-
1 compliment
m. (esp. complimiento, de cumplir con alguien "être poli envers qqn.") 1. комплимент, похвала; faire des compliments а qqn. de son succès хваля някого за успеха му; 2. привет, поздрав; почитание; mes compliments моите поздрави; 3. поздравление. Ќ Ant. blâme, injure, reproche. -
2 adresser
v.tr. (de a- et dresser) 1. адресирам, отправям; adresser la parole а qqn. обръщам се към някого (словесно); adresser un compliment отправям комплимент; adresser une lettre изпращам писмо; 2. изпращам, отпращам към; 3. v.pron. s'adresser а qqn. обръщам се към някого, търся някого; s'adresser а la concierge обръщам се към портиерката. -
3 complimenter
v.tr. (de compliment) 1. правя комплименти, лаская; 2. поздравявам, приветствам, честитя. Ќ Ant. blâmer. injurier. -
4 complimenteur,
euse adj. (de compliment) ласкателски, ласкателен. Ќ Ant. agressif, critique. -
5 injure
f. (lat. injuria "injustice, tort") 1. оскърбление, тежка обида, хула; faire injure а qqn. обиждам някого; 2. лит. вреда, разрушително действие (на времето, стихиите); l'injure des ans разрушителното действие на годините; les injures du sort незаслужени нещастия, превратности; 3. ост. несправедливост, несправедливо отношение; faire injure а qqn. отнасям се несправедливо с някого. Ќ Ant. compliment, éloge, louange. -
6 offense
f. (lat. offensa) 1. обида, оскърбление; 2. рел. прегрешение (спрямо Господ); 3. обида на държавен глава. Ќ il n'y a pas d'offense! няма нищо! Ќ Ant. compliment, flatterie. -
7 reproche
m. (de reprocher) упрек, укор, порицание; faire une reproche а qqn. упреквам някого, отправям му упреци. Ќ sans reproche безукорен, идеален; soit dit sans reproche без да упреквам (някого); reproche de témoin отхвърляне на свидетел и на правото му да дава показания пред съда. Ќ Ant. compliment. -
8 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого.
См. также в других словарях:
compliment — [ kɔ̃plimɑ̃ ] n. m. • 1604; esp. complimiento, de cumplir con alguien « être poli envers qqn » 1 ♦ Paroles louangeuses que l on adresse à qqn pour le féliciter. ⇒ congratulation, félicitation. Faire compliment (vieilli), des compliments à qqn de… … Encyclopédie Universelle
compliment — COMPLIMENT. s. mas. Paroles civiles, obligeantes, pleines d affection ou de respect, selon les diverses personnes et les diverses rencontres. Compliment sincère. Compliment affectueux. Compliment de remercîment. Compliment de félicitation, de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
compliment — COMPLIMENT. s. m. Paroles civiles, obligeantes, respectueuses, que l on dit à quelqu un selon les diverses rencontres Compliment de remerciment. compliment de conjoüissance, de condoleance. compliment bien froid, bien sec. un compliment ennuyeux … Dictionnaire de l'Académie française
compliment — COMPLIMÉNT, complimente, s.n. 1. Cuvânt de laudă, de măgulire, care exprimă o atitudine prietenească, de stimă, de respect sau de consideraţie. ♢ loc. adv. Fără compliment = fără exagerare, fără gândul de a măguli; pe faţă, sincer. 2. (La pl.)… … Dicționar Român
compliment — n Compliment, flattery, adulation all denote praise addressed directly to a person. A compliment is a courteous expression of commendation and may be either sincere or merely formal {in the noble dedication ... to the Duchess of Ormond we have an … New Dictionary of Synonyms
Compliment — Com pli*ment, n. [F. compliment. It complimento, fr. comlire to compliment, finish, suit, fr. L. complere to fill up. See {Complete}, and cf. {Complement}.] An expression, by word or act, of approbation, regard, confidence, civility, or… … The Collaborative International Dictionary of English
compliment — ► NOUN 1) an expression of praise or admiration, either in words or by an action. 2) (compliments) formal greetings. ► VERB ▪ politely congratulate or praise. ● return the compliment Cf. ↑return the compliment … English terms dictionary
Compliment — Com pli*ment, v. t. To praise, flatter, or gratify, by expressions of approbation, respect, or congratulation; to make or pay a compliment to. [1913 Webster] Monarchs should their inward soul disguise; . . . Should compliment their foes and shun… … The Collaborative International Dictionary of English
compliment — (n.) An act, or expression of civility, usually understood to include some hypocrisy, and to mean less than it declares [Johnson], 1570s, complement, via Fr. compliment (17c.), from It. complimento expression of respect and civility, from V.L.… … Etymology dictionary
Compliment — Com pli*ment, v. i. To pass compliments; to use conventional expressions of respect. [1913 Webster] I make the interlocutors, upon occasion, compliment with one another. Boyle. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
compliment — [n] praise, flattery acclaim, acclamation, admiration, adulation, applause, appreciation, approval, blessing, bouquet*, buttering up*, cajolery, commendation, comp, confirmation, congratulations, courtesy, encomium, endorsement, eulogy, favor,… … New thesaurus
