-
81 extraction
f. (lat. extractus, p. p. de extrahere) 1. добиване; extraction de la houille добиване каменни въглища; 2. хир. изваждане; extraction d'un corps étranger изваждане на чуждо тяло; 3. мат. извличане; extraction d'une racine carrée извличане на квадратен корен; 4. ост. произход; être de haute extraction от знатен род съм. -
82 gilet
m. (du turc yelek) 1. жилетка; 2. елек. Ќ gilet de force усмирителна риза; gilet pare-balles противокуршумна жилетка; gilet de sauvetage спасителна жилетка; gilet de corps фланела, потник ( който се носи направо върху тялото). -
83 glorieux,
se adj. et n. (lat. gloriosus, de gloria "gloire") 1. славен, прославен, знаменит; mort glorieux,se славна смърт; nom glorieux, прославено име; succès glorieux, славен, знаменит успех; 2. превъзходен, рядък; talent glorieux, рядък талант; 3. ост. горд, горделив; être glorieux, de sa richesse горд съм с богатството си; 4. m., f. знаменитост; 5. m., f. рел. избраните от Господ, светиите; 6. рел. който участва в славата на Господ. Ќ corps glorieux, рел. телата на блаженопочившите след Второто пришествие. Ќ Ant. déshonorant, infamant, ignominieux, avilissant, infâme; ignoré, méprisé, obscur; humble, modeste. -
84 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
85 inanimé,
e adj. (de in- et animé) 1. неодушевен; corps inanimé, неодушевено тяло; 2. прен. безжизнен. Ќ Ant. animé, conscient, vivant; sensible, vif. -
86 incarner
v.tr. (lat. incarnare) 1. въплътявам; 2. прен. олицетворявам; 3. интерпретирам, изигравам роля (в театър, кино); s'incarner v. pron. 1. въплъщавам се; s'incarner dans un autre corps въплъщавам се в друго тяло; 2. враствам се в плътта ( за нокът). -
87 incorporer
v.tr. (bas lat. incorporare, de corpus "corps") 1. включвам, присъединявам, причислявам, зачислявам; 2. вмъквам, включвам, анексирам; incorporer un territoire dans un empire включвам територия в империя; 3. вграждам; flash incorporé вградена светкавица (във фотоапарат); 4. включвам наборници във военна част; s'incorporer съединявам се, смесвам се; включвам се ( във военна част). Ќ Ant. exclure, isoler, séparer; éliminer. -
88 inerte
adj. (lat. iners, inertis) 1. инертен, неподвижен, безжизнен; masse inerte инертна маса; corps inerte безжизнено тяло; gaz inerte инертен газ; visage inerte неподвижно лице; 2. прен. бездеен, ленив. Ќ Ant. remuant, ardent, actif, énergique. -
89 insecte
m. (lat. insectus, proprem. "coupé", calqué du gr. entomos, а cause des étranglements dans la forme du corps.) 1. насекомо; 2. ост. всяко малко безгръбначно членестоного животно (вкл. паяци и червеи, за които се е смятало, че живеят след като тялото им бъде нарязано). Ќ une activité d'insecte неуморима дейност. -
90 isologue
adj. (de iso- et (homo)logue) хим., в съчет. corps isologues близки по строеж органични тела, които имат почти еднакви химични свойства. -
91 justaucorps
m. (de juste, au et corps) 1. ист. горна вталена дреха, палто, полукафтан; 2. трико, боди ( за гимнастика и танц). -
92 lacérer
v.tr. (lat. lacerare) разкъсвам, накъсвам; lacérer son corps измъчвам тялото си. -
93 levée
f. (de lever) 1. вдигане, снемане, сваляне, махане; levée d'un siège вдигане на обсада; 2. прибиране; faire la levée des grains прибирам житото (реколтата); 3. вдигане, прекратяване; levée d'une séance прекратяване на заседание; 4. събиране; la levée des impôts събиране на данъците; 5. вземане, прибиране (писма от пощенска кутия); 6. привикване на военна служба, свикване под знамената; набор; 7. карти, взети при игра с по-голяма карта; 8. насип, дига за задържане водите на река, канал; 9. снемане ( план). Ќ levée de boucliers ист. демонстрация на римски войници срещу водача им; остра съпротива срещу авторитетна личност; levée du corps официален акт, при който се изнася тялото на мъртвец, за да бъде погребано. Ќ Hom. lever. -
94 linge
m. (lat. lineus "de lin") бельо; linge de table покривка, кърпи за маса; linge de lit спално бельо; linge de cuisine кърпи за ръце, за чинии; linge de corps долни дрехи, бельо; linge de rechange бельо за смяна. Ќ devenir blanc comme un linge побледнявам като платно; il faut laver son linge sale en famille кирливите ризи не се излагат на показ; linge de pansement превръзка, компрес. -
95 lumineux,
se adj. (du lat. lumen) 1. светъл, светлинен, светещ; rayon lumineux, светлинен лъч; corps lumineux, светещо тяло; fontaine lumineux,se осветен фонтан; 2. прен. светъл, бляскав, блестящ; сияен; ясен; esprit lumineux, светъл ум; idée lumineux,se ясна мисъл. Ќ Ant. obscur. -
96 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
97 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
98 paillasse1
f. (de paille) сламеник. Ќ crever la paillasse1 а qqn. убивам с нож в корема; paillasse1 а soldats, paillasse1 de corps de garde долна проститутка. -
99 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
100 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам.
См. также в других словарях:
CORPS — LES SAVOIRS et les pratiques qui ont pour objet le corps – médecine, arts plastiques, sémiologie, anthropologie, psychanalyse – ont à se débattre, dans la culture occidentale, avec deux traditions philosophiques, la cartésienne et… … Encyclopédie Universelle
corps — CORPS. s. m. Substance étendue et impénétrable. Corps naturel. Corps physique. Corps simple. Corps mixte. Corps vivant. Corps composé. Corps solide. Tout corps a trois dimensions, longueur, largeur et profondeur. Corps sphérique. Corps aérien,… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
corps — CORPS. s. m. Ce qui est composé de matiere & de forme. Corps naturel. corps physique. corps simple. corps mixte. corps vivant. corps composé. corps solide. tous les corps ont trois dimensions. corps aërien, fantastique, leger, pesant, diaphane,… … Dictionnaire de l'Académie française
corps — Corps, m. Corpus, Duquel il est fait par syncope. L Italien dit Corpo, et l Espagnol Cuerpo, De la mesmes source, et se prend pour la totale contexture mortelle, de ce qui est animé, le corps de l homme, le corps du cheval. Et par translation,… … Thresor de la langue françoyse
CORPS — Corps et matière, c est ici même chose, quoiqu il n y ait pas de synonyme à la rigueur. Il y a eu des gens qui par ce mot corps ont aussi entendu esprit. Ils ont dit: Esprit signifie originairement souffle, il n y a qu un corps qui puisse… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Corps — 〈[ko:r] n.; [ko:rs], [ko:rs]〉 = Korps * * * Corps usw.: ↑ Korps usw. * * * Corps [koːr, französisch] das, / , 1) allgemein: Körper … Universal-Lexikon
Corps — (k[=o]r, pl. k[=o]rz), n. sing. & pl. [F., fr. L. corpus body. See {Corpse}.] 1. The human body, whether living or dead. [Obs.] See {Corpse}, 1. [1913 Webster] By what craft in my corps, it cometh [commences] and where. Piers Plowman. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Corps — (del fr. «corps», cuerpo) m. V. «guardia [o sumiller] de corps». * * * corps. (Del fr. corps, cuerpo). m. U. para referirse a algunos empleos, destinados principalmente al servicio de la persona del rey. □ V. capitán de guardias de Corps, Guardia … Enciclopedia Universal
Corps — Saltar a navegación, búsqueda Corps … Wikipedia Español
corps — [ko: US ko:r] n plural corps [ko:z US ko:rz] [Date: 1500 1600; : French; Origin: Latin corpus; CORPUS] 1.) a group in an army with special duties and responsibilities ▪ the medical corps ▪ the U.S. Army Corps of Engineers 2.) … Dictionary of contemporary English
corps — [kôr] n. pl. corps [kôrz] [ME < OFr corps, cors, body < L corpus, body: see CORPUS] 1. a body of people associated in some work, organization, etc. under common direction [a diplomatic corps] 2. Mil. a) a branch of the armed forces having… … English World dictionary
