-
1 cul-de-poule
(en) loc. adj. (de cul et poule) в съчет. bouche en cul-de-poule уста, свита като кокошо дупе. -
2 gratte-cul
m. (de gratter et cul) (pl. gratte-culs) плод на шипка, на репей. -
3 peigne-cul
m. (de peigne et cul) нар., неодобр. долен, нищожен човек; грубиян; глупак. -
4 torche-cul
m. (de torcher et cul) 1. ост. тоалетна хартия; 2. прен. лош, долнопробен вестник. -
5 tapecul
ou tape-cul m. (de taper et cul) 1. кола, която много друса (с лошо окачване); 2. фаетон с лошо окачване; 3. мор. малко задно платно на кораб; 4. езда на неопитен човек, чийто задник се удря в седлото (при всяка крачка на коня, който се движи в тръст); 5. събаряне на някого, така че да падне по задник; 6. бариера, която има тежест в единия си край (за да може да се повдига); 7. люлка (която представлява продълговата плоскост с опорен център - когато се вдига от едната страна пада от другата). -
6 acculer
v.tr. (de а et cul) 1. поставям в безизходно положение, притискам; acculer qqn. contre le mur притискам някого до стената; 2. прен. поставям натясно. -
7 bacul
m. (de battre et cul) подопашник (част от хамута) при впрегатните животни. -
8 bascule
f. (de battre et cul, altér. par attract. de bas) 1. физ. лост; 2. кантар, везни; 3. кобилица (на везни); 4. вид люлка ( детска игра). Ќ faire la bascule обръщам се, прекатурвам се; fauteuil а bascule люлеещ се стол; politique de bascule политика, подкрепяща ту едната, ту другата страна; pont-bascule платформа за теглене на автомобили. -
9 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
10 culasse
f. (de cul) 1. задна част на огнестрелно оръжие; 2. авт. глава на цилиндър на автомобил; 3. долна част на скъпоценен камък. -
11 culbuter
v. (de cul et buter) I. v.tr. 1. събарям, катурвам; 2. прен. надвивам, побеждавам; 3. culbuter une femme събарям жена на земята (за да я изнасиля или спя с нея); II. v.intr. премятам се, падам гърбом, преобръщам се. -
12 culée
f. (de cul) архит. подпора, стълб (на мост, свод); подпорна стена; заострена част на подпора на мост. -
13 culer
v.tr. (de cul) движа се назад ( за кораб). -
14 culière
f. (de cul) подопашник, подопашен ремък ( на кон). -
15 culot
m. (de cul) 1. нагар в дъното на лула; 2. металическа част (дъно) на електрическа крушка, на патрон; 3. ост. ученик, който е последен по успех в класа си; 4. ост. изтърсак, последно родено дете; 5. разг. дързост, наглост; Quel culot! каква наглост; il ne manque pas de culot не му липсва дързост; 6. метална част на автомобилна свещ; 7. утайка в дъното на съд. -
16 culotte
f. (de cul) 1. ист. къси до коленете, пристегнати панталони (на мода до Френската революция - 1789 г.); 2. къси до коленете панталони; панталони за езда, брич, офицерски панталони; 3. женски гащи, кюлоти; 4. готв. говежди бут; 5. разклонение на тръба; 6. разг. голяма загуба в игра; 7. culotte de peau ост. кожени военни панталони; 8. culotte de cycliste прилепнали гащета на колоездач; 9. шорти, къси спортни гащета. Ќ culotte de peau стар войник с ограничено мислене; sans-culottes санкюлоти, име на френските революционери от 1789 г.; baisser culotte предавам се; признавам си; trembler dans sa culotte разг. много ме е страх; c'est elle qui porte la culotte разг. тя командва вкъщи; n'avoir rien dans la culotte импотентен съм; culotte de bains бански, плувки ( мъжки). -
17 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
18 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
19 éculé,
e adj. (de й- et cul) 1. изкривен; souliers éculé,s обувки с изкривени токове; 2. изтъркан, изхабен от употреба. -
20 éculer
v.tr. (de й- et cul) изкривявам тока на обувката си.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cül — ə. çul … Klassik Azərbaycan ədəbiyyatında islənən ərəb və fars sözləri lüğəti
cul — [ ky ] n. m. • XIIIe; lat. culus 1 ♦ Fam. Derrière humain. ⇒ arrière train, croupe, 2. derrière, fesse, 1. fessier, fondement, postérieur; fam. 3. baba, croupion, derche, lune, panier, pétard, popotin, train. Tomber sur le cul. Il en est resté… … Encyclopédie Universelle
cul — ou cu (ku ; l l ne se prononce jamais, même devant une voyelle ou ku) s. m. 1° Le derrière de l homme et des animaux. Il tomba sur son cul. Donner des coups de pied au cul. • Chacune sur le cul au foyer s accroupit, RÉGNIER Sat. XI.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
cul — CUL. s. mas. (l L ne se prononce point, et on la supprime quelquefois dans l écriture.) Le derrière, cette partie de l homme qui comprend les fesses et le fondement. Il tomba sur son cul, sur le cul. Il étoit assis sur son cul comme un singe.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cul — may refer to: Cambridge University Library City University London Cul de canard, down feathers of a duck Cul de sac, a short dead end street Cumberland, from its Chapman code Czech University of Life Sciences Prague Federal de Bachigualato… … Wikipedia
cul — n. a contraction of {cul de sac}. Syn: cul de sac, deadend. [WordNet 1.5] || … The Collaborative International Dictionary of English
Cul — Le nom, rare, est porté dans la Somme. Peut être une déformation de Cool, Col, hypocoristiques flamands de Nicolas, mais un surnom péjoratif n est pas à exclure. Autre sens possible : toponyme désignant un fond de vallée. Variante : Lecul (80).… … Noms de famille
çul — düşməx’: (Cəbrayıl, Mingəçevir, Salyan, Oğuz) yorulub əldən düşmək, taqətdən düşmək. – O qədir işdəmişəm ki, yap çul düşmüşəm (Cəbrayıl); – Gidif çul düşəllər öyə (Oğuz) … Azərbaycan dilinin dialektoloji lüğəti
cul — Cul, Culus, Podex, Anus, ani. Cul de cheval, Espece de poisson, Vrtica rubra. Aucuns l appellent Roses, les autres Posteral, les autres Poussepie. Cul d asne apud Nortmannos. Cubaseau apud Burdegalenses, Espece de petit poisson gros comme une… … Thresor de la langue françoyse
cul — cul, ă, adj. (reg.) aprig, iute. Trimis de blaurb, 06.03.2007. Sursa: DAR cul, culi, s.m. (înv.) soldat; armată. Trimis de blaurb, 02.05.2006. Sursa: DAR … Dicționar Român
Cul — (franz., spr. kü), der Hintere, Steiß. C. de Paris, satscher Steiß, Auspolsterung unter dem untern Teil des Rückens bei Damenkleidern, zuerst gebräuchlich in Frankreich während der zweiten Hälfte des 18. Jahrh. C. de lampe, in der… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
