-
1 concours
m. (lat. concoursus) 1. ост. стичане, струпване (на хора); 2. прен. стечение, съвпадение; concours de circonstances стечение на обстоятелства; 3. съдействие, помощ, поддръжка, участие; prêter son concours давам, оказвам помощ, съдействие; 4. конкурс, състезание; gagner un concours, а un concours печеля конкурс; concours de beauté конкурс за красота; 5. мат. пресичане ( на прави). Ќ une bête а concours човек, който често печели конкурси; concours d'infractions няколко престъпления, извършени с един акт; concours agricole събрание на земеделци. -
2 comprendre
v.tr. (lat. pop. °comprendere, class. comprehendere "saisir") 1. състоя се, обхващам, включвам, съдържам; le concours comprend trois épreuves конкурсът се състои от три изпита; 2. разбирам, схващам; comprendre le fonctionnement d'une machine разбирам, схващам функционирането на машина; chercher а comprendre qqch. опитвам се да разбера нещо; comprendre qqn. разбирам поведението, постъпките на някого; se comprendre знае се, разбира се; разбирам се, познавам се; cela se comprend това е очевидно, ясно. Ќ Ant. excepter, exclure, omettre; échapper, ignorer, méconnaître. -
3 concouriste
m., f. (de concours) който спечелва състезание или конкурс, организирани най-често с рекламна цел. -
4 gagnant,
e adj. et n. (p. prés. de gagner) 1. който печели игра или лотария, печеливш; billet gagnant, печеливш билет; 2. m., f. човек, който печели; gagnant, d'un concours човек, който печели конкурс. Ќ Ant. perdant. -
5 juge
m. (lat. judicem, accus. de judex) 1. съдия; juge d'instruction съдия-следовател, съдебен следовател; juge de paix, juge d'instance мирови съдия; juge suppléant заместник, помощник-съдия; sévérité d'un juge строгостта на съдия; juge-commisaire съдия-следовател; le livre des Juges Съдии (седма книга от Стария завет); 2. арбитър, жури; prendre qqn. pour juge вземам някого за арбитър; les juges d'un concours журито на конкурс; 3. вещо лице; експерт; оценител. Ќ être juge et partie решавам в своя изгода. -
6 premier,
ère adj. (lat. primarius) 1. пръв, първи; premier, amour първа любов; la premier,ère fois първият път; а la premier,ère occasion при пръв удобен случай; 2. най-добър, пръв по успех; premier, au concours пръв в конкурса; 3. първоначален; cause premier,ère първоначална причина; 4. най-важен, най-значителен, първи; 5. елементарен, начален, първи; 6. необходим (за нужда и др.); суров, необработен; matières premier,ères суровини; 7. m. първи министър; 8. m. първи етаж. Ќ nombres premier,s мат. взаимно прости числа. -
7 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
8 réussir
v. (it. riuscire "ressortir", de uscire "sortir") I. v.tr. успявам, имам успех, сполучвам; réussir une entreprise успявам в начинание; réussir un concours спечелвам конкурс; réussir un but сполучвам да отбележа гол; II. v.intr. 1. удава ми се, жъна успех, преуспявам, върви ми; projet qui réussit проект, който успява; ce film a reussi този филм пожъна успех; tout lui réussit всичко му се удава; réussir а son examen успявам на изпит; il n'a pas réussi а me convaincre той не успя да ме убеди; 2. благоприятен съм; 3. вирея; давам обилен плод; аклиматизирам се ( за растение). Ќ Ant. échouer, manquer, rater.
См. также в других словарях:
concours — [ kɔ̃kur ] n. m. • v. 1330, « recours »; lat. concursus 1 ♦ (1572) Vx ou littér. Rencontre de nombreuses personnes dans un même lieu. ⇒ affluence, foule, multitude, presse, rassemblement. Grand concours de peuple, de badauds, de curieux. (XVIIe)… … Encyclopédie Universelle
Concours — (franz. „Zusammentreffen“, „Wettbewerb“, „Wettkampf“, „Preisausschreiben“) steht für: Concours (Auswahlverfahren), ein Auswahlverfahren im französischen Universitätssystem Concours (EU), ein Wettbewerb zur Besetzung von Reservelisten bei den… … Deutsch Wikipedia
concours — CONCOURS. s. m. Action par laquelle on concourt. Le concours de Dieu avec les créatures. Dieu prête son concours aux hommes. Le concours du Soleil, des Astres, avec les causes inférieures. f♛/b] On dit, Mettre au concours une Chaire de Théologie … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
concours — Concours. s. m. v. Action par laquelle on concourt. Le concours de Dieu avec les creatures. Dieu leur preste son concours. le concours du soleil, des astres, avec les causes inferieures. Il signifie aussi, Affluence des hommes en quelque endroit … Dictionnaire de l'Académie française
Concours — can refer to Concours d Elegance, a competition among car owners on the appearance of their cars EU Concours, a selection process for staff of the EU institutions A competitive examination Kawasaki Concours, a 1,000 cc sport touring… … Wikipedia
concours — from Fr. concours (16c.) assemblage of things brought together, also contest (see CONCOURSE (Cf. concourse)). Usually in English in phrase concours d elegance … Etymology dictionary
concours — index meeting (encounter) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
Concours — Sur les autres projets Wikimedia : « Concours », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Un concours est un ensemble d épreuves mettant en compétition des candidats pour accéder à des emplois, des marchés, des récompenses ou… … Wikipédia en Français
concours — (kon kour ; l s ne se lie pas : un concours odieux, dites : un kon kour odieux) s. m. 1° Action d une foule qui se porte vers un point ; affluence. Le concours des curieux était très grand. • L audace d une femme arrêtant ce concours...., RAC … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CONCOURS — s. m. Action de concourir, de coopérer. L humidité ne favorise la végétation que par le concours de la chaleur. Le concours de Dieu avec les créatures. Son concours m a été fort utile. Le concours du roi et des deux chambres est nécessaire à la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CONCOURS — n. m. Action de tendre vers un même but, de coopérer. L’humidité ne favorise la végétation que par le concours de la chaleur. Le concours des deux Chambres est nécessaire à la confection des lois. Cette mesure exige le concours de l’autorité… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
