Перевод: со всех языков на английский

с английского на все языки

church+yard

  • 1 церковное кладбище

    church yard, graveyard, God's acre

    Русско-английский глоссарий христианской лексики > церковное кладбище

  • 2 GARÐR

    (-s, -ar), m.
    1) fence, wall;
    2) enclosed space, yard (cf. aldin-garðr, grasgarðr, kirkjugarðr);
    3) court-yard, court (þeir gánga út í garíinn ok berjast); riða í garð, to arrive; riða (fara) ór garði, to depart; fig., helmingr skal falla í minn garð, the half shall fall into my share; skal aukast þriðjungi í þínum garði, in thy keeping; hyggjum vér, at í yðvarn garð hafi runnit, into your hands, your possession; gøra e-n af garði, to equip one (as a son, a friend, when departing from home); líðr vetr ór garði, the winter passes by;
    4) house, dwelling;
    5) stronghold, castle (cf. Ás-garðr, Út-garðar).
    * * *
    m. [Ulf. gards = οικος; A. S. geard; Engl. yard, garth, garden; O. H. G. gart; Germ. garten; Dan.-Swed. gård; Lat. hortus]:
    I. a yard (an enclosed space), esp. in compds, as kirkju-g., a church-yard; vín-g., a vineyard; stakk-g., a stack-yard; hey-g., a hay-yard; kál-g., a kale-yard; urta-g., a kitchen-garden; aldin-g. and gras-g., a garden; dýra-g., a ‘deer-yard,’ a park:—garðr, alone, is a hay-yard (round the hay-ricks); hence garðs-seti or garð-seti, q. v.
    2. a court-yard, court and premises; þeir ganga út í garðinn ok berjask, Edda 25, a paraphrase from ‘túnum’ in Gm. 41; þeir Grímr hittu menn at máli úti í garðinum, Eg. 109; þá sá hann at öðrum-megin í garðinum brunaði fram merkit, Ó. H. 31; ganga til garðs, 71; mikill kamarr ( privy) var í garðinun, id.; en er þeir Hrærekr sátu í garðinum, 72; fóru þegar þangat í garðinn sem líkin vóru, id.; er hann kom heim í þorpit ok gékk um garðinn, Fms. x. 218; gengið hef eg um garðinn móð, gleðistundir dvína, a ditty; innan stokks ( within doors) eða í garði úti, Gþl. 136; eigi nenni ek at hann deyi undir görðum mínum, Lv. 59:—a fishyard, Vm. 14.
    3. esp. in Norway, Denmark, and Sweden, a house or building in a town or village, [Dan. gaard = Icel. bær]; hann var í Hróiskeldu ok átti þar garð, Bjarn. 6; Egill spurði hvar g. sá væri í borginni (in York) er Arinbjörn setti, Eg. 407; hann var í garði þeim er Hallvarðs-g. var kallaðr, Bs. i. 634; í garð Arons, 636; konungs-g., the king’s yard, Fms. passim and in records referring to Norway. garða-leiga, u, f. house-rent, H. E. i. 394. garða-sól, f., botan. the orach, Hjalt. garðs-bóndi, a, m. a house-owner, Grett. 103, Jb. 157. garðs-horn, n. a ‘yard-nook,’ cottage, Fas. iii. 648: esp. in tales, in the phrase, kongur og drottning í ríki sínu og karl og kerling í Garðshorni, Ísl. Þjóðs. passim: the saying, það er ekki krókr að koma í Garðshorn. garðs-húsfreyja, u, f. a town-lady, Grett. 158 A: in Icel., where the whole population are country-folk, this sense of garðr is only used in metaph. phrases, saws, = home, house; kemr engi sá til garðs ( to the house) at viti hvat í sé, Band. 13; fátækum manni er til garðs kemr, Dipl. ii. 14; hyggjum ver at í yðvarn garð hafi runnit, into your hands, your possession, Ld. 206; helmingr skal falla í minn garð, the half shall fall into my share, Fær. 117; skal aukask þriðjungi í þínum garði, in thy keeping, Nj. 3; þótt nökkut komi þat ór várum garði, 54; leggja málaferli í garð e-s, to bring a case home to one, Sturl. ii. 27; þess alls ens ílla sem þá var honum í garð borit, all the evil that was brought to his door, Hom. 119; Guð í garði ok góð Jól, a greeting, Grett. 99 (MS.); líðr vetr ór garði, the winter passed by, Nj. 112; ríða í garð, to arrive (of a rider), Sturl. iii. 185; ríða ór garði, to depart, Ld. 96; ríða um garð, to pass by; vísa gestum á garð várn, Fas. iii. 5; göra e-n af garði (mod. ór garði), to equip one when departing, e. g. a son, a friend, or the like; eigi ertú svá af garði görr sem ek vilda (a mother to a departing son), Grett. 94; hversu herralega keisarinn görði hann af garði, Karl. 148; ok hefða ek gört þik af garði með gleði ok fagnaði, Stj. 181; but esp. to endow a daughter when married, göra dóttur sína vel (ílla) ór garði, etc.; búa í garð, to prepare; hann hefir svá í garðinn búit, he has made his bed so: the phrase, það er allt um garð gengið, all past, done, bygone; föður-g., father house, paternal house; bú-garðr, an estate: also in poets, í Eyjafirði upp á Grund á þann garðinn fríða, a ditty:—a local name of several farms in Icel., Garðr, sing., or more usually Garðar, Landn., prob. from corn-fields: the saying, víðar er Guð enn í Görðum, addressed to presumptuous people who think God is God only for themselves.
    4. denoting a stronghold; tann-g., the ‘tooth-wall,’ the teeth and gums, Gr. ερκος οδόντων; Ás-garðr, the hold of the gods, Edda; Mið-garðr, Middle-hold, i. e. the earth; Út-garðar, Outer-hold, where the giants dwell, Edda: the phrase, ráðast á garðinn þar sem hann er laegstr, to assault the weakest part, to encroach upon the weak and helpless.
    5. in western Icel. a heavy snow-storm is called garðr.
    II. in Icel. sense a fence of any kind; garðr of þjóðbraut þvera, Grág. ii. 264: in the law phrase, garðr er granna sættir, a fence ( yard) is a settler among neighbours (i. e. forms the landmark), Gþl., Jb. 258; leggja garða, to make fences, Rm. 12, Landn. App. 325; þeir biðu hjá garði nokkurum, Nj. 170: esp. the fence around the homefield, also called tún-g., Grág. i. 82, 453, Nj. 83, 114, Eg. 766, Ld. 148. Ísl. ii. 357, passim; skíð-g., a rail fence; grjót-g., a stone fence; torf-g., a turf fence; haga-g., the hedge of a pasture, Eb. 132; tún-g., a ‘tún’ fence; virkis-g., a castle wall, Fb. ii. 73 (in a verse); stíflu-g., a ditch: rif-g., a swathe.
    COMPDS: garðsendi, garðshlið, garðskrókr, garðsrúst, garðsönn.
    III. Garðar, m. pl. (í Görðum), Garða-ríki or Garða-veldi, n. the empire of Gardar, is the old Scandin. name of the Scandinavian-Russian kingdom of the 10th and 11th centuries, parts of which were Hólm-garðar, Kænu-garðar, Nov-gorod, etc.; the name being derived from the castles or strongholds ( gardar) which the Scandinavians erected among the Slavonic people, and the word tells the same tale as the Roman ‘castle’ in England; cp. the interesting passage in Ó. H. ch. 65—ok má enn sjá þær jarðborgir (earth-works, castles) ok önnur stórvirki þau er hann görði,—K. Þ. K. 158, Fms., Ó. H. passim, (cp. Munch Det Norske Folks Hist. i. 39 sqq.); the mod. Russ. gorod and grad are the remains of the old Scandin. garðr = a castle; cp. Gerzkr, adj. from Gardar, i. e. Russian,
    β. Mikli-garðr—the ‘Muckle-yard’ the Great town, i. e. Constantinople, passim.
    COMPDS: Garðaríkismenn, Garðskonungr.

    Íslensk-ensk orðabók > GARÐR

  • 3 задний двор

    Русско-английский большой базовый словарь > задний двор

  • 4 скотный двор

    1. farmyard
    2. stockyard
    3. cattle yard

    Русско-английский большой базовый словарь > скотный двор

  • 5 церковный двор

    1. church yard
    2. churchyard

    Русско-английский большой базовый словарь > церковный двор

  • 6 кран шихтового двора

    Русско-английский новый политехнический словарь > кран шихтового двора

  • 7 шлаковый двор

    Русско-английский новый политехнический словарь > шлаковый двор

  • 8 кладбище при церкви

    2) Architecture: church yard

    Универсальный русско-английский словарь > кладбище при церкви

  • 9 церковное кладбище

    Универсальный русско-английский словарь > церковное кладбище

  • 10 barbacana

    f.
    1 barbican, an advanced work defending a castle or fortress, or loopholes in a fortification to fire missiles through. (Military)
    2 a low wall around a church-yard.
    3 embrasure.
    * * *
    1 (aspillera) embrasure
    2 (torre) barbican
    * * *
    SF [de defensa] barbican; (=tronera) loophole, embrasure
    * * *
    1 (fortificación) barbican
    2 (abertura) embrasure
    * * *
    1. [de defensa] barbican
    2. [saetera] loophole, embrasure
    * * *
    f MIL barbican

    Spanish-English dictionary > barbacana

  • 11 кладбище

    с.
    cemetery, burial-ground, graveyard; ( при церкви) church yard

    Русско-английский словарь Смирнитского > кладбище

  • 12 cimetière d’une église

    m

    Dictionnaire d'ingénierie, d'architecture et de construction > cimetière d’une église

  • 13 kirkju-garðr

    m. a church-yard, K. Þ. K. passim, Eg. 768, Ám. 89, Sks. 95.

    Íslensk-ensk orðabók > kirkju-garðr

  • 14 kirkjugarðs-hlið

    n. a church-yard gate, Fms. ix. 517.

    Íslensk-ensk orðabók > kirkjugarðs-hlið

  • 15 REITR

    (pl. -ar and -ir), m.
    1) a space marked out (þrír reitar fets breiðir);
    2) square on a chessboard (reitir á taflborði).
    * * *
    m., qs. vreitr, acc. pl. reitu, Grág. i. 65, but usually reita; [from rita or ríta; Swed. vret]:—a square, a space marked out, a place sketched out, used of a bed in a garden, a square on a chessboard, and the like; gör þú með blóðrefli sverðsins níu reita umhverfis húeth;ina, Mar.; þrír reitar feis breiðir, út frá reitum skulu vera stengr fjórar, Korm. 86; níu reita rístr Þrándr alla vega út frá grindunum, Fæer. 184: þeir skulu rísta reitu tvá, Grág. i. 65; svá hit sama vóru ok reitir níu á taflborðinu, at annarr hverr var gyllr, enn annarr þaktr af hvítu silfri, Karl. 486; sátt er þeim lið allt er í sjóð kemr, en á reitum reitt, Gsp.; heima-menn eigu skála yztir ok reit á möl, of a place for drying fish, Vm 88, þess-háttar sjóreita kalla þeir m ð, Bs. ii. 145: göra reit, N. G. L. i. 241 (for sowing); næpna-reitr, q. v.; Guðs barna reitr, cp. Germ. Gottes-acker = a church-yard.

    Íslensk-ensk orðabók > REITR

  • 16 церковный двор

    Sokrat personal > церковный двор

  • 17 area

    ārĕa (in inscriptions freq. ARIA, Inscr. Orell. 4130, etc.), ae, f [some comp. eraze = on the ground; Germ. Erde; Engl. earth, hearth; others, as Varro and Festus, connected it with areo, as if pr. dry land, as terra may be connected with torreo; so Bopp and Curt.], a piece of level ground, a vacant place, esp. in the town (syn.:

    planities, aequor): in urbe loca pura areae,

    Varr. L. L. 5, § 38 Müll: area proprie dicitur locus vacuus, Paul. ex Fest. p. 11 Müll.: locus sine aedificio in urbe area;

    rure autem ager appellatur,

    Dig. 50, 16, 211.
    I.
    Lit., ground for a house, a building-spot:

    si Ponendae domo quaerenda est area primum,

    Hor. Ep. 1, 10, 13. arearum electio, Vitr. 1, 7, 1:

    pontifices si sustulerint religionem, aream praeclaram habebimus,

    Cic. Att. 4, 1 fin.; Liv. 4, 16; 1, 55; Suet. Vesp. 8; Dig. 7, 4, 10 al.—
    II.
    Transf.
    A.
    A vacant space around or in a house, a court (syn. spatium):

    resedimus in areā domŭs,

    Plin. Ep. 6, 20, 4; so id. ib. 7, 27, 10; Vulg. 3 Reg. 22, 10; Dig. 43, 22, 1; 8, 2, 1 al.—
    B.
    An open space for games, an open play-ground (syn.:

    campus, curriculum),

    Hor. C. 1, 9, 18.— Hence, in gen., a field for effort, etc. (syn.:

    campus, locus, q. v.),

    Ov. Am. 3, 1, 26, and trop.:

    area scelerum,

    i. e. where vices have full scope, Cic. Att. 9, 18.—Also, a raceground, Ov. F. 4, 10 (cf. id. ib. 2, 360); and trop., the course of life:

    vitae tribus areis peractis (i. e. pueritiā, juventute, senectute),

    Mart. 10, 24.—
    C.
    A threshing floor (among the ancients, an open space in the vicinity of the house).
    1.
    Lit.:

    neque in segetibus neque in areis neque in horreis,

    Cic. Verr. 2, 3, 8; Hor. C. 1, 1, 10; id. S. 1, 1, 45; Tib. 1, 5, 22; Vulg. Gen. 50, 10; ib. Isa. 21, 10. Its construction may be learned from Cato, R. R. 91 and 129; Varr. R. R. 1, 51; Verg. G. 1, 178 sqq. Voss; Col. 5, 1, 4; 5, 2, 20; and Pall. 1, 36 al.—
    2.
    Trop., of the body of Christians, as subject to separation, judgment (eccl. Lat.), Vulg. Matt. 3, 12; Aug. Ver. Rel. 5.—
    D.
    The halo around the sun or moon: tales splendores Graeci areas (i. e. halônas) vocavere, Sen. Q. N. 1, 2.—
    E.
    A bed or border in a garden, Varr. L. L. 6, § 64 Müll.; Col. 11, 3; Plin. 19, 4, 20, § 60; Pall. 1, 34.—
    F.
    A fowling-floor, Plaut. As. 1, 3, 64: aedes nobis area est;

    auceps sum ego,

    id. ib. 1, 3, 67.—
    G.
    A burying-ground, church-yard, Tert. ad Scap. 3. —
    H.
    A bald spot upon the head, baldness, Cels. 6, 4; Mart. 5, 50.

    Lewis & Short latin dictionary > area

  • 18 двор

    1. yard, courtyard
    (на болница, фабрика, посолство, затвор и пр.) grounds
    (на университет, колеж) ам. campus
    вътрешен двор an inner courtyard
    фабричен двор a factory yard
    черковен двор precincts of a church
    на двор a in the yard
    * * *
    м., -ове/-и/-ища, (два) дво̀ра yard, courtyard; (на болница, фабрика, посолство, затвор и пр.) grounds; (на университет, колеж) амер. campus; ( обкръжението на монарх) court; вътрешен \двор inner courtyard; на \двора in the yard; стопански \двор farmyard; фабричен \двор factory yard; черковен \двор precincts of a church.
    * * *
    compound: an inner двор - вътрешен двор; grounds
    * * *
    1. (на болница, фабрика, посолство, затвор и пр.) grounds 2. (на университет, колеж) ам. campus 3. 1 yard, courtyard 4. 2 (дворец) court 5. вътрешен ДВОРan inner courtyard 6. на ДВОР a in the yard 7. стопански ДВОРfarmyard 8. училищен ДВОР schoolyard 9. фабричен ДВОР а factory yard 10. черковен ДВОР precincts of a church

    Български-английски речник > двор

  • 19 на

    1. предл. (притежателно отношение, отношение към деятел, служба или причина за нещо след съществителни, образувани от преходни глаголи) of
    къщата на баща ми my father's house
    къщата на Петър Peter's house
    един приятел на баща ми a friend of my father's
    трудът на работника the labour of the worker, the worker's labour
    покривът на къщата the roof of the house
    началникът на отдела the head of the department
    жертва на дълга a victim of duty
    писането на писма the writing of letters, writing letters
    свидетел на защитата a witness for the defence
    отглеждане на добитък cattle breeding
    или без предл.
    дай го на Петър give it (to) Peter
    дай на Петър една ябълка give Peter an apple
    дай една ябълка на него give an apple to him, give him an apple
    дай на всекиго по една ябълка give each an apple
    кажи на всички tell everybody
    на Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes
    на тях им се роди син a son was born to them
    3. (за място, положение) on, upon, at, in
    книгата е на масата the book is on the table
    седя на масата sit at the table
    на стола on/in the chair
    на стената on the wall
    облягам се на стената lean against the wall
    на тавана on the ceiling; in the attic
    виси на кука it hangs on a hook
    на тази страница on this page
    на четири кряка on all fours
    на училище/черква съм be at school/church
    на кино/театър at the cinema/theatre
    на концерт/бал at a concert/ball
    на сватба/погребение at a wedding/funeral
    на двора in the yard
    на полето in the field
    на улицата in/ам. on the street
    на север in the north; up north
    на юг in the south; down south
    на море at the seaside
    на планина in the mountain(s)
    на слънце/сянка in the sun/shade
    на чист въздух in the open air
    на дъжда in the rain
    на служба при in the service of
    на 4 метра зад къщата 4 metres behind the house
    на шест мили от града within six miles of the town
    слагам на масата put on the table
    падам на земята fall on/to the ground
    потъвам на дъното sink to the bottom
    на север/юг to the north/south
    north (wards)/south(wards) (от of)
    отивам на север go up north
    отивам на юг go down south
    излизам на улицата go out into the street
    отивам на училище/пазар/кино/концерт/сватба и пр. go to school/market/the cinema/a concert/a wedding, etc.
    отивам на разходка go for a walk
    отивам на екскурзия/гости go on a hike/a visit
    отивам на жетва/гъби/къпини go harvesting/mushrooming/blackberrying
    той е на гости he is on a visit, he is visiting
    отивам на почивка go on a holiday
    оттеглям се на съвещание withdraw (to deliberate)
    ходя на лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping
    отивам на война go to war
    6. (за време, конкретен момент) on, at
    на 9 май on May 9, on the 11th of May
    на същия/другия/третия ден (on) the same/next/third day
    на залез-слънце at sunset
    на здрачаване at dusk
    на часа immediately, at once, then and there
    на прощаване at parting
    на петгодишна възраст at the age of five, at five years of age
    на 14 години aged forty
    на колко си години? how old are you? what's your age?
    на млади години in o.'s youth
    на стари години in o.'s old age
    когато бях на пет години when I was five
    той е на моята възраст he is a man of my age
    8. (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние, посредством, чрез)
    9. частица (ето, това е) here; here is...
    на какво трябва да направиш this is what you've got to do
    10. (вземи) here you are; take it
    на ти пари за тетрадки here is some money for notebooks
    11. ама на! but there! there it is! ей тъй на! just so! ( без особена причина) just like that!
    12. screw on.
    прах в очите на gull, dupe, fool, throw dust in s.o.'s eyes, blear the eyes of
    за очи for appearance's sake, for window-dressing; for the look of it, to save face/appearances; it is all eyewash
    за черните очи на for love, for s.o.'s (sweet) sake, for s.o.'s fair eyes
    правя мили очи на make up to, coax, wheedle, ingratiate o.s. (with)
    в моите очи to my eye, in my opinion
    издигам се/падам в очите на rise/fall in s.o.'s estimation/esteem
    далеч от очите, далеч от сърцето out of sight, out of mind
    със сведени очи with downcast eyes
    с какви очи (ще гледам и пр.) how on earth
    на part o.'s hair
    на по средата a parting in the middle
    на отстрани parting on one side
    Млечният на астр. the Milky Way, the Galaxy
    намирам се на на и под на be as common as blackberries
    не съм го намерил на ная it's too precious
    оставям на ная le left stranded
    върви си по ная mind your own business
    прав ти на good riddance.
    някого s.o.'s right-hand man
    дело на човешка ръка made by human hands/by human work (manship)
    нося на ръце make much of
    не са ми останали ръце от работа I have worked/worn my fingers to the bone
    дай на (при пазарлък) done! it's a bargain!
    на-
    1. предст. (достатъчно, до насита) enough, o.'s fill
    have/do enough (c ger. на глагола)
    have o.'s fill of (c ger. на глагола)
    натанцувам се dance o.'s fill, have o.'s fill of dancing
    наприказвах се I've talked my fill, I've talked enough, I've done enough talking
    набаданосахме стаите we've painted all the rooms
    3. (много) a lot of, lots of, heaps/piles of
    навадихме картофи и ги натоварихме we dug up lots of potatoes and loaded them on the cart
    навземам take a lot of, take lots of
    4. (малко) slightly
    накиселявам be slightly sour, have a slightly sour taste
    5. (в) into, in
    нахлувам break/rush in
    6. (нагоре, едно върху друго) up
    нажилвам sting all over
    накълцвам cut/chop up
    9. (започване на действие, чувство) begin с инф., conceive а... с отглаголно същ.
    ще те намрази he'll begin to hate you
    намразих го I conceived a hatred for him
    * * *
    на,
    част.
    1. ( ето, това е) here; here is …;
    2. ( вземи) here you are; take it;
    3.: ама \на! but her! there it is! ей тъй \на! just so! ( без особена причина) just like that!
    ——————
    на,
    предл.
    1. (прит. отношение; отношение към деятел, служба или причина за нещо; след същ., образувани от прех. гл.) of; един приятел \на баща ми a friend of my father’s; къщата \на баща ми my father’s house; отглеждане \на добитък cattle breeding; свидетел \на защитата a witness for defence; трудът \на работника the labour of the worker, the worker’s labour;
    2. ( дателно отношение) to; или без предл.; дай го \на Петър give it (to) Peter; дай една ябълка \на него give an apple to him, give him an apple; дай \на Петър една ябълка give Peter an apple; \на Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes; \на тях им се роди син a son was born to them;
    3. (за място, положение) on, upon, at, in; книгата е \на масата the book is on the table; \на 20 метра зад къщата 20 meters behind the house; \на двора in the yard; \на море at the seaside; \на планина in the mountain(s); \на полето in the field; \на сватба/погребение at a wedding/funeral; \на север in the north; up north; \на служба при in the service of; \на слънце/сянка in the sun/shade; \на тавана on the ceiling; in the attic; \на улицата in/амер. on the street; \на училище/черква съм be at school/church; \на четири крака on all fours; \на шест мили от града within six miles of the town; \на юг in the south; down south; облягам се \на стената lean against the wall; седя \на масата sit at the table;
    4. (за посока) on, to; излизам \на улицата go out into the street; \на север/юг to the north/south; north(wards)/south(wards) (от of); отивам \на юг go down south; падам \на земята fall on/to the ground;
    5. ( място или област като обект на някаква дейност) on, to, for; отивам \на война go to war; отивам \на екскурзия/гости go on a hike/a visit; отивам \на кино go to the cinema; отивам \на почивка go on a holiday; отивам \на разходка go for a walk; оттеглям се \на съвещание withdraw (to deliberate); ходя \на лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping;
    6. (за време, конкретен момент) on, at; \на 24 май on May 24, on the 24th of May; \на залез слънце at sunset; \на прощаване at parting; \на часа immediately, at once, then and there;
    7. (за възраст) at; \на колко си години? how old are you? what’s your age? \на петгодишна възраст at the age of five, at five years of age; \на стари години in o.’s old age; \на 40 години aged forty; той е \на моята възраст he is a man of may age;
    8. (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние; посредством, чрез) in; by; млад \на години young in years; \на вехто second hand; \на вяра on credit; \на голо on/over o.’s bare skin, next to the skin; \на два етажа in two storeys; \на дело in practice; \на дребно (за търговия) retail; \на едро wholesale; \на кръст crosswise; \на купчини in heaps; \на ръка by hand; \на свои разноски at o.’s own expense; \на смях/шега for fun; продавам \на метър/литър sell by the metre/litre; работя \на парче work by the piece;
    9. (за умножение, деление, разпределение, честота) by, in, into, per; два пъти \на ден/месец/година twice a day/mouth/year; деля \на две divide in two; \на глава per capita/head; \на месец per/a month, monthly; 5 \на 3 метра 5 by 3 meters; плащат им \на час they are paid by the hour; по пет лева \на човек five levs each, five levs apiece, five levs per head; режа \на парчета cut in/into pieces;
    10. (за език и пр.) in; как е “ риба” \на френски? what’s the French (word) for “fish”? \на френски in French; превеждам \на френски translate/turn into French;
    11. ( към): \на изчезване near extinction; \на свършване е it is running out, it is low;
    12. ( отношение към инструмент, машина, игра) on ( или не се превежда); играя \на шах/футбол play chess/football; изсвирвам нещо \на цигулка и пр. play s.th. on the violin, etc.; работя \на машина operate/run/work a machine; свиря \на пиано play the piano;
    13. ( преход в дадено състояние) to, into; ставам \на прах/пара turn (in) to dust/vapour; • има вкус \на it tastes of; мирише \на it smells of; \на бира ли сте или \на вино? what will you have, beer or wine? \на ваше разположение at your disposal; \на добро е it is a good omen; \на добър час! good luck! ( при изпращане) bon voyage! have a good trip! \на дъжд е it looks like rain; \на оръжие! to arms!
    * * *
    at; by; in (място); into (при делене); to (за дателен падеж); to (за движение)
    * * *
    1. (дателно отношение) to 2. (за време, конкретен момент) on, at 3. (за място, положение) on, upon, at, in 4. (за посока) on, to 5. (място или област като обект на някаква дейност) on, to, for 6. 1 (вземи) here you are;take it 7. 1 (за възраст) at 8. 1 (за мярка, вид, качество, начин на действие, състояние, посредством, чрез) 9. 1 screw on. 10. 1 ама НА! but there! there it is! ей тъй НА! just so! (без особена причина) just like that! 11. 1 предл. (притежателно отношение, отношение към деятел, служба или причина за нещо 12. 10, on the 13. 11th of May 14. 13 години aged forty 15. 15 частица (ето, това е) here;here is... 16. 4 метра зад къщата 17. 5 metres behind the house 18. 9 май on May 19. north(wards)/south(wards) (от of) 20. Млечният НА acmp. the Milky Way, the Galaxy 21. НА 22. НА no средата a parting in the middle 23. НА part o.'s hair 24. НА Петър, с най-добри пожелания to/for Peter with best wishes 25. НА двора in the yard 26. НА дъжда in the rain 27. НА залез-слънце at sunset 28. НА здрачаване at dusk 29. НА какво трябва да направиш this is what you've got to do 30. НА кино/театър at the cinema/theatre 31. НА колко си години? how old are you?what's your age? 32. НА концерт/бал at a concert/ball 33. НА млади години in o.'s youth 34. НА море at the seaside 35. НА отстрани parting on one side 36. НА петгодишна възраст at the age of five, at five years of age 37. НА планина in the mountain(s) 38. НА полето in the field 39. НА прощаване at parting 40. НА сватба/погребение at a wedding/funeral 41. НА север in the north;up north 42. НА север/юг to the north/south 43. НА служба при in the service of 44. НА слънце/сянка in the sun/shade 45. НА стари години in o.'s old age 46. НА стената on the wall 47. НА стола on/in the chair 48. НА същия/другия/третия ден (on) the same/next/third day 49. НА тавана on the ceiling;in the attic 50. НА тази страница on this page 51. НА ти пари за тетрадки here is some money for notebooks 52. НА тях им се роди син a son was born to them 53. НА улицата in/ам. on the street 54. НА училище/черква съм be at school/church 55. НА часа immediately, at once, then and there 56. НА четири кряка on all fours 57. НА чист въздух in the open air 58. НА шест мили от града within six miles of the town 59. НА юг in the south;down south 60. в моите очи to my eye, in my opinion 61. виси НА кука it hangs on a hook 62. върви си по НАя mind your own business 63. дай НА (при пазарлък) done! it's a bargain ! 64. дай НА Петър една ябълка give Peter an apple 65. дай НА всекиго по една ябълка give each an apple 66. дай го НА Петър give it (to) Peter 67. дай една ябълка НА него give an apple to him, give him an apple 68. далеч от очите, далеч от сърцето out of sight, out of mind 69. дело НА човешка ръка made by human hands/by human work(manship) 70. един приятел НА баща ми а friend of my father's 71. жертва НА дълга a victim of duty 72. за очи for appearance's sake, for window-dressing;for the look of it, to save face/appearances;it is all eyewash 73. за черните очи на for love, for s.o.'s (sweet) sake, for s.o.'s fair eyes 74. издигам се/падам в очите на rise/fall in s.o.'s estimation/esteem 75. излизам НА улицата go out into the street 76. или без предл. 77. кажи НА всички tell everybody 78. книгата е НА масата the book is on the table 79. когато бях НА пет години when I was five 80. къщата НА Петър Peter's house 81. къщата НА баща ми my father's house 82. махай се от очите ми! out of my sight! с отворени очи fully conscious/aware 83. намирам се на НА и под НА be as common as blackberries 84. началникът НА отдела the head of the department 85. не са ми останали ръце от работа I have worked/worn my fingers to the bone 86. не съм го намерил на НАя it's too precious 87. нося НА ръце make much of 88. някого s.o.'s right-hand man 89. облягам се НА стената lean against the wall 90. оставям на НАя lе left stranded 91. отглеждане НА добитък cattle breeding 92. отивам НА война go to war 93. отивам НА екскурзия/гости go on a hike/a visit 94. отивам НА жетва/гъби/къпини go harvesting/mushrooming/blackberrying 95. отивам НА почивка go on a holiday 96. отивам НА разходка go for a walk 97. отивам НА север go up north 98. отивам НА училище/пазар/кино/концерт/сватба и пр. go to school/market/the cinema/a concert/a wedding, etc. 99. отивам НА юг go down south 100. оттеглям се НА съвещание withdraw (to deliberate) 101. падам НА земята fall on/to the ground 102. писането НА писма the writing of letters, writing letters 103. покривът НА къщата the roof of the house 104. потъвам НА дъното sink to the bottom 105. прав ти НА good riddance. 106. правя мили очи на make up to, coax, wheedle, ingratiate o.s. (with) 107. прах в очите на gull, dupe, fool, throw dust in s.o.'s eyes, blear the eyes of 108. с какви очи (ще гледам и пр.) how on earth. 109. свидетел НА защитата a witness for the defence 110. седя НА масата sit at the table 111. скрит от очите на хората hidden from sight 112. слагам НА масата put on the table 113. след съществителни, образувани от преходни глаголи) of 114. със сведени очи with downcast eyes 115. той е НА гости he is on a visit, he is visiting 116. той е НА моята възраст he is a man of my age 117. трудът НА работника the labour of the worker, the worker's labour 118. ходя НА лов/риба/ски/покупки go hunting/fishing/skiing/shopping 119. ще ми откъсне ръцете it weighs a ton

    Български-английски речник > на

  • 20 HÁLFR

    a.
    1) half; hálfr mánaðr, half a month, fortnight; til hálfs by a half; hálfr annar, þriði, fjórði, &c., one, two, three and a half; hálft annat hundrað, one hundred and a half; hálfr þriði tøgr manna, twenty-five men;
    2) neut. ‘hálfu’, by half, with a comparative in an intensive sense, much, far; hálfu verri, far worse; hálfu meira, far more; hálfu siðr, far less.
    * * *
    adj., hálf (hlf), hálft, freq. spelt halbr, halb er öld hvar, Hm. 52; [Goth. halbs; A. S. healf; Engl. half; Hel. halba; Germ. halb; Dan. halv; Swed. half]:—half; hálfr mánuðr, half a month, a fortnight, Nj. 4; þar átti hann kyn hálft, Eg. 288; hálf stika, half a yard, Grág. i. 498; hálf Jól, the half of Yule, Fs. 151, passim: adverb. phrases, til hálfs, by a half, Eg. 258, 304; aukinn hálfu, increased by half, doubled, Grág. i. 157, Gþl. 24.
    2. with the notion of brief, scant, little; sjá hálf hýnótt, that little night, Skm. 42; hálf stund, a little while; eg skal ekki vera hálfa stund að því, i. e. I shall have done presently, in a moment; cp. hálb er öld hvar, only half, Hm. 52; með hálfum hleif, with half a loaf, a little loaf of bread, 51: an Icel. says to his guest, má eg bjóða þér í hálfum bolla, í hálfu staupi, hálfan munnbita, and the like.
    II. in counting Icel. say, hálfr annarr, half another, i. e. one and a half; h. þriði, half a third, i. e. two and a half; h. fjórði, three and a half; h. fimti, four and a half, etc.; thus, hálfan annan dag, one day and a half; hálft annað ár, hálfan annan mánuð, h. aðra nótt; hálf önnur stika, a yard and a half, Grág. i. 498; hálfa fimtu mörk, four marks and a half, 391; hálft annat hundrað, one hundred and a half, Sturl. i. 186; hálfr þriði tögr manna, two decades and a half, i. e. twenty-five, men, Ísl. ii. 387; hálfan fimta tög skipa, Hkr. iii. 374: similar are the compd adjectives hálf-þrítugr, aged twenty-five; hálf-fertugr, aged thirty-five; hálf-fimtugr, hálf-sextugr, -sjötugr, -áttræðr, -níræðr, -tíræðr, i. e. aged forty-five, fifty-five, sixty-five, seventy-five, eighty-five, ninety-five, and lastly, hálf-tólfræðr, one hundred and fifteen, Eg. 84, Fms. i. 148, Greg. 60, Stj. 639, Bs. i. 54, 101, Hkr. (pref.), Mar. 32, Íb. 18, Grett. 162, Fs. 160: also of measure, hálf-fertugr föðmum, Landn. (App.) 324, Fms. vii. 217; hálf-þrítugt tungl, a moon twenty-five days’ old, Rb. 26: contracted, hálf-fjórðu mörk, three marks and a half, Am. 63; hálf-fimtu mörk, four marks and a half, Jm. 36: as to this use, cp. the Germ. andert-halb, dritt-halb, viert-halb, etc., Gr. τρίτον ἡμιτάλαντον ( two talents and a half), Lat. sestertius.
    III. neut. hálfu with a comparative, in an intensive sense, far; hálfu verri, worse by half, far worse; hálfu meira, far more, Fms. vi. 201; hálfu heilli! Fb. i. 180; hálfu síðr, far less, Þórð. 41 new Ed., Fb. ii. 357; fremr hálfu, much farther ago, Hðm. 2; h. lengra, Bs. ii. 48; h. betri, better by half; h. hógligra, far snugger, Am. 66; hálfu sæmri, Fb. ii. 334.
    β. with neg. suff.; hálft-ki, not half; at hálft-ki má óstyrkð ór bera, Greg. 54.
    IV. a pr. name, rare, whence Hálfs-rekkr, m. pl. the champions of king Half, Fas.: Hálf-dan, m. Half-Dane, a pr. name, cp. Healf-Danes in Beowulf, Fms.
    B. The COMPDS are very numerous in adjectives, nouns, and participles, but fewer in verbs; we can record only a few, e. g. hálf-afglapi, a, m. half an idiot, Band. 4 new Ed. hálf-aukinn, part. increased by half, H. E. ii. 222. hálf-áttræðr, see above. hálf-bergrisi, a, m. half a giant, Eg. 23. hálf-berserkr, m. half a berserker, Sd. 129. hálf-björt, n. adj. half bright, dawning. hálf-blandinn, part. half blended, Stj. 85. hálf-blindr, adj. half blind. hálf-bolli, a, m. half a bowl (a measure), N. G. L. ii. 166. hálf-breiðr, adj. of half breadth, Jm. 2. hálf-brosandi, part. half smiling. hálf-bróðir, m. a half brother (on one side). hálf-brunninn, part. half burnt. hálf-bræðrungr, m. a half cousin, K. Á. 140. hálf-búinn, part. half done. hálf-dauðr, adj. half dead, Sturl. ii. 54, Magn. 530, Hkr. iii. 366. hálf-daufr, adj. half deaf. hálf-deigr, adj. damp. hálf-dimt, n. adj. half dark, in twilight. hálf-drættingr, m. a fisher-boy, who gets half the fish he catches, but not a full ‘hlutr.’ hálf-ermaðr, part. half sleeved, Sturl. iii. 306. hálf-etinn, part. half eaten, Al. 95. hálf-eyrir, m. half an ounce, Fms. x. 211. hálf-fallinn, part. half fallen, K. Á. 96; h. út sjór, of the tide. hálf-farinn, part. half gone. hálf-fertrugr, hálf-fimti, hálf-fimtugr, hálf-fjórði, see above (II). hálf-fífl, n. and hálf-fífla, u, f. half an idiot, Fms. vi. 218, Bs. i. 286. hálf-fjórðungr, m. half a fourth part, Bs. ii. 170. hálf-frosinn, part. half frozen. hálf-fúinn, part. half rotten. hálf-genginn, part. halving. hálf-gildi, n. half the value, Gþl. 392. hálf-gildr, adj. of half the value, N. G. L. hálf-gjalda, galt, to pay half, N. G. L. i. 174. hálf-grátandi, part. half weeping. hálf-gróinn, part. half healed. hálf-görr, part. half done, only half done, left half undone, Fms. ii. 62; litlu betr en hálfgört, Greg. 24. hálfgörðar-bóndi, a, m. a man who has to furnish half a levy, D. N. hálf-hélufall, n. a slight fall of rime, Gísl. 154. hálf-hlaðinn, part. half laden, Jb. 411. hálf-hneppt, n. adj. a kind of metre, Edda 139. hálf-hræddr, adj. half afraid. hálf-kirkja, u, f. a ‘half-kirk,’ = mod. annexía, an annex-church, district church, or chapel of ease, Vm. 126, H. E. i. 430, ii. 138, Am. 28, Pm. 41, Dipl. v. 19; distinction is made between al-kirkja, hálf-kirkja, and bæn-hús, a chapel. hálf-kjökrandi, part. half choked with tears. hálf-klæddr, part. half dressed. hálf-konungr, m. a half king, inferior king, Fms. i. 83. hálf-kveðinn, part. half uttered; skilja hálfkveðit orð, or hálfkveðna vísu = Lat. verbum sat, MS. 4. 7. hálf-launat, n. part. rewarded by half, Fms. ii. 62, Grág. i. 304. hálf-leypa, u, f. a half laupr (a measure), B. K. passim, hálf-leystr, part. half loosened, Greg. 55. hálf-lifandi, part. half alive, half dead, Mar. hálf-litr, adj. of a cloak, of two colours, one colour on each side, Fms. ii. 70, Fas. iii. 561, Sturl. ii. 32, iii. 112, Fær. 227, Bs. i. 434. hálf-ljóst, n. adj.; pá er hálfljóst var, in twilight, Sturl. iii. 193. hálf-lokaðr, part. half locked. hálf-mætti, n. ‘half might,’ opp. to omnipotence, Skálda 161. hálf-mörk, f. half a mark, Vm. 80, 126. hálf-nauðigr, adj. half reluctant, Fms. xi. 392. hálf-neitt, n. adj. ‘half-naught,’ trifling, Fas. i. 60. hálf-níð, n. half a lampoon, Fms. iii. 21. hálf-níræðr, see above (II). hálf-nýtr, adj. of half use, Rb. 86. hálf-opinn, adj. half open. hálf-prestr, m. a ‘half-priest,’ a chaplain to a hálfkirkja, Sturl. ii. 178. hálf-pund, n. half a pound, Gþl. 343. hálf-raddarstafr, m. a semivowel, Skálda 176, 178. hálf-reingr, a, m. a half scamp, Bs. i. 517. hálf-rétti, n. a law term (cp. fullrétti, p. 177), a slight, a personal affront or injury of the second degree, liable only to a half fine; e. g. hálfréttis-orð is a calumny in words that may be taken in both senses, good and bad; whereas fullréttis-orð is downright, unmistakable abuse, Grág. ii. 144; hence the phrases, mæla, göra hálfrétti við e-n, i. 156, 157, ii. 153. hálfréttis-eiðr, m. an oath of compurgation to be taken in a case of h., N. G. L. i. 352. hálfréttis-maðr, m. a man that has suffered hálfrétti, Gþl. 105, 200. hálfréttis-mál, n. a suit of a case of h., N. G. L. i. 314. hálf-róinn, part. having rowed half the way, half-way, Fms. viii. 312. hálf-róteldi, n., prob. corrupt, Fms. xi. 129. hálf-rými, n. a naut. term, half a cabin, one side of a ship’s cabin, Fms. viii. 138, ix. 33, x. 157, Hkr. i. 302. hálfrýmis-félagar, m. pl. messmates in the same h., Edda 108. hálfrýmis-kista, u, f. a chest or bench belonging to a h., Fms. viii. 85. hálf-rökit (-rökvit, -rökvat), n. adj. half twilight, in the evening, Grett. 137, 140 A; hálf-rökvat is the mod. form, which occurs in Grett. 79 new Ed., Jb. 176, Al. 54; vide rökvit. hálf-sagðr, part. half told; in the saying, jafnan er hálfsögð saga ef einn segir = audiatur et altera pars, Grett. 121. hálf-sextugr, see hálfr II. hálf-sjauræðr, adj. = hálfsjötugr, Stj. 48. hálf-sjötugr, see hálfr II. hálf-skiptr, part. = hálflitr, Fms. ii. 170, Sturl. iii. 112. hálf-sleginn, part. half mown, of a field. hálf-slitinn, part. half worn. hálf-sofandi, part. half asleep. hálf-sótt, n. part. half passed; hálfsótt haf, a half-crossed sea. hálf-systkin, n. pl. half brother and sister, cp. hálfbróðir. hálf-systur, f. pl. half sisters. hálf-tíræðr, see hálfr II. hálf-troll, n. half a giant, Eg. 1, Nj. 164 (a nickname). hálf-tunna, u, f. half a tun, Vm. 44. hálf-unninn, part. half done, Fas. ii. 339. hálf-vaxinn, part. half grown. hálf-vegis, adv. by halves. hálf-virði, n. half worth, Jb. 403, Glúm. 347, Sturl. ii. 132. hálf-visinn, part. and hálf-vista, adj. half withered, and medic. palsied on one side. hálf-viti, a, m. a half-witted man. hálf-votr, adj. half wet. hálf-vætt, f. half weight (a measure), Dipl. iv. 8, Fas. iii. 383. hálf-þrítugr, see hálfr II; spelt half-ðritogr, Js. 79. hálf-þurr, adj. half dry. hálf-þverrandi, part. half waning, Js. 732 (of the moon). hálf-þynna, u, f. a kind of small axe, Gþl. 103, 104, Lv. 35. hálf-ærinn, part. half sufficient, Fms. viii. 440. hálf-ærr, adj. half mad, Sks. 778.
    II. in mod. usage hálf is freq. used = rather, e. g. hálf-kalt, adj. rather cold: hálf-feginn, adj., eg er hálffeginn, I am rather glad: e-m er hálf-íllt, hálf-bumult, hálf-óglatt, n. adj. one feels rather ill: hálf-hungraðr, hálf-svangr, hálf-soltinn, hálf-þyrstr, adj. rather hungry, rather thirsty, etc., and in endless compds.

    Íslensk-ensk orðabók > HÁLFR

Страницы
  • 1
  • 2

См. также в других словарях:

  • church|yard — «CHURCH YAHRD», noun. the ground around a church. Part of a churchyard is sometimes used as a burial ground …   Useful english dictionary

  • church·yard — /ˈʧɚʧˌjɑɚd/ noun, pl yards [count] : a piece of land that belongs to and is usually close to a church and that is often used as a place to bury people …   Useful english dictionary

  • Elegy Written in a Country Church Yard — [Elegy Written in a Country Church Yard] » ↑Gray s Elegy …   Useful english dictionary

  • Church of St. Nicholas in Khamovniki — Church of Saint Nicholas in Khamovniki The church in 1880s Basic information Geographic coordinates …   Wikipedia

  • Church of St Mary the Virgin, Bosley — Church of St Mary the Virgin, Bosley …   Wikipedia

  • Church of the Assumption of the Virgin Mary (Most) — Church of the Assumption of the Virgin Mary , in the foreground the Hospital of the Holy Spirit (2006) The Church of the Assumption of the Virgin Mary (in Czech kostel Nanebevzetí Panny Marie) is a late Gothic church building in Most, a city in… …   Wikipedia

  • Barking Church Yard —    North out of Great Tower Street, east of All Hallows Barking Church. In Tower Ward (P.O. Directory).    Earliest mention: O.S. ed. 1848 51.    Former names : Barking Yard (O. and M. 1677 P.C. 1732). Barking Alley , (Rocque, 1746 Elmes, 1831).… …   Dictionary of London

  • Church of St Michael the Archangel, Compton Martin — Church of St Michael the Archangel General information Architectural style Norman Town or city Comp …   Wikipedia

  • Church of St. Mary, Ecclesfield — St. Mary‘s Church, Ecclesfield. The war memor …   Wikipedia

  • Church of St Nonna, Altarnun — St Nonna s Church, Altarnun …   Wikipedia

  • Church of the Holy Mother of God, Boboshevo — The Church of the Holy Mother of God (Bulgarian: Църква Света Богородица) a Bulgarian National Revival church in the town of Boboshevo, Kyustendil Province. Location, history, architectural and artistic features The …   Wikipedia

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»