-
41 marron1
m. (d'un rad. préroman °marr- "caillou") 1. кестен; dinde aux marron1s пуйка с кестени; 2. номер, който работниците окачват на специално табло при започване на работа; 3. нар. глава; coup de poing sur le marron1 удар по главата; 4. adj. inv. кестеняв; couleur marron1 кестеняв цвят; marron1 clair (foncé) светло(тъмно)кафяв. Ќ marron1s glacés захаросани кестени; tirer les marron1s du feu pour qqn. погов. правя рискове за друг без лични облаги; marron1 d'Inde див кестен; être fait (paumé) marron1 преправен, направен отново. -
42 mystérieux,
se adj. (de mystère) 1. мистериозен, загадъчен, тайнствен; 2. потаен, скрит. Ќ Ant. clair, évident, connu, public, révélé. -
43 nuageux,
se adj. (de nuage) 1. облачен, мъглив; 2. прен. тъмен, неясен. Ќ Ant. clair. -
44 obscur,
e adj. (lat. obscurus) 1. тъмен, мрачен; les salles obscur,es киносалон; 2. намусен, мрачен (за време); 3. прен. смътен, неясен, непонятен, мъглив; éclaircir un texte obscur, изяснявам непонятен текст; un obscur, instinct de conservation неясен инстинкт за съхранение; 4. потаен, скрит; un sentiment obscur, потайно, скрито чувство; 5. долен; с тъмен произход; une besogne obscur,e долна, мръсна работа. Ќ Ant. clair, lumineux; connu, net. -
45 opaque
adj. (lat. opacus "ombragé, touffu") 1. непрозрачен; verre opaque непрозрачно стъкло; 2. прен. непрогледен, непроницаем; nuit opaque непрогледна нощ. Ќ Ant. transparent, diaphane, clair, hyalin, translucide. -
46 rauque
adj. (lat. raucus) пресипнал, прегракнал, дрезгав ( за глас). Ќ Ant. clair. -
47 roche
f. (lat. pop. °rocca) 1. скала, канара; creuser la roche пробивам скалата; 2. твърд камък за строеж; 3. мин. пласт; roche sédimentaire утаечнен слой; 4. ост. минерал, съдържащ полускъпоценни камъни. Ќ clair comme de l'eau de roche много бистър, бистър като сълза; много ясен, очевиден; de vieille roche от старо време; eau de roche много чиста изворова вода; cristal de roche кварц. -
48 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
49 ténébreux,
se adj. (lat. tenebrosus) 1. мрачен, тъмен; bois ténébreux, мрачна гора; 2. прен. таен, подмолен, неясен, неразбираем; desseins ténébreux, подмолни намерения. Ќ Un beau ténébreux, красив човек с мрачен, замислен вид. Ќ Ant. brillant, clair, lumineux. -
50 trouble1
adj. (lat. pop. °turbulus, crois. de turbidus "agité" et turbulentus) 1. мътен, смътен, неясен; eau trouble1 мътна вода; images trouble1s неясни образи; 2. прен. смътен, объркан, неясен, двусмислен; désirs trouble1s неясни желания. Ќ Ant. clair, transparent, net; distinct, évident, pur. -
51 voilé1,
e adj. (de voiler1) 1. забулен, покрит с воал, платно; 2. замъглен, премрежен, мътен; lumière voilé1,e мътна светлина; diamant voilé1, мътен, не съвсем прозрачен диамант; 3. прен. скрит, прикрит; неясен; sens voilé1, неясен, скрит смисъл; s'exprimer en termes voilé1,s изразявам се неясно, с думи със скрит смисъл; 4. дрезгав; неясен (за глас); voix voilé1,e дрезгав глас. Ќ photo voilé1,e снимка, която има сивкав воал (поради преекспониране и др.). Ќ Ant. éclatant, net, pur; clair, sonore. -
52 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
clair — clair, claire [ klɛr ] adj., n. m. et adv. • XIVe; cler XIIe; clar Xe; lat. clarus I ♦ Adj. A ♦ (Concret) 1 ♦ Qui a l éclat du jour. ⇒ éclatant, lumineux … Encyclopédie Universelle
clair — clair, claire (klêr, klê r ) adj. 1° Qui a l éclat du jour, de la lumière. Le bois sec fait un feu très clair. • Mais, ô planète belle et claire...., MALH. II, 4. • Adieu donc, clairs soleils si divins et si beaux, Adieu l honneur sacré des … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
clair — CLAIR, AIRE. adj. Éclatant, lumineux, qui jette, qui répand de la lumière. Le soleil est le plus clair de tous les Astres. La lune est claire. Le feu est clair de sa nature. Ce bois fait un feu très clair. f♛/b] En ce sens il se prend quelquefois … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
clair — CLAIR, [cl]aire. adj. Eclatant, lumineux, qui jette, qui respand de la lumiere. Le soleil est le plus clair de tous les astres. la lune est claire. le feu est clair de sa nature. ce bois fait un feu clair. il a les yeux clairs & petillants. Il se … Dictionnaire de l'Académie française
+Clair — + Clair + Clair Genre Information sur les média Présenté par Daphné Roulier (2002 2005) puis Florence Dauchez (2005 2007) et Charlotte le Grix de la Salle (2007 2009) Pays France Langue(s) … Wikipédia en Français
+ clair — Genre Information sur les média Présenté par Daphné Roulier (2002 2005) puis Florence Dauchez (2005 2007) et Charlotte le Grix de la Salle (2007 2009) Pays France Langue(s) … Wikipédia en Français
+ Clair — Genre Information sur les média Présentation Daphné Roulier (2002 2005) puis Florence Dauchez (2005 2007) et Charlotte le Grix de la Salle (2007 2009) Pays … Wikipédia en Français
clair — clair·audience; clair·audient; clair; clair·sentience; clair·sentient; clair·voy·ance; clair·voy·ante; clair·voy·ant; clair·au·di·ent·ly; clair·voy·an·cy; clair·voy·ant·ly; … English syllables
Clair — heißt der Ort Clair (New Brunswick) in Kanada Clair ist der Familienname folgender Personen: Jany Clair (* 1938), französische Schauspielerin Julia Clair (* 1994), französische Skispringerin René Clair (1898–1981), französischer Regisseur Sandie… … Deutsch Wikipedia
CLAIR (R.) — CLAIR RENÉ CHOMETTE dit RENÉ (1898 1981) Auteur de films et, accessoirement, critique, essayiste et romancier. Après des débuts comme journaliste (L’Intransigeant ), comme parolier (pour Damia), comme comédien (notamment pour Feuillade), comme… … Encyclopédie Universelle
clair — clair, e adj. Il est clair, il est dans un état normal (ni ivre, ni drogué) ; il n a rien à se reprocher ; il sait où il va. / Clair comme de l eau de roche, parfaitement compréhensible. Clair comme de l eau de vaisselle, incompréhensible. /… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
