-
1 common law
common law[´kɔmən¸lɔ:] n обичайно право; неписан закон, основаващ се на прецеденти; \common law relationship връзка без официално сключен брак. -
2 common
{'koman}
I. 1. общ, съвместен
the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
COMMON divisor/factor мат. общ делител
COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
2. обществен, публичен
COMMON land общинска мера
3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
COMMON law юр. обичайно право
COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
4. обикновен, прост, елементарен
the COMMON people обикновените/простите хора
COMMON soldier редник, обикновен войник
COMMON noun грам. нарицателно име
COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
5. прост, груб, вулгарен
as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
3. common sense
4. in COMMON заедно, общо, съвместно
in COMMON with (също) като/както
to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
nothing out of the COMMON нищо особено/забележително* * *{'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб* * *чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;* * *1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр* * *common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; • \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; • in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен. -
3 trade-mark
trade-mark[´treid¸ma:k] I. n фабрична марка, запазена марка; active \trade-mark действаща търговска марка; confusing \trade-mark "объркваща" търговска марка; deceptive \trade-mark въвеждаща в заблуждение търговска марка; distinctive \trade-mark търговска марка с отличителни признаци; offending \trade-mark нарушаваща търговска марка или търговска марка, противоречаща на морала; registered \trade-mark регистрирана търговска марка; \trade-mark at common law търговска марка по общото право; II. v поставям фабрична марка (на); регистрирам фабрична марка. -
4 serjeant
{'sa:dʒənt}
1. вж. sergeant
2. ист. адвокат (и SERJEANT -at-Law)
Common SERJEANT помощник на главния съдия* * *{'sa:jъnt} n 1. sergeant 1.; 2. ист. адвокат (и S.-at-Law* * *n сержант, фелдфебел;serjeant; n 1. sergeant 1.; 2. ист. адвокат (и S.-at-Law); Common S. помощник на* * *1. common serjeant помощник на главния съдия 2. sergeant 1 3. ист. адвокат (и serjeant -at-law)* * *
См. также в других словарях:
common law — n: a body of law that is based on custom and general principles and embodied in case law and that serves as precedent or is applied to situations not covered by statute the common law of torts: as a: the body of law that was first developed in… … Law dictionary
common–law — adj 1: of, relating to, or based on the common law common law immunity 2: relating to or based on a common law marriage her common law husband Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webste … Law dictionary
common law marriage — in the USA, some states still accept that marriage can take place without statutory formalities. To operate, there must be a present agreement to marry, cohabitation in fact and representation by the parties to the community that they are married … Law dictionary
common-law action — A lawsuit governed by the general principles of law derived from court decisions, as opposed to the provisions of statutes. Actions ex contractu, arising out of a breach of contract, and actions ex delicto, based upon the commission of a tort… … Law dictionary
common-law marriage — A union of two people not formalized in the customary manner as prescribed by law but created by an agreement to marry followed by cohabitation. Dictionary from West s Encyclopedia of American Law. 2005. common law marriage … Law dictionary
common-law trust — see trust Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. common law trust … Law dictionary
common-law courts — The early royal courts in England that administered the law common to all. Dictionary from West s Encyclopedia of American Law. 2005. common law courts The early royal courts in England that administ … Law dictionary
common–law copyright — n: a copyright in common law protecting unpublished works ◇ Works created after January 1, 1978, are protected by statutory rather than common law copyright while unpublished. Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
common–law marriage — n: a marriage that is without a ceremony and is based on the parties agreement to consider themselves married and usu. also on their cohabitation for a period and their public recognition of the marriage compare concubinage ◇ Most jurisdictions… … Law dictionary
common law property state — >> common law state. Webster s New World Law Dictionary. Susan Ellis Wild. 2000 … Law dictionary
common law state — n. A state whose rules governing the ownership, division and inheritance of income and property acquired by a husband or wife during the course of their marriage holds that, subject to various qualifications, each spouse owns and has complete… … Law dictionary
