-
1 cordés
m. pl. (de corde) зоол. хордови животни. -
2 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
3 cordé,
e adj. (lat. cor, cordis "cњur") сърцеобразен, сърцевиден; feuille cordé,e сърцевидно листо. Ќ Hom. cordée, corder, cordés. -
4 empile
f. (de en- et pile, "petites cordes en pile sur la ligne") техн. част от кордата, на която се връзва кукичката със стръвта. -
5 gigot
m. (de l'a. fr. gigue "instrument а cordes", mot germ., par anal. de forme) 1. готв. агнешки, сърнешки или овнешки бут; 2. заден крак на кон; 3. разг. крак, бедро ( на човек). Ќ manches а gigot ост. буфан ръкави. -
6 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
7 promener
v.tr. (de mener) 1. разхождам, развеждам; promener un ami étranger а travers Paris развеждам чужденец из Париж; 2. прен. отправям; движа ( по нещо), плъзгам, прекарвам; promener un archet sur les cordes плъзгам лъка по струните; 3. вървя заедно с някого; se promener разхождам се; envoyer qqn. se promener разг. изпъждам някого; envoyer tout promener отказвам се, изоставям някакво намерение. -
8 tambour
m. (p.-к. du persan tabir, nasalisé sous l'infl. de l'arabe at-tambour, instrument а cordes) 1. барабан; battre du tambour бия барабан; tambour militaire военен барабан; 2. барабанчик; les tambours du régiment барабанчиците в полка; 3. гергеф; broderie au tambour бродерия на гергеф; 4. тех. валяк, барабан; цилиндър; муфа; 5. архит. предпазна ограда или навес пред входна врата (против вятър, дъжд и пр.); 6. анат. тъпанче (на ухото); 7. звук, биене, шум (от барабан); 8. разш. всякакъв ударен инструмент (тимпан, тамбурин, дербука и др.); 9. цилиндър, върху който се навива въжето на стенен часовник; 10. кутия на часовник, която се отваря с пружинка; 11. колело на лотарийна игра; 12. инф. tambour magnétique компютърна памет във формата на цилиндър. Ќ battre le tambour оповестявам, разгласявам новина; tambour battant бързо и енергично; sans tambour ni trompette безшумно, тихо; тайно, тихомълком. -
9 vocal,
e, aux adj. (lat. vocalis "doué de la voix") 1. гласен, гласов, вокален; musique vocal,e вокална музика; cordes vocal,es гласни струни; synthèse vocal,e синтезиране на глас (от компютър); 2. който има право на глас ( в религиозна общност).
См. также в других словарях:
Cordes — ist ein deutscher Name. Er geht auf den Vornamen Konrad (Cord, Curd) zurück. Familienname folgender Personen: Alexandra Cordes (1935–1986), deutsche Schriftstellerin (Pseudonym) Albrecht Cordes (* 1958), deutscher Jurist und Rechtshistoriker… … Deutsch Wikipedia
CORDÉS — L’opposition traditionnellement admise, depuis Lamarck, entre Vertébrés et Invertébrés est parfaitement artificielle. En fait, l’opposition Vertébrés Invertébrés est d’autant moins justifiée que les Vertébrés sont étroitement apparentés à… … Encyclopédie Universelle
Cordes — may refer to: Places Cordes sur Ciel Cordes, Arizona People Baltazar de Cordes (16th century–17th century), Dutch corsair Burkhard Cordes (born 1939), Brazilian sailor. Charlott Cordes (born 1988), German fashion model Colin Cordes, New Zealand… … Wikipedia
Cordes — Cordes, Stadt im Arrondissement Gaillac des französischen Departements Tarn; Gerberei, Leinweberei, Obst u. Getreidehandel; 2300 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
Cordes — (spr. kord ), Stadt im franz. Depart. Tarn, Arrond Gaillac, auf einer Anhöhe (279 m ü. M.) über dem Cérou gelegen, hat Reste alter Befestigungswerke, altertümliche Häuser und (1901) 1609 Einw., die Weinbau, Leinwandfabrikation und Gerberei… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
CORDES — fluv. qui Daram Persarum urbem interfluit … Hofmann J. Lexicon universale
Cordes — Corde Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Cette page d’homonymie répertorie les différentes personnes partageant un même patronyme … Wikipédia en Français
Cordés — Chordés Pour l’article homophone, voir Cordée … Wikipédia en Français
Cordes De Sports De Pleine Nature — Pour les articles homonymes, voir corde. La technologie de fabrication des cordes met à la disposition des pratiquants de sports de pleine nature une grande diversité de modèles ayant chacun une utilisation spécifique. Chaque sport demande… … Wikipédia en Français
Cordes de sports de pleine nature — Pour les articles homonymes, voir corde. La technologie de fabrication des cordes met à la disposition des pratiquants de sports de pleine nature une grande diversité de modèles ayant chacun une utilisation spécifique. Chaque sport demande… … Wikipédia en Français
Cordes sur Ciel — Pays … Wikipédia en Français
