dar+no+pé

m, f 1) край, завършек (по-често m); a fin(es) del mes (año, siglo и др.) в края на месеца (годината, века и т. н.); dar fin a а) завършвам нещо; б) изчерпвам, изразходвам; в) умирам; poner fin a su vida самоубивам се, слагам край на живота си; fin de fiesta а) край на театрална постановка; б) прен. дръзко прекратяване на разговор, точка на въпроса; fin de semana а) уикенд, почивните дни (събота и неделя); б) пътуване през уикенда; в) прен. малък пътнически сак; 2) цел, намерение; fin último крайна цел; a fin de за да; a fin de que с цел да, за да (със subj); a fin de que no haya ilusiones за да не си правим илюзии; 3) граница, предел; sin fin безкраен, безброен; 4) развръзка, изход; 5) смърт; a la fin loa la vida, y a la tarde loa el día вечно нещо не ни достига, никога не сме напълно доволни; al fin най-накрая; al fin del mundo на края на света; al fin se canta la gloria а) разг. пилците се броят наесен; б) прен. наградата увенчава усилието; al fin y a la postre, al fin y al cabo в края на краищата; dar fin de una cosa разрушавам, премахвам; en fin а) накрая, най-накрая; б) така че, накратко; en fin de cuentas накратко; в крайна сметка; hasta el fin nadie es dichoso да не бързам да се радвам, докато не видя края; por fin най-накрая.

f 1) подпис; 2) подписване; 3) книжа за подпис; 4) търговска фирма; refrendar con su firma скрепвам с подписа си; firma en blanco подписан празен лист, свобода на действие; buena (mala) firma сигурен, проверен (несигурен) човек; dar uno firma en blanco a otro прен. давам карт бланш някому; dar la firma a alguien счет. поверявам му отчетността; echar una firma прен., разг. водя счетоводството, управлявам чужда собственост; firma multinacional международна фирма.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

f 1) милост; 2) прелест, грация, изящество; 3) миловидност; 4) грациозност, лекота; 5) дар; 6) остроумие; 7) благоволение, благоразположение; 8) помилване; 9) име (собствено); 10) pl мит. трите грации; Ў gracias! благодаря!; caer en gracia харесвам се, допадам; conceder una gracia оказвам милост; de gracia безплатно; una triste gracia неприятно нещо; gracias a благодарение на; dar las gracias благодаря; їcuàl es su gracia? как се казвате?; no estar para gracias не ми е до шеги; caer de la gracia de uno изгубвам благоволението, изпадам в немилост; dar uno en la gracia de decir o hacer una cosa разг. непрекъснато повтарям нещо; decir uno dos gracias a otro прен., разг. казвам някому някои истини; estar en gracia имам благоволението на овластените, на могъщите; golpe de gracia смъртоносен последен удар; прен. последното нещастие, което довършва някого; Ўgracias a Dios! Слава Богу!; gracia de Dios прен. въздух, слънце, хляб.

f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

m 1) сапун; 2) перилен препарат; 3) Арж., М., П. Рико страх, уплаха; dar a uno un jabón прен., разг. сурово упреквам, наказвам; jabón de Palencia прен., разг. а) бой с тояги; б) бухалка за пране; dar jabón a uno разг. лаская, подмазвам се.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

m страх, боязън, уплаха; tener miedo страх ме е; dar miedo плаша; miedo cerval прен. ужас, огромен страх; cagarse (ciscarse) uno de miedo прен., разг. насирам се от страх; dar un susto al miedo прен., разг. грозен съм като смъртта; de miedo разг. (с гл. estar) а) страхотен; б) ужасен, за страх; в) много голям, ужасен; г) от страх; morirse uno de miedo разг. умирам от страх; mucho miedo y poca vergüenza за човек, който се страхува от наказанието за нещо, но не се срамува да го направи; no haya(s) miedo не бой се.

m 1) карта за игра; 2) pl тесте карти; 3) малък портрет; barajar los naipes разбърквам картите; cortar los naipes сека картите; llenar el naipe прен. играя пръв, имам първа ръка; gentes de naipe разг. картоиграчи; dar bien (mal) el naipe върви ми; имам късмет (не ми върви); dar el naipe a uno por una cosa прен. а) удава ми се, иде ми отръки; б) пристрастен, вманиачен съм към нещо; estar como el naipe прен., разг. а) слаб, кльощав съм; б) изхабен съм от употреба.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

f 1) бой, наказание с пръчки; 2) прен., разг. объркване, поражение в публичен спор, състезание и др.; 3) прен., разг. изнурителен труд; darse paliza съсипвам се от работа; dar la paliza прен., разг. произнасям случайна реч; ser un paliza прен., вулг. голям досадник съм; dar (una) paliza набивам, натупвам.

1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо!

f 1) количество гипс и хоросан, което може да се задържи върху мистирията; 2) вж. pella 1); no dar pellada прекъсната зидарска работа; no dar pellada en una cosa прен. прекъсвам дейност, изоставям работа в застой.

f 1) разум, разсъдък; здрава мисъл; perder la razón загубвам разсъдък; poner en razón вразумявам; 2) довод, аргумент; 3) основание, съображение; 4) причина, повод, мотив; 5) справедливост, правилност; 6) размисъл, разсъждение; 7) умозаключение, извод; 8) метод, начин на действие; 9) изчисление, разчет, сметка; 10) равенство между покупките и продажбите; 11) истина, вярност; 12) прен. съобразяване, предпазливост, обмисляне; 13) мат. функция; razón trigonométrica тригонометрична функция; 14) зачитане, вземане под внимание; razón de Estado държавни интереси; razón social търговска фирма; a razón de по цена, в размер на; en razón de (a) по силата на; por razón de за; dar la razón съгласявам се; dar razón давам сведения, информирам; tomar razón внасям, вписвам, регистрирам; razón de pie de banco прен., разг. неуместен, безполезен довод; fuera de razón неоправдано; hacer uno la razón отговарям с наздравица на вдигнат тост; la razón no quiere fuerza proverb правото сила не ще; con razón справедливо, основателно; tener razón прав съм.

m 1) допир, докосване, пипане, съприкосновение; 2) проба (на метали); 3) опитване, изпитване; piedra de toque пробен камък; 4) звън (на камбана); 5) прен., разг. удар; 6) прен. опорна точка, основен момент; 7) жив. цапване, мазване; toque de luz осветляване; 8) прен. предупреждение, извикване; 9) воен. сигнал; toque de asamblea сбор; toque de alarma сигнал за тревога; 10) Амер. ред, път; 11) почистване на рана с напоен тампон; 12) прен. пробване, изпитване; 13) черта, детайл: un toque de distinción отличителна черта; dar los primeros toques a una cosa започвам, нахвърлям първите щрихи; dar un toque a uno прен., разг. поставям някого на изпитание; ultimos toques последни щрихи, последно дооправяне.

f 1) обръщане; media vuelta полуобръщане; Ўmedia vuelta! воен. кръгом!; 2) завой, извивка, отклонение; 3) връщане; billete de ida y vuelta билет за отиване и връщане; 4) повтаряне (на действие); 5) обратна страна, опако (на нещо); 6) променяне, изменение (на вид, състояние); 7) опасване; 8) завъртане (на ключ и др.); 9) препрочитане, прочит; 10) завръщане; 11) морски възел; 12) мор. посока право към определена точка; 13) арх. извивка на свод; 14) прен. бой, мъмрене; 15) ресто (на пари); 16) украса на маншетите (на рокля, блуза); 17) кръгъл ред от бримки (при плетене на чорап); 18) преораване (на земя); 19) спорт. кръг, рунд, обиколка (при състезание); 20) кръг (на избори); 21) техн. оборот; a la vuelta de след изтичане на; a vuelta de приблизително; a vueltas de освен; vuelta de campana салто-мортале; andar a vueltas карам се с някого; dar vueltas въртя се, търся нещо; estar de vuelta прен. научавам нещо преди друг, много съм хитър; no tener vuelta de hoja прен. несъмнено е; poner a uno de vuelta y media прен. ругая някого; vuelta de podenco прен., разг. сурово наказание, голям бой; a la vuelta на връщане; a vuelta de cabeza прен. при най-малкото невнимание, само да си обърна главата; a vuelta de correo с обратна поща; dar vueltas a la noria а) прен. извършвам монотонна и рутинна работа; б) прен. обсъждам, споря дълго без успех, тъпча на едно място; estar de vuelta прен., разг. предварително съм наясно с нещо.