-
21 galvanique
adj. (de Galvani, n. pr.) ел. галваничен; pile galvanique галванична батерия; courant galvanique галваничен ток. -
22 idiotisme
m. (lat. idiotismus, gr. idiôtismos "langage courant") грам. езикова особеност, идиотизъм; (израз, който не може да се преведе буквално на друг сроден език) les gallicismes sont des idiotismes français галицизмите са особеностите на френския език. -
23 induit,
e adj. et m. (de induire) 1. индуктивен; courant induit, индуктивен ток; 2. m. част от електрическа машина, в която се развиват индуктивни токове; induit, mobile d'une dynamo ротор на динамо; 3. псих. термин, до който достига асоциация от идеи. Ќ Ant. inducteur. -
24 interruption
f. (lat. imp. interruptio) 1. прекъсване, пресичане, спиране; interruption du courant прекъсване на тока; sans interruption без спиране; 2. юр. прекратяване; 3. прекъсване изпълнението на компютърна програма; 4. прекъсване на човек, който говори. Ќ interruption volontaire de grossesse аборт. Ќ Ant. reprise, rétablissement; continuation. -
25 inusité,
e adj. (lat. inusitatus) 1. неупотребяван; un mot inusité, неупотребявана дума; 2. необичаен. Ќ Ant. usité, courant. -
26 journée
f. (de jour) 1. ден; pendant, dans la journée през деня; dans le courant de la journée през деня; belle journée хубав ден; journée de travail работен ден; 2. работен ден; instaurer la journée de huit heures въвеждам осемчасов работен ден; femme de journée прислужница, която работи през деня; 3. надница; 4. преход, един ден път. -
27 jusant
m. (de l'a. adv. jus "en bas") мор. отлив; courant de jusant течение, образувано при отлив. Ќ Ant. flot. -
28 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
29 particulier,
ère adj. (lat. particularis) 1. присъщ, свойствен; 2. частен, личен; 3. особен, необикновен, своеобразен човек; 4. изключителен, подчертан; 5. отделен; 6. m. частно лице; разг. човек, индивид, екземпляр; 7. частен живот, семейна, домашна среда; dans le particulier, в частния живот; 8. loc. adv. en particulier, насаме, отделно. Ќ Ant. collectif, commun, général, public, universel, courant, normal. -
30 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
31 refouler
v.tr. (de re- et fouler) 1. сплъстявам (вълна); 2. изцеждам, изстисквам; 3. отблъсквам, давам отпор, отхвърлям; refouler les ennemis отблъсквам неприятеля; 4. мор. в съчет. refouler le courant преодолявам течение, плувам срещу течението; 5. прен. потискам, сдържам; refouler ses larmes сдържам сълзите си; 6. давам заден ход; refouler un train задвижвам влак на заден ход, като го тикам с локомотива; 7. техн. компресирам, правя по-плътен; 8. отхвърлям несъзнателно (желание, мисъл); 9. v.intr. тека обратно ( за течност). Ќ refouler du goulot нар. имам лош дъх. Ќ Ant. attirer; admettre; assouvir; défouler. -
32 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка. -
33 transport
m. (de transporter) 1. пренос, пренасяне, превозване; transport d'un blessé sur un brancard пренасяне на ранен върху носилка; transport du courant électrique пренос на електрически ток; transport des voyageurs превозване на пътници; 2. транспорт, превоз, превозно средство; transport par voie d'eau воден транспорт; transport par air (aérien) въздушен транспорт; transport par terre сухоземен транспорт; 3. юр. прехвърляне, предаване права; 4. прен. възторг, силно чувство; 5. мед. transport au cerveau гръбначно възпаление; 6. pl. транспортни средства; 7. ост., лит. израз на страст. -
34 tricourant
adj. inv. (de tri- et courant) който може да функционира с три вида електрически ток. -
35 triphasé,
e adj. (de tri- et phase) ел. трифазен; courant triphasé, тарифазен ток. -
36 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
37 vautrait
m. (bas lat. vertragus "chien courant", mot celt.) лов. голяма глутница кучета, обучени за лов на глигани.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
courant — courant, ante (kou ran, rant t ) adj. 1° Qui court. Adverbialement. Tout courant, en grande hâte. Elle envoie tout courant savoir de Mme du Châtelet, si S. • M. [le roi de Prusse] passera, VOLT. Roi de Prusse, 14. Tout courant, sans… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
courant — COURANT, ANTE. adject. Qui court. De l eau courante, c est à dire, De l eau vive qui coule toujours. Un ruisseau courant. f♛/b] On dit figurément: L intérêt courant, le terme courant, l année courante, le prix courant. Acheter des denrées, des… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
courant — Courant, [cour]ante. adj. v. Qui court. De l eau courante, c est à dire, Eau vive, qui coule tousjours. Un ruisseau courant. l interest courant. le terme courant. l année courante. la monnoye courante. le prix courant. le mois courant. Il est… … Dictionnaire de l'Académie française
Courant — oder Kurant ist der Familienname folgender Personen: Curt Courant (1899–1968), deutscher Kameramann Ernest Courant (* 1920), US amerikanischer Physiker Maurice Courant (1865–1935), französischer Orientalist Richard Courant (1888–1972) deutscher… … Deutsch Wikipedia
Courant — may mean several things. Courant is a common word for newspaper . In 1618 the first periodical news sheets, called corantos , went on sale in Amsterdam. This idea for regular news updates was adopted by publishers in London and on Sept 24, 1621,… … Wikipedia
Courant — Cou*rant (k?? r?nt ), n. [F. courante, fr. courant, p. pr.] 1. A piece of music in triple time; also, a lively dance; a coranto. [1913 Webster] 2. A circulating gazette of news; a newspaper. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Courant — Le nom est surtout porté dans le Maine et Loire et dans l Indre. Il désigne presque toujours celui qui est originaire d une localité appelée (le) Courant, (les) Courants, toponyme évoquant un ruisseau, un canal. En Bretagne, le sens est parfois… … Noms de famille
courant — newspaper (now only in names of newspapers), from Fr. courant, lit. running, prp. of courir to run … Etymology dictionary
Courant — Cou*rant (k?? r?nt ), a. [F., p. pr. of courir to run, L. currere. Cf. {Current}.] (Her.) Represented as running; said of a beast borne in a coat of arms. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Courant — (Courantgeld), 1) umlaufend; daher [489] Couranten, circulirende Zeitungen; 2) gangbar, gewöhnlich, üblich, daher das wirklich umlaufende Geld im Gegensatz der Rechnungsmünzen od. des Papiergeldes, daher auch klingend C.; daher in Hamburg… … Pierer's Universal-Lexikon
Courant — (franz.), s. Kurant … Meyers Großes Konversations-Lexikon
