-
1 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
2 adextré,
e adj. (de l'a.v. adextrer "conduire en donnant la main droite") (за герб) който има в дясната си част една или няколко допълнителни фигури. -
3 barque
f. (provenç. barca, lat. imp.) 1. лодка, ладия; 2. малко корабче. Ќ mener, conduire bien ou mal sa barque управлявам добре или зле своите работи; charger la barque много съм амбициозен, надценявам способностите си. -
4 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
5 conductance
f. (de conduire, d'apr. résistance) физ. електропроводимост. -
6 conducteur,
trice adj. (de conduire, d'apr. lat. conductor) 1. който провежда, проводен; fil conducteur, кабел; tissu conducteur, бот. тъкан в растение, която провежда сокове; 2. m. физ. проводник; 3. m. лит. предводител; 4. m. ост. водач на стадо, овчар; 5. m. колар; 6. m. водач на автомобил; 7. m. работен документ, който описва предварително различните етапи от телевизионна емисия. Ќ conducteur, de four огняр; conducteur, de travaux сменен майстор, бригадир, надзирател, отговорник; Conducteur des Ponts et Chaussées инженер по пътно строителство. -
7 conduction
f. (lat. conductio, rac. conducere "conduire") 1. провеждане (на топлина, електричество), проводимост; 2. провеждане на нервни импулси чрез невроните; 3. юр. (Древния Рим) вземане под наем. -
8 conduit
m. (de conduire) 1. тръба, канал; conduit d'eau водопровод; conduit de fumée комин; 2. анат. каналче; conduit lacrimal слъзно каналче; conduit urinaire уретер, пикочен канал; 3. муз., ост. мелодия с контрапункти. -
9 conduite
f. (de conduire) 1. водене, каране; la conduite d'un troupeau водене на стадо; la conduite d'un aveugle водене на слепец; 2. ръководене, предвождане; conduite des troupes ръководене на войски; 3. управляване, каране; conduite d'une auto управляване на автомобил; conduite en état d'ivresse каране в пияно състояние; 4. поведение; bonne conduite добро поведение; conduite étrange странно поведение; 5. тръба, канал. Ќ conduite d'eau водопровод; conduite d'échappement ауспух; conduite intérieure закрит автомобил; écart de conduite грешка по отношение на морала; il a acheté une conduite разг. той се поправи, стана примерен; conduite forcée голяма тръба, която отвежда водата от язовир до турбините. -
10 drève
f. (moy. néerl., dreve, de driven "conduire") (Белгия) черен път, обграден с дървета. -
11 duite
f. (de l'a. fr. duire "conduire") техн. нишка от вътъка. -
12 indignement
adv. (de indigne) недостойно; se conduire indignement държа се недостойно. -
13 induire
v.tr. (du lat. inducere "conduire dans, vers") 1. подтиквам; въвеждам; induire en erreur въвеждам в заблуда; 2. заключавам, правя извод, заключение по индукция; on peut induire la rotation de la Terre du mouvement des étoiles за въртенето на земята може да се предположи по движението на звездите; 3. физ. получавам ток по индукция. Ќ Ant. déduire. -
14 malhonnêtement
adv. (de malhonnête) 1. нечестно, непочтено; 2. невежливо, неучтиво; se conduire malhonnêtement държа се неучтиво. Ќ Ant. honnêtement. -
15 marche1
f. (de marcher) 1. вървене, ходене, вървеж; aimer la marche1 обичам да ходя пеш; 2. движение, ход; la marche1 d'un train движението на влак; 3. движение, действие, ход, функциониране; mettre en marche1 пускам в движение; 4. походка; 5. воен. поход, ход; 6. път, разстояние; poursuivre sa marche1 вървя по пътя си; 7. процесия; une marche1 triomphale тържествена процесия; 8. прен. ход; la marche1 des événements ходът на събитията; 9. муз. марш; une marche1 funèbre погребален марш; 10. прогрес, напредък, вървеж. Ќ fermer (clore) la marche1 вървя последен (при процесия); ouvrir (conduire) la marche1 вървя начело (на процесия); marche1 arrière заден ход ( на кола). -
16 méconduire
(se) v. pr. (de mé- et conduire) държа се лошо, зле. -
17 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
18 permis
m. (de permettre) позволително, разрешително, позволение, разрешение, право; permis d'embarquement товарен ордер; permis de chasse позволително за лов (ловен билет); permis de conduire позволително за шофиране; шофьорска книжка; passer son permis вземам изпита за шофьори. -
19 reconduire
v.tr. (de re- et conduire) 1. водя обратно; 2. изпращам гости; 3. разг. изгонвам, изпъждам; 4. продължавам, възобновявам (договор, който е с изтекъл срок); la grève est reconduite jusqu'а jeudi стачката продължава до четвъртък; reconduire un contrat продължавам, възобновявам договор. -
20 réduire
v.tr. (lat. reducere "ramener", de ducere "conduire") 1. намалявам, съкращавам, ограничавам; réduire le personnel намалявам, съкращавам персонала; réduire un texte съкращавам текст; 2. хир. намествам; 3. хим. окислявам, редуцирам кислорода; 4. мат. съкращавам; привеждам; réduire une fraction съкращавам дроб; 5. сварявам, изварявам нещо докато се сгъсти, концентрира; réduire une sauce сгъстявам сос чрез изваряване; 6. възпроизвеждам в умален вид; 7. принуждавам; réduire а l'inaction принуждавам към бездействие; 8. подчинявам, покорявам; réduire en esclavage подчинявам в робство; réduire un pays покорявам страна; 9. опростявам, свеждам до; se réduire 1. намалявам се, съкращавам се; 2. сгъстявам се при варене; 3. ограничавам се; se réduire а qqch. ограничавам се до нещо; 4. превръщам се; se réduire en превръщам се в; 5. se réduire ост. ограничавам разходите си; наемам по-малко жилище. Ќ réduire en miettes унищожавам, разбивам; réduire en cendre превръщам в пепел. Ќ Ant. agrandir, augmenter, développer.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
conduire — [ kɔ̃dɥir ] v. tr. <conjug. : 38> • Xe; lat. conducere, rac. ducere « conduire » I ♦ 1 ♦ Mener (qqn) quelque part. ⇒ accompagner, 1. amener, diriger, guider, mener. Conduire qqn chez le médecin. Conduire un enfant à l école. Conduire qqn en … Encyclopédie Universelle
conduire — CONDUIRE. v. a. Mener, guider, faire aller. Il se dit Des hommes. Conduire quelqu un. Conduire un aveugle. Conduire des voyageurs. Il prit des guides qui le conduisirent. f♛/b] Il se dit Des animaux. Conduire des chevaux, conduire des mulets,… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
conduire — CONDUIRE. v. act. Mener, guider, faire aller. Ainsi il se dit des hommes. Conduire quelqu un. conduire un aveugle. conduire quelqu un par pays. conduire des voyageurs. il prit des guides qui le conduisirent. Il se dit des animaux. Conduire des… … Dictionnaire de l'Académie française
conduire — Conduire, et Gouverner, Gubernare quasi secum ducere. Aisé à mener, traicter et conduire, Ductilis, Coereus flecti. Estre conduit à ressembler son pere, Deduci ad morem patris. Se conduire sagement, Cautionem adhibere. Conduire à bien, Ad frugem… … Thresor de la langue françoyse
CONDUIRE — v. a. Mener, guider, faire aller. Il se dit en parlant Des personnes. Conduire quelqu un. Conduire un aveugle. Conduire des voyageurs. Il prit des guides qui le conduisirent. Conduisez monsieur à sa chambre. Je vais vous conduire auprès d elle.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
conduire — (kon dui r ), je conduis, nous conduisons ; je conduisais ; je conduisis ; je conduirai ; je conduirais : conduis, conduisons ; que je conduise, que nous conduisions ; que je conduisisse ; conduisant ; conduit, v. a. 1° Faire aller en allant… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CONDUIRE — v. tr. Mener, guider, diriger vers un but un être ou une chose. Conduire un aveugle. Conduire des voyageurs. Il prit des guides qui le conduisirent. Conduisez monsieur à sa chambre. Je vais vous conduire auprès d’elle. Il se laissa conduire en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Conduire — ARISTOPHANE Bio express : Auteur comique grec ( 450/ 386) «Vois donc les orateurs dans les cités : tant qu ils sont pauvres, la justice préside à leur conduite envers le peuple et envers l État ; mais une fois enrichis des… … Dictionnaire des citations politiques
conduire — vt. (un attelage, des animaux domestiques) ; conduire // diriger // faire marcher conduire un attelage de vaches ou de boeufs ; aiguillonner le bétail : aklyi <accueillir> vt. (Albanais.001, Balme Si.), aklywêdre (Alex), aklywi (Gruffy) ;… … Dictionnaire Français-Savoyard
conduire — reguliuoti statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. control; govern; pilot; regulate vok. einstellen; führen; leiten; lenken; lotsen; Regeln; regulieren; Steuern rus. регулировать; управлять pranc. conduire; piloter; régir; régler … Automatikos terminų žodynas
Conduire la chaleur, l'électricité — ● Conduire la chaleur, l électricité en parlant d un corps, les propager, être conductible … Encyclopédie Universelle
