto mortal прен. салтомортале; dar saltos подскачам; 2) прескочи кобила (игра); 3) прен. пропуск (при четене, в текст); 4) ров, яма; 5) прен. скок, бързо напредване; 6): salto de agua водопад; 7) силно сърцебиене; 8) ост. грабеж; salto de mata прен. бягство; salto de cama нощен халат, пеньоар; salto de lobo прен. трап около градина; salto atràs прен. западане, деградация; a gran salto, gran quebranto proverb който високо хвърчи, ниско пада; en un salto бързо, веднага; por salto като изключение; a saltos с подскоци, прескачайки.

a adj 1) улегнал; 2) спокоен, разсъдлив, положителен; 3) спокоен, ритмичен (пулс); dar una cosa por sentada прен., разг. поставям нещо извън всяко съмнение, гледам като на сигурно.

f 1) знак, признак, белег; 2) сигнал, условен знак; hablar por señas обяснявам със знаци, жестове; 3) воен. парола; 4) Амер. аванс, капаро; 5) pl адрес; dar señas показвам, изразявам; señas personales отличителни белези; señas mortales прен. недвусмислени знаци или признаци за нещо.

f 1) дебело конопено въже; 2) арх. част от каменна плоча или тухла, стърчаща от стена; 3) прен., разг. хитрец, шмекер, негодник, калпазанин; hacer soga прен. а) забавям се, закъснявам; б) давам излишни обяснения; echar la soga tras el caldero прен. захвърлям всичко; la soga tras el caldero прен. все заедно, където единият, там и другият; traer la soga arrastrando прен. с примка на шията съм; quebrar siempre la soga por lo màs delgado proverb където е най-тънко, там се къса; dar soga отпускам въжето малко по малко; no hay que mentar la soga en casa del ahorcado proverb в къщата на обесения за въже не се говори.

m 1) осезание, пипане; 2) пръчка, бастун на слепец; 3) прът на въжеиграч; 4) твърдост, увереност (на ръката); 5) прен. предвидливост, предпазливост; 6) разг. удар; 7) муз. пробни акорди; 8) зоол. пипалце (у насекомите); 9) Амер. ремък от нещавена кожа; 10) зид. хоросан между редовете; 11) pl андалуска песен; dar un tiento прен., разг. опитвам, пробвам (пиене, ядене); por el tiento adv докосвайки, пипайки; на пипане; sacar de tiento a uno разг. изкарвам от кожата някого; tomar el tiento a una cosa разг. проучвам, изучавам нещо.

m 1) вятър; hace viento духа вятър; ràfaga de viento порив на вятъра; viento de costado страничен вятър; viento de proa, viento contrario насрещен вятър; viento en popa, favorable попътен вятър; 2) въздух, атмосфера; 3) миризма, обоняние (на животни); 4) прен. тщеславие, горделивост; 5) прен. подбуда, импулс; 6) прен., разг. вест, новина, слух; 7) странично въже (на палатка, в цирка и др.); 8) разг. газове; 9) мор. посока; vientos alisios пасати; dar al viento прен., разг. разтръбявам новина; echarse el viento прен. утихвам, успокоявам се (за вятър); llevarse el viento una cosa а) прен. непостоянно, нестабилно нещо; б) прен., разг. неразумно и бързо пропилявам нещо; instrumento de viento муз. духов инструмент; beber los vientos por una persona прен. спешно се нуждая от някого; contra viento y marea прен. въпреки всички препятствия; moverse a todos vientos прен. непостоянен съм; tomar el viento прен. тръгвам по следата на дивеч (по миризмата му); a los cuatro vientos на вси страни, във всички посоки; proclamar a los cuatro vientos прен. разтръбявам на всички страни; quien siembra vientos, recoge (cosecha) tempestades proverb който сее ветрове, жъне бури.