-
1 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
2 claire
f. (de clair) морски басейн за отглеждане на стриди; стриди, престояли в такъв басейн. Ќ Hom. clair, clerc. -
3 clergeon
m. (de clerc) ост. дете, което пее в черковен хор. -
4 clergie
f. (de clerc) ост. положение на духовно лице. Ќ bénéfice de clergie ист. привилегия за съдене от духовен съд. -
5 laïque
adj. (lat. laicus) 1. светски, мирски; 2. m., f. светско лице, мирянин. Ќ Ant. clerc, ecclésiastique; religieux. -
6 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо.
См. также в других словарях:
clerc — clerc … Dictionnaire des rimes
clerc — [ klɛr ] n. m. • Xe; lat. ecclés. clericus, gr. cleros 1 ♦ Celui qui est entré dans l état ecclésiastique (⇒ clergé) par réception de la tonsure. Clerc tonsuré. 2 ♦ (XVe) Anciennt ou littér. Personne instruite. ⇒ lettré, savant … Encyclopédie Universelle
clerc — CLERC. subs. m. (Le C final ne se pronon ce point.) Celui qui par la tonsure est entré dans l État Ecclésiastique. En ce sens il est opposé à Laïque, ou Lai. Il est défendu de mettre la main sur les Prêtres ou sur les Clercs. Clerc tonsuré d un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
clerc — CLERC. s. m. Celuy qui est dans l Ordre Ecclesiastique, en ce sens il est opposé à laïque, ou lay. Il est défendu de mettre la main sur le Prestre ou sur le Clerc. un Conseiller Clerc dans le Parlement, C est un Conseiller qui est pourveu d une… … Dictionnaire de l'Académie française
Clerc — ist der Familienname folgender Personen: Aurélien Clerc (* 1979), Schweizer Radrennfahrer Blaise Clerc (1911–2001), Schweizer Politiker (LPS) Charles Clerc (* 1943), Schweizer Fernsehmoderator François Clerc (* 1983), französischer Fußballspieler … Deutsch Wikipedia
Clerc — Family name Meaning clerk, scribe Region of origin … Wikipedia
Clerc — Le nom désigne en principe un clerc (latin clericus ), membre du clergé mais pas forcément prêtre. En fait, il désigne surtout un lettré. Le sens actuel de secrétaire (notamment chez un notaire) apparaît plus tardivement (XVe siècle). Attention … Noms de famille
clerc — Clerc, Un clerc qui sert pour escrire, A manu, vel Ad manum seruus. Il est bon clerc, Doctissimus est, Nihil ignorat. Les clercs principaux des receptes generales, et autres qui tiennent le compte, Scripturarij. Et scriptura la charge d… … Thresor de la langue françoyse
Clerc [1] — Clerc (v. lat., Clericus), 1) Geistlicher; 2) im Mittelalter, wo nur Geistliche schreiben konnten u. die Schreibkunst deshalb Ars clericales hieß, Schreiber, Gerichtsschreiber; daher in England jetzt noch die Secretäre, Actuare, Buchhalter etc.… … Pierer's Universal-Lexikon
Clerc [2] — Clerc (spr. Klär), 1) Nic. Gabriel, geb. 1726 zu Baume les Dames in Franche Comté, wurde 1757 Oberarzt bei der französischen Armee in Deutschland, machte bis 1777 mehrere Reisen nach Rußland u. st. 1798 in Versailles. Er schr. u.a.: Hist. de la… … Pierer's Universal-Lexikon
Clerc [1] — Clerc (franz., spr. klǟr, engl. Clerk, v. lat. clericus), eigentlich Geistlicher, und zwar jetzt nur noch subalterner Geistlicher; im Mittelalter, wo die Schreibkunst hauptsächlich von den Geistlichen geübt wurde, auch Schreiber, Kanzlist,… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
