-
101 dentellada
f 1) захапване, ухапване; 2) белег, рана от ухапване; a dentelladas със зъби; dar (sacudir) uno dentelladas a otro прен., разг. зъбя се някому. -
102 descontado,
a adj удържан, приспаднат; dar algo por descontado, разг. считам нещо за абсолютно сигурно; por descontado, разг. разбира се, несъмнено. -
103 diente
m 1) зъб; diente de leche млечен зъб; diente incisivo преден зъб; diente canino кучешки зъб; diente molar кътник; 2) зъбец; 3) зъбер; 4) висок стръмен връх (в алпинизма); 5) скилидка (чесън); diente de león глухарче, радика; a regaña dientes с отвращение, с неприязън; crujirle a uno los dientes скърцам със зъби (от яд, нетърпение); armado hasta los dientes разг. въоръжен до зъби; dar diente con diente разг. тракат ми зъбите, от студ (страх); hablar (decir) una cosa entre dientes говоря през зъби, процеждам през зъби. -
104 Dios
m 1) Бог; 2) божество; Dios Hombre Богочовек, Иисус Христос; Ўpor Dios! за Бога!; Dios me perdone да ми прости Господ; Dios se lo pague Бог да ви възнагради; a la buena de Dios разг. а) с добро; б) наслуки, както дойде; ni Dios разг. никой; a Dios rogando y con el mazo dando proverb помогни си сам, за да ти помогне и Бог; bien sabe Dios que... Бог ми е свидетел, че...; Ўvaya con Dios! хайде, сбогом! (прекъсвайки събеседника си); bendito sea el Dios слава Богу!; clamar a Dios а) отчаян съм, призовавам Бога; б) прен. много несправедливо; нещо, което вика за справедливост; dar a Dios lo que es de Dios, y al César lo que es de César proverb Божието - Богу, Цезаревото - Цезарю. -
105 dolor
m 1) болка; 2) скръб; печал; съжаление, разкаяние; dolor sordo (latente) тъпа болка; dolor nefrítico болка от камък в бъбреците; dar dolor de tripas разг. отвращава ме, ядосва ме; dolor de viuda (viudo) прен., разг. силна, бързо преминаваща болка. -
106 ejemplo
m 1) пример; 2) образец; модел на подражание; por ejemplo например; dar ejemplo давам пример, показвам; sin ejemplo без прецедент, необичаен; ejemplo casero всеизвестен пример. -
107 ensancha
f разширение; dar ensanchas прен., разг. давам прекалена свобода. -
108 entender
(-ie-) 1. tr 1) разбирам, имам представа, схващам; 2) знам, имам познания в определена област, наука, изкуство (с предл. de); 3) познавам, отгатвам състояние, намерение; 4) обмислям, предполагам, правя извод, заключавам; 5) възнамерявам да направя нещо; 6) смятам, мисля, съдя, на мнение съм; yo entiendo que sería mejor... смятам, че би било по-добре...; 7) разбирам чужд език (и като prnl с предл. en); 2. prnl 1) разбирам, познавам добре самия себе си; 2) имам си причина, за да направя нещо; cada uno se entiende всеки си знае; 3) споразумяваме се, разбираме се за нещо; 4) поддържам тайна любовна връзка; a mi (tu, su) entender според мен (теб, него); dar a entender a alguien una cosa давам да се разбере нещо, скрито внушавам; entender en una cosa познавам добре дадена материя, занимавам се с нещо; entenderse una cosa con alguien принадлежи му, негова собственост е; засяга го (ако е за закон, заповед); entenderse con una cosa умея да се оправям с нещо, да разполагам с него; entenderse con uno съгласявам се, споразумявам се с някого за нещо; eso se entiende por sí mismo това се подразбира; їcómo se entiende? откъде накъде? -
109 entraña
f 1) pl вътрешности; 2) вътрешен орган; 3) pl недра (на земя, планина); 4) pl прен. най-интимното, най-скритото; 5) прен. център; 6) прен. характер, нрав; 7) прен. нежност, обич; hombre de buenas entrañas добродушен човек; arrancàrsele a uno las entrañas прен. къса ми се сърцето; dar uno hasta las entrañas изключително щедър, либерален съм; echar uno las entrañas прен., разг. скъсвам се от повръщане, изповръщам си червата; hacer las entrañas a una criatura прен. давам му да бозае за пръв път; hacer las entrañas a uno прен. застъпвам се, умолявам за застъпничество; no tener entrañas прен. жесток, безчовечен съм; sacar las entrañas a uno прен. вадя някому душата. -
110 entretenida
f любовница, държанка; dar a uno la (con la) entretenida залъгвам някого с думи или обещания. -
111 espalda
f 1) гръб, плещи, широчина на плещи (по-често pl); 2) конвой, охрана, ариергард, покритие; 3) pl опако, гръб, опакова страна; a espaldas adv тайно, скришно; guardar las espaldas de alguien разг. предпазвам някого; a espaldas vueltas прен. предателски, зад гърба; caer (caerse) de espaldas прен. учудвам се, изумявам се; dar de espaldas падам по гръб; hablar por las espaldas прен. говоря против някого в негово отсъствие; relucir la espalda прен. богат съм; tener buenas espaldas прен., разг. имам яка гърбина; tornar (volver) las espaldas прен. обръщам гръб някому, изоставям го; hacer uno espaldas а) прен., разг. търпя, понасям; б) прен. пазя си гърба. -
112 espíritu
m 1) дух; 2) душа; 3) дух, морална, жизнена сила; 4) храброст, смелост; 5) прен. дух, генериращ принцип, вътрешен характер, същност; el espíritu de una ley, de un siglo; 6) тънка пара, леко изпарение, което се излъчва от алкохол или тяло; 7) pl духовете на мъртвите; espíritu de contradicción дух на противоречие; espíritu maligno дявол; espíritu Santo Светия Дух; espíritu vital жизнена енергия; beber el espíritu a alguien прен., разг. приемам като своя доктрината му; dar (despedir, exhalar) el espíritu предавам Богу дух, умирам; levantar el espíritu прен. въодушевявам се, изпълвам се с решимост; pobre de espíritu а) нищ духом човек; б) страхлив, плах. -
113 esquinazo
m разг. 1) ъгъл; кьоше; dar esquinazo разг. а) завивам зад ъгъла, за да не срещна някого; б) прен. изоставям някого, оставям го да ме чака; 2) Ч. серенада. -
114 estampa
f 1) гравюра, щампа; 2) прен. фигура, външност, изглед (на човек, животно); 3) печат; 4) следа от стъпка; отпечатък; 5) техн. щампа; 6) прен. прилика, сходство, подобие; de buena estampa хубав, строен; dar la estampa публикувам. -
115 estirón
m 1) теглене, опъване; усилие, за да се изтръгне нещо; 2) бърз растеж; 3): dar un estirón прен., разг. изтеглям се, пораствам много. -
116 estudio
m 1) учение, следване; 2) прен. ученолюбие; 3) проучване, изследване; 4) ателие (на художник); 5) pl студия (кинематографска); 6) учебно заведение; учебна зала, аудитория; 7) кабинет, канцелария, бюро, кантора; 8) жив. етюд; 9) фотографско студио; 10) прен. прилежност, сръчност, умение; 11) студио, малък апартамент; estudio general университет; estudios mayores университетско образование; dar estudios a uno издържам, осигурявам му обучението; en estudio в етап на проучване; hacer uno estudio de una cosa прен. проучвам, изучавам; tener estudios имам образование, кариера; con estudio преднамерено, усърдно. -
117 excusa1
f 1) извинение; dar (presentar su) excusa1 поднасям извинения; 2) мотив, претекст, причина; 3) юр. оправдание. -
118 expediente
m 1) юр. дело; процедура; 2) книжа, документи, документация (съдебна и др.); 3) папка, досие; 4) средство, способ; 5) причина, предлог, повод; 6) ход (на дело, процедура); 7) експедитивност, лекота (при изпълнение на задача); 8) трудова характеристика, академична справка; cubrir uno el expediente а) снабдявам с цялата необходима документация; б) прен., разг. давам вид, че изпълнявам задължение; правя минималното за изпълнението му; в) прен. извършвам измама, спазвайки привидно законите; dar expediente давам бърз ход на процедура; instruir uno un expediente правя всичко необходимо, подготвям всички необходими документи. -
119 facilidad
f 1) леснина, лекота, леснота; улесняване; 2) леко отношение към някого, нещо; голяма снизходителност; 3) възможност, удобен случай; 4) pl удобства, облекчения, привилегии; dar facilidades улеснявам изпълнението на нещо. -
120 fama
f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и лжи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата.
См. также в других словарях:
dar — verbo transitivo,prnl. 1. Hacer (una persona) que [una cosa] pase a poder de [otra persona]: Se dieron los regalos. Mi tío me dio mil pesetas. Dio un caramelo a cada niño. 2. Considerar … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
dar — (Del lat. dare). 1. tr. donar. 2. entregar. 3. Ofrecer materia para algo. Dar tema para una composición. 4. Conferir, proveer en alguien un empleo u oficio. Le dieron el oficio de canciller. 5. Ordenar, aplicar … Diccionario de la lengua española
DAR 10 — Role Light bomber and reconnaissance Manufacturer Darzhavna Aeroplanna Rabotilnica First flight … Wikipedia
DAR 1 — Role Civil training aircraft National origin Bulgaria Manufacturer … Wikipedia
Dar.K — Pays d’origine France Genre musical Reggae Ragga Soul Dancehall Années d activité … Wikipédia en Français
dar — dar(se) 1. ‘Entregar(se) u ofrecer(se)’. Verbo irregular: v. conjugación modelo (→ apéndice 1, n.º 27). La forma de subjuntivo dé se escribe con tilde para distinguirla de la preposición de (→ tilde2, 3): «No llamen a la polic … Diccionario panhispánico de dudas
DAR 6 — Role Training biplane Manufacturer DAR Designer Zevtan Lazarov First flight 1930s Primary user Bulgarian Air Force The DAR 6 was a 1930s Bulgarian two seat biplane basic or advanced training aircraft. The DAR 6 was designed by Zevtan Lazarov … Wikipedia
DAR 4 — Role Airliner Manufacturer DAR First flight 1930 … Wikipedia
DAR — can refer to:An organization: * Daughters of the American Revolution * DAR Aircraft, a Bulgarian aircraft manufacturer * [http://www.dar.bam.de/ Deutscher Akkreditierungs Rat] , German Accreditation CouncilA place: * Dar es Salaam (a local… … Wikipedia
Dar — may refer to: Dar, Azerbaijan, a village Dar es Salaam (a local abbreviation) Dar (tribe), a Kashmiri tribe in India and Pakistan Dar, Russian title of Vladimir Nabokov s book The Gift Dar, a character in the 1982 fantasy movie The Beastmaster… … Wikipedia
Dar — Dar, eine Partikel, welche so wohl allein, als auch in Zusammensetzungen gebraucht wird. 1. Allein, ist sie so wohl im Oberdeutschen, als Niedersächsischen für das Nebenwert des Ortes da üblich. Die Hochdeutschen haben sie in diesem Falle nicht,… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
