-
1 colonne
f. (du lat. colomna, d'apr. l'it. colonna) 1. колона, стълб; colonne dorique арх. дорийска колона; 2. паметник във форма на колона; la colonne Trajane колоната на император Траян; 3. колона, колонка (във вестник, списание и др.); colonne de chiffres колона от цифри; 4. воен. колона; colonne d'aussaut щурмова колона; colonne de chars танкова колона; 5. прен. стълб, опора; 6. цилиндрична опора. Ќ cinquième colonne пета колона (чужди агенти, шпиони в противниковия лагер); colonne atmosphérique въздушно налягане; colonne montante главна канализация в многоетажна постройка; colonne Morris цилиндрична колона за обяви и афиши; colonne de fumée стълб от дим; colonne vertébrale анат. гръбначен стълб. Ќ Ant. front, ligne (milit.). -
2 demi-colonne
f. (de demi- et colonne) (pl. demi-colonnes) архит. колона, която е вградена в стена до половината от своя диаметър. -
3 aréostyle
m. (du gr. araios "rare" et stulos "colonne") ант. сграда, чиито колони са много раздалечени. -
4 bossage
m. (de bosse) 1. архит. издатина по стена за украшение; colonne а bossage колона, украсена с издатина; 2. издатина на механична част, която служи за опора. -
5 canneler
v.tr. (de cannele) архит. украсявам с улеи, набраздявам; canneler une colonne украсявам стълб с улеи, с канелюри. -
6 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега. -
7 cippe
m. (lat. cippus "colonne") архит. малка колона без капител, която се е използвала за километричен камък или погребален паметник и е с надпис, стела. -
8 colombage
m. (de l'a. fr. colombe, doublet de colonne) дървен скелет на къща, който изпъква от мазилката, така че гредите да се виждат. -
9 colonel,
le m. et f. (it. colonnello, de colonna "colonne d'armée") 1. m. воен. полковник; 2. f. ост. жена на полковник. -
10 colonnade
f. (de colonne) 1. колонада; 2. геол. скално образувание във форма на редица от колони. -
11 colonnette
f. (de colonne) колонка. -
12 columelle
f. (du lat. columna "colonne") 1. малка колонка; 2. зоол. колубела; 3. анат. централна ос на вътрешното ухо. -
13 corinthien,
ne adj. et n. (du lat. Corinthus "Corinthe", ville grecque) 1. коринтски; m., f. коринтянин; 2. архит. коринтски; colonne corinthien,ne коринтска колона. -
14 couronnement
m. (de couronner) 1. коронясване; 2. увенчаване, награждаване; 3. успешно привършване на нещо; 4. горна част на нещо; couronnement d'une colonne капител на колона; couronnement d'un toit връх на покрив; 5. нараняване на коляното на кон. Ќ Ant. abdication, déposition; commencement, début. -
15 déjeter
v.tr. (de dé- et jeter) кривя, изкривявам, измятам; sa colonne vertébrale est déjetée гръбначният му стълб е изкривен. Ќ Ant. redresser. -
16 distyle
adj. (de di- et stulos "colonne") архит. двуколонен, с две колони. -
17 dodécastyle
adj. (de dodéca- et gr. stulos "colonne") архит. който има дванадесет фасадни колони. -
18 dorique
adj. (lat. doricus) архит. дорийски; une colonne dorique дорийска колона. -
19 entrecolonne
m. (de entre- et colonne) архит. пространство между две колони. -
20 former
v.tr. (lat. formare) 1. създавам, образувам, организирам; 2. прен. обмислям, храня; former des espérances храня надежди; 3. обучавам, възпитавам, дисциплинирам, формирам; 4. съставям; построявам; bien former ses phrases съставям добре, правилно изреченията си; parties qui forment un tout части, които съставят едно цяло; 5. воен. формирам, построявам, строявам; former une colonne построявам в колона; 6. очертавам, образувам; former des cercles образувам кръгове; se former 1. създавам се, организирам се; 2. образувам се; 3. обучавам се; формирам се; 4. строя се. Ќ Ant. déformer, détruire.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
colonne — [ kɔlɔn ] n. f. • columpne fin XIIe; du lat. columna, d apr. l it. colonna I ♦ 1 ♦ Archit. Support vertical d un édifice, ordinairement cylindrique (⇒ pilastre, pilier, poteau). Petite colonne. ⇒ colonnette. Base, fût, tambours, chapiteau d une… … Encyclopédie Universelle
colonne — COLONNE. s. f. Sorte de pilier de forme à peu près cylindrique pour soutenir ou pour orner un bâtiment. Colonne de marbre. Colonne de bronze, de pierre, de bois. Colonne dorée. Colonne torse. Colonne cannelée. Colonne Corinthienne. Colonne… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Colonne — Colonne … Wikipedia
COLONNE (É.) — COLONNE ÉDOUARD (1838 1910) Né à Bordeaux dans une famille de sept enfants, Judas Colonna, dit Édouard Colonne, affronte très tôt les réalités de la vie qu’il domine avec un courage et un esprit d’entreprise qui ne le quitteront pas. Il entre au… … Encyclopédie Universelle
Colonne — (en francés, columna) puede referirse a: Colonne, comuna francesa situada en la región de Franco Condado, departamento de Jura. Guido delle Colonne fue un jurista, escritor y poeta italiano del siglo XIII. Édouard Judas Colonne, director de… … Wikipedia Español
Colonne — (fr., v. lat. Columna), 1) eigentlich Säule; 2) (Kriegsw.), die tiefe u. schmale Stellung von Truppen zum Marsch od. zum Angriff; der beabsichtigte Zweck od. die Terrainbeschaffenheit bestimmen die Formation derselben. Je nachdem der rechte od.… … Pierer's Universal-Lexikon
Colonne — (spr. lonn ), Edouard, Dirigent, geb. 23. Juli 1838 in Bordeaux, erhielt seine musikalische Ausbildung am Pariser Konservatorium und ist besonders bemerkenswert als der Begründer (1874) und Leiter der Concerts du Châtelet zu Paris, die namentlich … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Colonne — Colonne, Säule, im Kriegswesen eine schmale aber tiefe Truppenstellung auf dem Marsche und zum Angriffe; die Marsch C. ist eigentlich die auf einer Straße einherziehende Streitmacht, die Gefechts C. dagegen aus kleineren Heertheilen formirt und… … Herders Conversations-Lexikon
colonne — (ko lo n ) s. f. 1° Terme d architecture. Sorte de fût cylindrique avec base et chapiteau, portant un entablement. • Auprès d une colonne et loin de la clarté Qui suffisait à peine à ce lieu redouté, VOLT. Sémir. V, 6. • Comme une colonne… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COLONNE — s. f. Sorte de pilier composé d un fût cylindrique se rétrécissant par le haut, d un chapiteau, et souvent d une base : il est ordinairement destiné à soutenir un entablement, et à décorer les édifices. Colonne de marbre. Colonne de bronze, de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Colonne — Pour l’article homophone, voir Colón. Cet article possède un paronyme, voir : Kowloon … Wikipédia en Français
