-
1 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 aune2
f. (frq. °alina "avant-bras") стара френска мярка за дължина, равна на 1,188 м. Ќ acheter (vendre) а l'aune2 купувам (продавам) на дребно (плат); mesurer les autres а son aune2 разг. меря другите със своя аршин ( съдя за другите по себе си). -
4 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
5 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
6 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
7 comment
adv. et m.inv. (a. fr. com "comme") 1. как, защо; comment allez-vous? как сте?; comment ça va? разг. как сте? Dieu sait comment бог знае как; n'importe comment все едно как; без усърдие, небрежно; 2. m.inv. начин; chercher le pourquoi et le comment търся причината и начина (по който това е станало); 3. interj. как; comment vous voilà? как, това сте вие? comment donc! как така!; и още как! 4. loc. conj. comment que както и да; 5. защо; comment n'êtes-vous pas avec les autres? защо не сте с другите? -
8 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
9 fouetter
v. (de fouet) I. v.tr. 1. удрям, бия с камшик; 2. бия, разбивам; fouetter des њufs разбивам яйца; 3. прен. бия силно (за артилерия); 4. прен. бичувам, критикувам остро; II. v.intr. 1. шибам, блъскам, удрям; la pluie fouette contre les volets дъждът шиба по прозорците; 2. въртя на празен оборот (за механична част); 3. нар. мириша неприятно, воня; 4. прен. страхувам се. Ќ avoir d'autres chats а fouetter погов. имам много други работи да върша; имам си други грижи. -
10 incommoder
v.tr. (lat. incommodare) 1. причинявам неудобства, безпокоя; смущавам; притеснявам; 2. не разполагам, разстройвам; 3. прен. отегчавам, досаждам; incommoder les autres отегчавам другите; s'incommoder безпокоя се; разстройвам се. Ќ être incommodé ост. неразположен съм. -
11 ingérer
v.tr. (lat. ingerere "porter dans") карам, правя някой да погълне нещо; s'ingérer v. pron. 1. вмъквам се, вмествам се; 2. намесвам се; s'ingérer dans la vie des autres намесвам се в живота на другите. -
12 insulter
v. (lat. insultare, proprem. "sauter sur") I. v.tr. 1. оскърбявам, обиждам; 2. ост. атакувам, нападам; II. v.tr.ind. insulter а. 1. ост. подигравам се, надсмивам се; insulter aux autres надсмивам се над другите; 2. контрастирам неприятно; le luxe insulte а la misère des pauvres луксът контрастира неприятно с мизерията на бедните; s'insulter оскърбяваме се един друг, ругаем се взаимно. Ќ Ant. respecter. -
13 isoler
v.tr. (de isolé) 1. изолирам; isoler une pièce изолирам стая (против шум, студ и др.); 2. усамотявам, уединявам; 3. физ. изолирам (проводници и др. тела от електрически ток); s'isoler 1. изолирам се; 2. усамотявам се, уединявам се, отделям се; s'isoler des autres отделям се от другите, усамотявам се; s'isoler dans un coin уединявам се в един ъгъл. Ќ Ant. associer, combiner, grouper, joindre, rassembler, unir. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
15 rabaisser
v.tr. (de re- et abaisser) 1. понижавам, намалявам; rabaisser ses prétentions намалявам претенциите си; 2. намалявам (цена); обезценявам; 3. спускам; смъквам; 4. прен. принизявам, унижавам; rabaisser qqn. devant les autres унищожавам някого пред останалите; se rabaisser 1. понижавам се, снижавам се; 2. прен. унижавам се. Ќ Ant. relever; exalter, honorer. -
16 respecter
v.tr. (de respect) почитам, уважавам; respecter ses parents уважавам родителите си; respecter la douleur des autres уважавам мъката на другите; 2. зачитам, съблюдавам, спазвам; respecter une opinion зачитам мнение; respecter le silence съблюдавам тишина; 3. щадя, пазя, отнасям се с внимание към; respecter la nature пазя природата; se respecter 1. държа се достойно, прилично; 2. уважаваме се, почитаме се взаимно. Ќ Ant. mépriser; profaner; dégrader, démolir, polluer; compromettre, déroger, enfreindre, violer. -
17 retomber
v.intr. (de re- et tomber) 1. падам отново; свличам се, отпускам се отново; le chat retombe sur ses pattes котката пада на краката си; 2. изпадам отново (в забрава, в хаос и др.); 3. вися, падам, спускам се; le rideau retombe élégamment завесата виси, пада елегантно; 4. прен. попадам, изпадам отново в тежко положение; разболявам се отново; retomber dans la misère изпадам отново в мизерия; retomber malade разболявам се отново; 5. стоварвам се, тежа; faire retomber les problèmes sur les autres стоварвам проблемите върху другите; 6. пренасям се, връщам се (за тема на разговор); 7. лягам отново; 8. валя, падам отново; la neige retombe снегът вали отново; 9. retomber sur падам се върху, на; la responsabilité retombe sur lui отговорността пада върху него; 10. спадам; sa colère est retombée гневът му спадна. -
18 sueur
f. (lat. sudorem, de sudor) 1. пот; être en sueur в пот съм, изпотен съм; 2. прен., разг. тежък, мъчителен труд, пот. Ќ avoir (donner) des sueurs froides много ме е страх; а la sueur de son front много трудно, мъчително; s'engraisser de la sueur des autres забогатявам на гърба на другите. -
19 terme2
m. (lat. médiév. terminus "ce qui limite le sens") 1. израз, термин, дума; le sens d'un terme2 смисълът на дума; le terme2 exact точният термин; en d'autres terme2s с други думи; terme2 technique; juridique; scientifique технически, юридически, научен термин; 2. филос. термин, член на силогизма; 3. мат. член; terme2s d'une fraction членове на дроб; terme2s d'une proportion членове на пропорция. -
20 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
Autres (Lost) — Autres Pour les articles homonymes, voir Les Autres (homonymie). Ce qui suit dévoile des moments clés de l’intrigue. Les « Autres » sont les habitants mystérieux et indigènes de l île fictive du feuilleton télévisé Lost, les disparus.… … Wikipédia en Français
Autres Signes De Ponctuation — Ponctuation Accolades ( { } ) · Parenthèses ( ( ) ) Chevrons ( < > ) · Crochets ( [ ] ) Guillemets ( « » ou “ ” ) … … Wikipédia en Français
Autres nationalités — Les Autres Nationalités (Other Nationalities en anglais) est le nom donné à une équipe de rugby à XIII composée de joueurs étrangers disputant le championnat d Angleterre. Avant la seconde guerre mondiale, cette sélection était connue sous le nom … Wikipédia en Français
Autres signes de ponctuation — Ponctuation Accolades ( { } ) · Parenthèses ( ( ) ) Chevrons ( < > ) · Crochets ( [ ] ) Guillemets ( « » ou “ ” ) … … Wikipédia en Français
Autres Ecrits — Autres Écrits Les Autres Écrits forment l une des trois parties de la Bible hébraïque, avec le Pentateuque et les livres des Prophètes. Leur nom hébreu est Ketouvim. Ils regroupent des livres de natures très différentes : le Livre des… … Wikipédia en Français
Autres membres du Shingyoto-Ryu — Ces personnages font partie de l univers de L Habitant de l infini. Les autres membres du Shingyoto Ryu Taki Il va combattre Manji en compagnie de Tonoo. Il perdra la vie dans ce combat, malgré son habileté au sabre il n a ni l expérience ni l… … Wikipédia en Français
Autres Écrits — Les Autres Écrits forment l une des trois parties de la Bible hébraïque, avec le Pentateuque et les livres des Prophètes. Leur nom hébreu est Ketouvim. Ils regroupent des livres de natures très différentes : le Livre des Psaumes Job le Livre … Wikipédia en Français
Autres Écrits (Bible) — Autres Écrits Les Autres Écrits forment l une des trois parties de la Bible hébraïque, avec le Pentateuque et les livres des Prophètes. Leur nom hébreu est Ketouvim. Ils regroupent des livres de natures très différentes : le Livre des… … Wikipédia en Français
Autres Caps — (Beuvrequen,Франция) Категория отеля: Адрес: 1131 rue Principale, 62250 Beuvrequen, Фра … Каталог отелей
Autres ecrits — Autres écrits Recueil d articles de Jacques Lacan publiés par Jacques Alain Miller en 2001, et faisant suite aux Écrits. Portail de la psychologie Ce document provient de « Autres %C3%A9crits ». Catégories : Œuvre de Jacques Lacan | Livre paru en … Wikipédia en Français
Autres hommes de Ittô-ryû — Ces personnages font parties de l univers de L Habitant de l infini. Les personnages secondaires membres d Ittô Ryû Chogo Morozumi : Il est un des suppléant d Anotsu. Il semble utiliser le style Nito Ryu. Il sera tuer par Giichi lors de la… … Wikipédia en Français
