-
1 content,
e adj. (lat. contentus, de continere "contenir") 1. доволен, радостен; il est content, de son sort той е доволен от съдбата си; 2. щастлив, задоволен. Ќ non content, de недоволен, че. Ќ Ant. ennuyé, fâché, insatisfait, mécontent, triste. Ќ Hom. comptant. -
2 mécontent,
e adj. (de mé- et content) 1. недоволен; il est mécontent, de son sort недоволен е от съдбата си; 2. m. недоволен човек; недоволник. Ќ Ant. content, satisfait, heureux. -
3 chagrin3,
e adj. (p.-к. de chat et grigner) 1. ост. тъжен, скръбен, печален, нажален; 2. лит. навъсен, намусен; avoir l'air chagrin3, намусен съм, в лошо настроение съм. Ќ Ant. content, joyeux, réjoui, enjoué, gai, jovial. -
4 cocu,
e adj. et n. (var. de coucou, dont la femelle pond ses њufs dans des nids étrangers) разг. 1. на когото се изневерява; elle l'a fait cocu, тя му сложи рога; elle est cocu,e мъжът Ј изневерява; 2. m., f. съпруг, на когото се изневерява; рогоносец. Ќ cocu,, battu et content съпруг, който бива лъган и е много доверчив. -
5 contenter
v.tr. (de content) задоволявам; угаждам, радвам; contenter la curiosité de qqn. задоволявам любопитството на някого; se contenter задоволявам се; se contenter de peu задоволявам се с малко. Ќ Ant. attrister, contrarier, mécontenter. -
6 le,
l' pron. pers. m. (f. la, l'; pl. les) го, я, ги; този, тази, това, тези; употребява се като пряко допълнение, обикновено: в конструкция с предходен глагол: го, я, ги; je le vois аз го виждам; tu la manges ти я ядеш; в съчетание с повелително наклонение: го, я, ги; prends-la avec toi вземи я със себе си; в съчетание с предходен гладол и съществително се съпоставя със съществителното: го, я, ги; този, тази, това, тези; tu le regarde ce garçon ти гледаш това момче; в конструкция с глагола être: es-tu content? - je le suis доволен ли си? - доволен съм. -
7 malcontent,
e adj. (de mal3 et content) ост. недоволен ( от правителство). -
8 très
adv. (d'où son emploi comme adv. superlatif) твърде много; много; je suis très content много съм доволен; très doué много надарен; opinion très répandue твърде разпространено мнение; très peu много малко; très souvent твърде често, très bientôt разг. съвсем скоро; avoir très froid много ми е студено; faire très attention много внимавам. Ќ Ant. faiblement, guère, légèrement, pas, peu. -
9 triste
adj. (lat. tristis) 1. тъжен, меланхоличен, мрачен, печален; les gens tristes sont peu appréciés en société тъжните хора не са ценени в обществото; visage triste тъжно лице; rouler de tristes pensées имам мрачни мисли; 2. окаян, жалък, плачевен; ses enfants étaient en état triste децата Ј бяха в окаяно положение; 3. труден, мъчен; les jours tristes que nous avons passés трудните дни, които преживяхме; 4. унил, скучен, тъжен, мрачен; le printemps était bien triste пролетта беше мрачна. Ќ avoir le vin triste имам навик да плача, когато съм пиян; pas triste много забавно; triste comme un bonnet de nuit, comme le lendemain de fête, comme la mort много тъжен. Ќ Ant. content, gai, joyeux, réjoui, rieur; amusant, comique, drôle, riant; heureux, réconfortant, réjouissant; beau, bon. -
10 voilà
prép. (de vez, voi, impératif (ou thème verbal) de voir et là) (voilà се използва много по-често от voici, включително и за означаване на близки и далечни предмети) ето; ето там (за по-отдалечени предмети); voilà un homme courageux ето един смел човек; le voilà ето го, това е той; vous voilà content ето че сте доволен; nous voilà arrivés ето че пристигнахме; voilà pourquoi ето защо; voilà le cahier ето там тетрадката; en voilà! ето ти; ето ти история! voilà que изведнъж, внезапно. Ќ m'y voilà ето че пристигнах, ето ме и мене; разбрах, схванах; en veux-tu en voilà много, колкото искам; en voilà assez това е достатъчно, не понасям повече; voilà qui est bien ето това е добре; ne voilà pas, voilà pas ост. нима (за изразяване на изненада); voilà quinze jours преди 15 дена; voilà 10 ans que je n'ai vu le soleil от десет години не съм виждал слънце.
См. также в других словарях:
content — content, ente [ kɔ̃tɑ̃, ɑ̃t ] adj. • fin XIIIe; lat. contentus, de continere → contenir ♦ Satisfait. 1 ♦ Content de qqch. Vx Comblé, qui n a plus besoin d autre chose. « Qui vit content de rien possède toute chose » (Boileau). Subst. m. (fin XVe) … Encyclopédie Universelle
content — content, ente (kon tan, tan t ) adj. 1° Qui se contente de, qui s accommode de, se borne à. Content de peu. • Le sage y vit en paix [sous l humble toit] et méprise le reste ; Content de ses douceurs, errant parmi les bois, Il regarde à ses… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
content — CONTENT, ENTE. adj. Celui, celle qui a l esprit satisfait. Un homme content. Il est content de sa condition, de sa fortune, de ses biens. Il est content de peu de choses. Elle est contente de tout. Il vit content. Il a le coeur content. Il ne… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
content — CONTENT, [cont]ente. adj. Qui est satisfait, qui a ce qu il desire. Un homme content. un esprit content. il est content de sa condition, de sa fortune, de ses biens. il est content de peu de chose. il vit content. il a le coeur content. il mene… … Dictionnaire de l'Académie française
content — Content, AEquus, Contentus. Estre content de ce qu on a, Continere se finibus rerum suarum. Estre content, Magnitudinem animi adhibere rei alicui. Estre content de perdre du sien, Concedere de iure suo. Je suis, ou J en suis content, Per me licet … Thresor de la langue françoyse
Content — or contents may refer to: Contentment, a state of being Content (algebra), the highest common factor of a polynomial s coefficients Content (measure theory), an additive real function defined on a field of sets Content (media), published… … Wikipedia
content — con‧tent [ˈkɒntent ǁ ˈkɑːn ] noun 1. contents [plural] the things that are inside a bag, box, room etc: • The contents of the suitcase were seized by the police. 2. contents [plural] the things that are written in a letter, document, book etc: •… … Financial and business terms
content — 1. Content is pronounced with stress on the second syllable as a verb (see 2), adjective, and noun (meaning ‘a contented state’: see 3), and on the first syllable as a noun (meaning ‘what is contained’: see 4). 2. Content oneself with (not by) is … Modern English usage
Content 2.0 — is a technology that turns a static (content rich) web page on a web site into an interactive web page. This ability to interact with the web pages means that visitors to a Content 2.0 enabled web site can comment on the content that s on the… … Wikipedia
content — Ⅰ. content [1] ► ADJECTIVE ▪ in a state of peaceful happiness or satisfaction. ► VERB 1) satisfy; please. 2) (content oneself with) accept (something) as adequate despite wanting something more or better. ► NOUN … English terms dictionary
Content — Con*tent , n. 1. Rest or quietness of the mind in one s present condition; freedom from discontent; satisfaction; contentment; moderate happiness. [1913 Webster] Such is the fullness of my heart s content. Shak. [1913 Webster] 2. Acquiescence… … The Collaborative International Dictionary of English
