-
1 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
2 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
3 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
4 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
5 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
6 crin
m. (lat. crinis "cheveu") 1. конски косъм (от грива или опашка); 2. влакно; crin végétal растително влакно; crin de ligne влакно за въдица. Ќ être comme un crin разг. сприхав, раздразнителен съм; homme а tous crins разг. енергичен, буен човек; crin plat плосък косъм, използван за лъкове на музикални инструменти. -
7 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
8 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
9 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
10 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
11 lettre
f. (lat. littera) 1. буква; lettre majuscule главна буква; lettre minuscule малка буква; 2. печ. буква; шрифт; lettres italiques курсивни букви, курсивен шрифт; lettre capitale главна буква; 3. прен. тесен, буквален смисъл; 4. писмо; записка; lettre recommandée препоръчано писмо; lettre chargée ценно писмо; lettre de condoléance съболезнователно писмо; lettre d'avis съобщение за получен колет; авизо; lettre de recommandation препоръчително писмо; lettre de faire part съобщение; lettre simple обикновено писмо; lettres de créance дипл. акредитивни писма; lettres de recréance дипл. писма, които се връчват при отзоваване; lettre de commerce търговско писмо; lettre de change менителница; lettre de crédit кредитно авизо; lettre de voiture товарителница; 5. патент; lettre de maîtrise патент за право на самостоятелно упражнение на занаят; 6. фонетичен звук, представен с буквен символ. Ќ belles lettres художествена литература; homme (femme, gens) de lettres писател, литератор; lettre de change търг. полица; lettre de connaissement търг. коносамент; lettre de voiture товарителница; lettre de mer разрешение за отпътуване по море; а la lettre буквално; au pied de la lettre в тесния смисъл на думата, буквално; mot en toutes lettres дума, изписана изцяло, без съкращения; nombre en toutes lettres число, изписано с думи, а не с цифри; passer comme une lettre а la poste разг. правя нещо без да срещна спънки; смилам лесно храната си; lettre ouverte отворено писмо (до вестник); faculté des lettres филологически факултет; lettre morte документ или предмет без стойност; lettre close (lettres closes) нещо неразбираемо; avant la lettre преди достигане на окончателно състояние, на пълно развитие. -
12 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
13 normand,
e adj. et n. (forme latinisée nortmannus; frq. nortman "homme du Nord") 1. нормандски; 2. m., f. нормандец. Ќ répondre en normand, отговарям уклончиво; adroit comme un prêtre normand, несръчен; trou normand, чашка алкохол по средата на угощение, за да се разтовари стомаха и да се продължи да се яде. -
14 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup.
См. также в других словарях:
Comme un homme libre — Données clés Titre québécois Comme un homme libre Titre original The Jericho Mile Réalisation Michael Mann Scénario Patrick J. Nolan Michael Mann Acteurs principaux … Wikipédia en Français
Fort Comme Un Homme — est un téléfilm français réalisé en 2006 par Stéphane Giusti et diffusé en 2007. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Liens ext … Wikipédia en Français
Mourir comme un Homme — (en portugais Morrer como um homem) est un film portugais de João Pedro Rodrigues sorti en 2009, en sélection officielle au Festival de Cannes 2009 (« Un Certain Regard »). Il raconte l histoire de la drag queen Tonia, qui joue dans un… … Wikipédia en Français
Mourir comme un homme — (en portugais Morrer como um homem) est un film franco portugais réalisé par João Pedro Rodrigues, sorti en 2009, en sélection officielle au Festival de Cannes 2009 (« Un Certain Regard »). Synopsis Il raconte l histoire de la… … Wikipédia en Français
Fort comme un homme — est un téléfilm français réalisé en 2006 par Stéphane Giusti et diffusé en 2007. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Liens externes … Wikipédia en Français
Comme un homme libre — The Jericho Mile Drame de Michael Mann, avec Peter Strauss, Richard Lawson. Pays: États Unis Date de sortie: 1980 Technique: couleurs Durée: 1 h 37 Résumé Une prison de Californie reproduit en son sein les clivages sociaux et… … Dictionnaire mondial des Films
HOMME — «UNE CHOSE est certaine: l’homme n’est pas le plus vieux problème ni le plus constant qui se soit posé au savoir humain [...] L’homme est une invention dont l’archéologie de notre pensée montre aisément la date récente. Et peut être la fin… … Encyclopédie Universelle
comme — [ kɔm ] conj. et adv. • com Xe; cum 842; lat. quomodo « de quelle façon », auquel on a ajouté les sens de cum I ♦ Conj. et adv. 1 ♦ (Comparaison) De la même manière que, au même degré que. ⇒ également. Il a réussi comme son frère (cf. À l … Encyclopédie Universelle
homme-orchestre — [ ɔmɔrkɛstr ] n. m. • 1842; de homme et orchestre ♦ Musicien qui joue simultanément de plusieurs instruments, en manière d attraction. ♢ Par anal. (1920) Personne qui accomplit des fonctions diverses, dans un domaine, une entreprise. Des hommes… … Encyclopédie Universelle
comme — COMME. adv. de comparaison. De même que, ainsi que. Ils sont faits l un comme l autre. Cela est froid comme glace. Il est hardi comme un lion. Faites comme cela. Comme j espère. Comme l on dit. Comme vous voyez. Je regarde cela comme une chose… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
homme — Homme, m. penac. Signifiant en general tout homme, Homo. Il se prend en special pour vassal terme correlatif de cet autre seigneur Feodal: ainsi dit on que le seigneur Feodal par faute d homme peut mettre en sa main le fief mouvant de luy, c est… … Thresor de la langue françoyse
