-
1 contingent,
e adj. et m. (lat. contingens, p. prés. de contingere "arriver par hasard") 1. случаен; възможен, несигурен; 2. незначителен, маловажен; 3. m. юр. квота, припадаща се част, дял при подялба, дял при плащане на данък; contingent, d'importation вносна квота; 4. воен. набор; 5. част, дял. -
2 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
3 contingence
f. (de contingent) 1. случайност, възможност; съвпадение; 2. нещата, които могат да се променят, които нямат първостепенна важност. -
4 contingenter
v.tr. (de contingent) определям контингент, квота, разпределям. -
5 recensement
m. (de recenser) 1. преброяване (на населението); 2. подробен списък или инвентар; 3. списък на инвентара, който може да се реквизира. Ќ recensement du contingent списък на донаборниците.
См. также в других словарях:
contingent — con·tin·gent /kən tin jənt/ adj 1: likely but not certain to happen compare executory 2: intended for use in circumstances not completely foreseen a contingent fund 3: dependent on or conditioned by something else … Law dictionary
contingent — contingent, ente [ kɔ̃tɛ̃ʒɑ̃, ɑ̃t ] adj. et n. m. • 1361; lat. contingens, p. prés. de contingere « arriver par hasard » I ♦ Adj. 1 ♦ Philos. Qui peut se produire ou non (opposé à nécessaire).⇒ accidentel, 1. casuel, conditionnel, éventuel,… … Encyclopédie Universelle
Contingent — • Aside from its secondary and more obvious meaning (as, for instance, its qualification of the predicable accident, of a class of modal propositions, and so on), the primary and technically philosophical use of the term is for one of the supreme … Catholic encyclopedia
contingent — CONTINGÉNT, contingente, s.n., adj. I. 1. s.n. Totalitatea cetăţenilor născuţi în acelaşi an şi luaţi în evidenţa comisariatelor militare; p. ext. anul recrutării; leat. 2. Grup de oameni având o compoziţie omogenă. 3. (înv.) Contribuţie. 4.… … Dicționar Român
contingent — contingent, ente (kon tin jan, jan t ) adj. 1° Terme de philosophie. Qui peut arriver ou ne pas arriver, éventuel. • Ils raisonnaient sur les événements contingents ou non contingents de cet univers, VOLT. Cand. 29. • La raison de mon… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
contingent — CONTINGENT, [conting]ente. adj. Casuel, qui peut arriver, ou n arriver pas. C est une chose contingente, ne vous y assurez pas trop. cela est contingent, fort contingent. il faut mettre cela au nombre des choses contingentes. Il ne se dit guere… … Dictionnaire de l'Académie française
Contingent — Con*tin gent, a. [L. contingens, entis, p. pr. of contingere to touch on all sides, to happen; con + tangere to touch: cf. F. contingent. See {Tangent}, {Tact}.] 1. Possible, or liable, but not certain, to occur; incidental; casual. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
contingent — CONTINGENT, ENTE. adj. Casuel, qui peut arriver, ou n arriver pas. C est unc chose contingente, sur laquelle il ne faut pas compter. f♛/b] En termes d École, on appelle Futur contingent, Ce qui peut arriver ou n arriver pas; et Propositions… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
contingent — (adj.) late 14c., from O.Fr. contingent or directly from L. contingentem (nom. contingens) happening, touching, prp. of contingere to touch (see CONTACT (Cf. contact)). The noun is from 1540s, thing happening by chance; as a group forming part of … Etymology dictionary
contingent — [adj] conditional; possible accidental, casual, chance, controlled by, dependent, fluky, fortuitous, haphazard, incidental, likely, odd, probable, probably, random, subject to, unanticipated, uncertain, unexpected, unforeseeable, unforeseen,… … New thesaurus
contingent — ► ADJECTIVE 1) subject to chance. 2) (contingent on/upon) dependent on. 3) (of losses, liabilities, etc.) that can be anticipated to arise if a particular event occurs. ► NOUN 1) a group of people with a common feature, forming part of a larger… … English terms dictionary
