-
1 force
{fɔ:s}
I. 1. сила, енергия (и физ., тех.), ефикасност
въздействие (на лекарство, отрoва), мощност (на мотор)
FORCE of gravity гравитация
2. сила, насилие, принуда (и юр.)
by FORCE насила, принудително, насилствено
owing to (the) FORCE of circumstances по силата на обстоятелствата
3. прен. (морална) сила, влияние, въздействие, авторитет, убедителност (на довод), авторитетна личност
FORCE of mind/character волевост
4. въоръжен отряд, воен., мор., ав. сили, ефектив
рl войски, въоръжени сили
the police FORCE, the FORCE, the FORCE полицията
strong FORCE of police силен/голям полицейски отряд
5. юр. валидност, сила
in FORCE в сила, валиден
by FORCE of чрез
in FORCE, in full/great FORCE масово, в голям брой, в пълен състав
II. 1. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from), пресилвам, тех. форсирам, претоварвам
to FORCE an entry влизам насилствено
to FORCE one's way in/out/through пробивам си път в/навън/през
to FORCE (open) a door разбивам/насилвам врата
to FORCE a smile насила се усмихвам
2. воен. завладявам, пробивам, форсирам (позиции и пр.)
3. принуждавам, заставям, накарвам (някого да...) (to с inf, into с ger)
налагам (on, upon)
4. зем. изкуствено ускорявам растежа/узряването на, отглеждам в парник, стимулирам (и снасяне на яйца), прен. пресилвам (ученик)
5. ускорявам (ход)
6. карти накарвам (опонент) да играе коз/дадена карта
force back отблъсквам (неприятел и пр.), спирам, задържам (вода, въздух)
to FORCE back one's tears сдържам сълзите си
force down принуждавам (самолет) да кацне/да се приземи
затварям със сила (кaпак), вкарвам със сила (въздух в мина), смъквам (насила) (цени)
force in разбивам (врата), вкарвам насилствено (някого, нещо)
force off накарвам (някого) да се пусне/да слезе/да се махне, махам със сила (капак и пр.)
force out изтласквам, избутвам, изтиквам
force up насилствено/изкуствено покачвам (цени)* * *{fъ:s} n 1. сила, енергия (и физ., тех.); ефикасност; въздейств(2) {fъ:s} v 1. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from)* * *форсирам; принуждавам; принуда; валидност; влияние; въздействие; заставям; завладявам; ефикасност; енергия; насилвам; насилие; накарвам; мощност;* * *1. by force of чрез 2. by force насила, принудително, насилствено 3. force back отблъсквам (неприятел и пр.), спирам, задържам (вода, въздух) 4. force down принуждавам (самолет) да кацне/да се приземи 5. force in разбивам (врата), вкарвам насилствено (някого, нещо) 6. force of gravity гравитация 7. force of mind/character волевост 8. force off накарвам (някого) да се пусне/да слезе/да се махне, махам със сила (капак и пр.) 9. force out изтласквам, избутвам, изтиквам 10. force up насилствено/изкуствено покачвам (цени) 11. i. сила, енергия (и физ., тех.), ефикасност 12. ii. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from), пресилвам, тех. форсирам, претоварвам 13. in force в сила, валиден 14. in force, in full/great force масово, в голям брой, в пълен състав 15. owing to (the) force of circumstances по силата на обстоятелствата 16. pl войски, въоръжени сили 17. strong force of police силен/голям полицейски отряд 18. the police force, the force, the force полицията 19. to force (open) a door разбивам/насилвам врата 20. to force a smile насила се усмихвам 21. to force an entry влизам насилствено 22. to force back one's tears сдържам сълзите си 23. to force one's way in/out/through пробивам си път в/навън/през 24. воен. завладявам, пробивам, форсирам (позиции и пр.) 25. въздействие (на лекарство, отрoва), мощност (на мотор) 26. въоръжен отряд, воен., мор., ав. сили, ефектив 27. затварям със сила (кaпак), вкарвам със сила (въздух в мина), смъквам (насила) (цени) 28. зем. изкуствено ускорявам растежа/узряването на, отглеждам в парник, стимулирам (и снасяне на яйца), прен. пресилвам (ученик) 29. карти накарвам (опонент) да играе коз/дадена карта 30. налагам (on, upon) 31. прен. (морална) сила, влияние, въздействие, авторитет, убедителност (на довод), авторитетна личност 32. принуждавам, заставям, накарвам (някого да...) (to с inf, into с ger) 33. сила, насилие, принуда (и юр.) 34. ускорявам (ход) 35. юр. валидност, сила* * *force[fɔ:s] I. n 1. сила, енергия (и физ., тех.); ефикасност, въздействие (на лекарство, отрова); мощност (на мотор); brute \force груба сила, насилие; counter \force противосила, противодействаща сила; to join \forces обединявам силите (усилията) си ( with с); 2. сила, насилие, принуда (и юрид.); by \force насила, принудително, насилствено; \force of circumstances силата на обстоятелствата; 3. прен. (морална) сила, влияние, въздействие; авторитет; авторитетна личност; the \force of his ideas убедителността (силата) на идеите му; \force of mind ( character) сила на характера, воля; 4. въоръжен отряд; воен. мор. ав. сили, ефектив; pl войски, въоръжени сили; air \force военновъздушни сили; labour \force трудещите се; the police \force, the \force, the F. полицията; task \force ам. воен. отряд със специална задача; in full ( great) \force масово; в пълен състав; 5. юрид. валидност, сила; the law comes into ( remains in) \force законът влиза (остава) в сила; 6. сила на вятъра; 7. значение, употреба; a verb with passive \force глагол, в пасивно значение; • by \force of чрез, посредством; 8. attr силов, принудителен; II. v 1. насилвам; вкарвам, изтръгвам насила ( into, from); тех. форсирам, претоварвам; to \force an entry влизам насилствено; to \force a lock разбивам (насилвам) катинар; to \force a word разширявам твърде много значението на дума; 2. воен. завладявам, пробивам, форсирам ( позиции); 3. изнасилвам ( жена); 4. принуждавам, заставям, карам, накарвам (to с inf; into с ger); налагам (on, upon); to \force an action воен. принуждавам неприятеля да завърже сражение; to \force s.o.'s hand принуждавам някого да действа прибързано (против разбиранията си); to \force a smile ( laugh) усмихвам се (засмивам се) насила; 5. сел.-ст. изкуствено ускорявам растежа, узряването; отглеждам в парник; стимулирам (и снасяне на яйца); прен. пресилвам, претоварвам ( ученик); 6. ускорявам ( ход); to \force the pace ускорявам процедурата; 7. карти накарвам да се играе коз или дадена карта; \force the game и прен. рискувам много, за да спечеля много; насилвам си късмета; III. v рядко пълня, подправям (месо, птици и пр.).
См. также в других словарях:
verb — [14] Latin verbum originally meant simply ‘word’ (a sense preserved in English verbal [15], verbiage [18], and verbose [17]); the specific application to a ‘word expressing action or occurrence’, which passed into English via Old French verbe, is … The Hutchinson dictionary of word origins
verb — [14] Latin verbum originally meant simply ‘word’ (a sense preserved in English verbal [15], verbiage [18], and verbose [17]); the specific application to a ‘word expressing action or occurrence’, which passed into English via Old French verbe, is … Word origins
cross a bridge before one comes to it — verb To worry about a future situation despite being as yet unable to act on it. Ant: cross a bridge when one comes to it … Wiktionary
cross that bridge when one comes to it — verb To deal with a problem or situation only when it arises. Its possible well someday have more content than available space for it, but well cross that bridge when we come to it. Ant: cross a bridge before one comes to it … Wiktionary
Go (verb) — The verb to go is irregular, and apart from be is the only suppletive verb in the English language. Principal partsThe principal parts of the word are go, went, gone . Otherwise the modern English verb conjugates regularly. The irregularity of… … Wikipedia
Compound verb — In linguistics, a compound verb or complex predicate is a multi word compound that acts as a single verb. One component of the compound is a light verb or vector, which carries any inflections, indicating tense, mood, or aspect, but provides only … Wikipedia
Subject Verb Object — In linguistic typology, subject verb object (SVO) is a sentence structure where the subject comes first, the verb second, and the object third. Languages may be classified according to the dominant sequence of these elements. Together with the… … Wikipedia
do verb — 1. general. Do is one of the most productive and complex verbs in English, although a great deal of its use comes naturally to speakers of English as a first language. Essentially, do has two functions: (1) as an ordinary verb (I am doing my… … Modern English usage
come to — verb 1. cause to experience suddenly (Freq. 10) Panic struck me An interesting idea hit her A thought came to me The thought struck terror in our minds They were struck with fear • Syn: ↑hit, ↑ … Useful english dictionary
come to mind — verb be remembered (Freq. 3) His name comes to mind when you mention the strike • Syn: ↑spring to mind • Hypernyms: ↑appear • Verb Frames: Something s * * * … Useful english dictionary
spring to mind — verb be remembered His name comes to mind when you mention the strike • Syn: ↑come to mind • Hypernyms: ↑appear • Verb Frames: Something s * * * come/ … Useful english dictionary
