-
1 confessor
{kən'fesə}
1. човек, който признава/се изповядва
2. църк. изповедник
3. църк. човек, пострадал заради вярата си (без да е мъченик)* * *{kъn'fesъ} n 1. човек, който признава/се изповядва; 2. цьрк* * *изповедник;* * *1. църк. изповедник 2. църк. човек, пострадал заради вярата си (без да е мъченик) 3. човек, който признава/се изповядва* * *confessor[kən´fesə] n 1. човек, който признава; човек, който се изповядва; 2. рел. изповедник; 3. довереник, доверено лице; 4. рел. човек, пострадал заради вярата си (без да е мъченик). -
2 father
{'fа:ðə}
I. 1. баща, родител, татко
FATHER Christmas дядо Коледа
to be a FATHER to като баща съм на, отнасям се бащински към
2. родоначалник, прародител, праотец
3. духовен баща, отец
изповедник (и FATHER confessor)
the Holy FATHER палата
the early FATHERs църковните отци
the FATHER of lies дяволът
FATHER of the House of Commons доайен на камарата на общините
FATHERs of the city, city FATHERs градски съветници
FATHER Time времето
II. 1. ставам/съм баща на
2. осиновявам, отнасям се бащински към
3. юр. припознавам (дете)
4. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на)
5. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.)
6. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на)* * *{'fа:ъ} n 1. баща, родител; татко; F. Christmas дядо Коледа; (2) {'fа:ъ} v 1. ставам/съм баща на; 2. осиновявам; отнасям с* * *татко; отец; отче; праотец; припознавам; баща;* * *1. father christmas дядо Коледа 2. father of the house of commons доайен на камарата на общините 3. father time времето 4. fathers of the city, city fathers градски съветници 5. i. баща, родител, татко 6. ii. ставам/съм баща на 7. the early fathers църковните отци 8. the father of lies дяволът 9. the holy father палата 10. to be a father to като баща съм на, отнасям се бащински към 11. духовен баща, отец 12. изповедник (и father confessor) 13. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на) 14. осиновявам, отнасям се бащински към 15. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на) 16. родоначалник, прародител, праотец 17. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.) 18. юр. припознавам (дете)* * *father[´fa:ðə] I. n 1. баща, родител, татко; adoptive \father осиновител; natural \father баща на извънбрачно дете; F. Christmas Дядо Коледа; on the \father's side по бащина линия; like \father like son какъвто бащата, такъв и синът; крушата не пада по-далеч от дървото; heavy \father строг баща; артист, който играе роля на баща; 2. родоначалник; прародител; праотец; to be gathered to o.'s \fathers умирам, отивам на оня свят; 3. духовен баща, отец (и spiritual \father); the Holy F. папата; Right Reverend F. in God негово светейшество (за епископ); Most Reverend F. in God негово светейшество (за архиепископ); ghostly \father (\father confessor) духовник; изповедник; the early \fathers църковните отци; • the wish is \father to the thought човек вярва в (на) онова, което най-много му се иска; the child is \father of the man характерът на възрастния човек се формира още от детството му; the \father and mother of разг. върхът на, нечуван; the \father of a whipping жестоко бичуване; Pilgrim F.s ист. първите преселници от Англия в Америка в 1620 г.; conscript \fathers римски сенатори; the F.of the Rivers ( Waters) р. Нил; р. Мисисипи в Америка; F. of the Faith халиф; F. of the Faithful султан; \father of lies дяволът; the F. of his Country Джордж Вашингтон; \fathers of the city, city \fathers градски съветници; II. v 1. ставам (съм) баща на; прен. създавам, творя; 2. осиновявам; действам (отнасям се) бащински към; прен. поемам отговорност (за книга, законопроект); 3. юрид. припознавам, признавам за свое ( дете); 4. възлагам (натоварвам с) бащинска отговорност (on, upon); приписвам; I know this article has been \fathered on me знам, че тази статия се приписва на мене. -
3 confesseur
m. (lat. ecclés. confessor, même o. que confesser) 1. рел. изповедник; 2. разг. доверено лице, душеприказчик; 3. християнин ( от първите векове на християнството), който въпреки преследванията е разпространявал и поддържал вярата; 4. светец, който е доказал вярата си чрез делата си ( а не чрез мъченичество).
См. также в других словарях:
Confessor — • A title of honour to designate of the Faith who had confessed Christ publicly in time of persecution and had been punished with imprisonment, torture, exile, or labour in the mines, remaining faithful in their confession until the end of their… … Catholic encyclopedia
Confessor — Con*fess or (?; 277), n. [OF. confessor, F. confesseur, fr. L. & LL. confessor.] 1. One who confesses; one who acknowledges a fault, or the truth of a charge, at the risk of suffering; specifically, one who confesses himself a follower of Christ… … The Collaborative International Dictionary of English
confessor — late O.E., one who avows his religion, especially in the face of danger, but does not suffer martyrdom, from L. confessor, agent noun from confiteri (see CONFESS (Cf. confess)). Meaning one who hears confessions is from mid 14c.; this properly… … Etymology dictionary
confessor — |ô| s. m. 1. Sacerdote que ouve confissões. 2. Aquele que confessa a sua fé, no tempo das perseguições. 3. Mártir. ‣ Etimologia: latim tardio confessor, oris … Dicionário da Língua Portuguesa
Confessor — (lat.), 1) Bekenner; 2) in der alten Kirche Ehrenname derer, die ihren Glauben öffentlich vor den heidnischen Tribunalen bekannten, deshalb wohl auch eingekerkert u. gemartert, aber nicht hingerichtet wurden. Sie standen bei den Gläubigen in… … Pierer's Universal-Lexikon
Confessor — (lat., »Bekenner«), Ehrenbenennung für diejenigen Christen, die während der Christenverfolgungen ihren Glauben standhaft bekannt hatten, aber mit dem Leben davongekommen waren … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Confessor — (lat., »Bekenner«); in der alten Kirche Ehrenname für solche Christen, die in Verfolgungen ihren Glauben standhaft bekannt hatten, aber, im Gegensatz zu den Märtyrern, dem Tode entgangen waren … Kleines Konversations-Lexikon
confessor — index penitent Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
CONFESSOR — apud Ambrosium, l. 2. ad Imperator. Gratianum, Paulinum, Ep. 28. sub fin. etc. qui martyriô vitam pro Christo, quem palam confessus erat, finiit. Apud alios, qui Christum palam coram fidei hostibus confessus, cruciatus quidem tormentaque varia… … Hofmann J. Lexicon universale
confessor — ► NOUN 1) a priest who hears confessions. 2) a person who makes a confession … English terms dictionary
confessor — [kən fes′ər] n. 1. a person who confesses 2. a) a Christian who suffered for his or her faith b) R.C.Ch. a male saint who was not a martyr 3. a priest authorized to hear confessions … English World dictionary
