-
1 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
2 chambré,
e adj. (de chambre) който има температурата на стаята; vin chambré, вино със стайна температура. -
3 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
4 robe
f. (germ. °rauba "butin", d'où "vêtement dont on a dépouillé qqn.") 1. широкопола дреха, мантия, тога (в Античността); 2. рокля; robe а traîne рокля с шлейф; robe décolletée деколтирана рокля; 3. в съчет. robe de chambre халат; 4. расо; тога (на съдия, адвокат, професор); 5. прен., ост. съдийска длъжност, звание; съдийско съсловие; gens de robe съдийско съсловие; 6. козина, косми (на животно); 7. люспа, обвивка (на плод); 8. външен обвивен лист на пура; 9. бебешка дреха; 10. цвят на червеното вино. Ќ pommes de terre en robe de chambre печени или варени заедно с люспите картофи. Ќ Hom. rob. -
5 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
6 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
7 accommoder
v.tr. (de a- et commode) 1. ост. accommoder а стъкмявам, натъкмявам, адаптирам, нареждам, приспособявам; accommoder qqch. aux circonstances приспособявам нещо според обстоятелствата; 2. accommoder avec съчетавам; accommoder l'utile et l'agréable съчетавам полезното с приятното; 3. ост. обличам, глася, фризирам; придавам добър вид; 4. настанявам удобно; je l'accommode dans sa chaise; 5. прен., ост. подреждам, правя за смях; je l'ai bien accomodé! добре го подредих!; 6. приготвям, сготвям (храна); accommoder le poisson avec une sauce готвя рибата със сос; 7. фокусирам (оптична система); 8. s'accommoder а приспособявам се към; s'accommoder а la vie приспособявам се към живота; 9. s'accommoder de приемам, понасям, приемам нещата такива, каквито са, приспособявам се; s'accommoder avec qqn. уреждам проблема с някого; il s'accommode de tout той се приспособява към всичко; il s'accommode d'une mauvaise chambre той се задоволява с една лоша стая; accommoder de toutes pièces злословя срещу някого. Ќ Ant. déranger, opposer, séparer; refuser. -
8 aérer
v.tr. (du lat. aer "air") 1. аерирам, проветрявам, вентилирам; aérer une chambre проветрявам стая; 2. разреждам ( гора). -
9 alcôve
f. (arabe al-qubba "petite chambre") 1. алков, ниша; 2. място за любовни срещи. -
10 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
11 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
12 bicaméralisme
m. (de bi- et lat. camera "chambre") полит. система с двукамарен парламент. -
13 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
14 bordélique
adj. (de bordel) разг. разхвърлян, в безредие; chambre bordélique разхвърляна стая; неподреден, разхвърлян (за човек, който не обича да подрежда нещата си). -
15 bulle1
f. (lat. bulla) 1. мехур; bulle1 de savon сапунен мехур; bulle1s de verre мехурчета въздух в стъкло; 2. балонче; bulle1 de chewing-gum балонче от дъвка; 3. bebé-bulle1 кувьоз за бебета; 4. мед. пришка; 5. балонче в комикс, което изобразява думите на герой от рисунката; 6. уч. арго най-слаба оценка в училище. Ќ chambre а bulle1s физ. инструмент за фотографиране и изучаване на траекторията на елементарни частици; coincer la bulle1 разг. нищо не върша, почивам си; niveau а bulle1 нивелир с въздушно мехурче. -
16 cabaret
m. (néerl. cabret, picard cambrette "petite chambre") 1. кабаре; 2. ост. кръчма, кафене; 3. масичка или поднос с чашки за ликьор. -
17 cabinet
m. (de cabine, ou it. gabinetto "chambre, meuble") 1. работна стая, писалище, кабинет; 2. правителство, кабинет; former un nouveau cabinet съставям ново правителство; 3. m. pl. нужник; 4. бюфет, шкаф. Ќ cabinet de débarras килер; cabinet de lecture читалня; cabinet noir стая без прозорци; cabinet de toilette тоалетна (стая); chef du cabinet министър-председател; chef du cabinet d'un ministre началник канцелария на министър; homme de cabinet учен; cabinet de cires музей на восъчни фигури; cabinet d'aisances ост. тоалетна; cabinets а la turque нужник без клозетна чиния, а с дупка в пода; aller aux cabinets ходя по нужда; cabinet d'orgue ост. дървена част на орган. -
18 camarade
m., f. (du lat. camera "chambre") 1. другар, колега; camarade d'école съученик; camarade de classe съученик; 2. разг. приятел; un vieux camarade стар приятел; 3. другарю ( обръщение между членовете на социалистическите и комунистическите партии). Ќ Ant. inconnu, enuemi. -
19 cambrer
v.tr. (de cambre, forme normanno-picarde de chambre, lat. camurum "courbé") огъвам, прегъвам; cambrer les reins изпъчвам се, като леко наклонявам тялото си назад; se cambrer огъвам се, прегъвам се; изпъчвам гърдите си. -
20 cambrioleur,
euse m., f. (de l'arg. cambriole "chambre", provenç. cambro) обирджия, крадец (на квартира, стая, жилище) ( с взлом).
См. также в других словарях:
chambre — [ ʃɑ̃br ] n. f. • fin XIe; lat. camera « voûte »; gr. kâmara I ♦ Pièce. 1 ♦ Vx Pièce d habitation. ⇒ pièce, salle. (Suisse) Chambre à manger : salle à manger. Mod … Encyclopédie Universelle
chambre — CHAMBRE. s. fém. Il se dit De la plupart des pièces d une maison, et principalement de celle où l on couche. Chambre à coucher. Belle chambre. Chambre de parade. Chambre bonne et chaude. Chambre parquetée, lambrissée, boisée, planchéiée, carreléc … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chambre — CHAMBRE. s. f. Piece d un logis dans laquelle on couche ordinairement. Chambre quarrée. belle chambre. chambre de parade. chambre bonne & chaude chambre parquetée, lambrissée, boisée, plancheyée, carrelée. chambre haute. chambre basse. premiere,… … Dictionnaire de l'Académie française
chambre — Chambre, Semble qu il vienne de Camera. Une chambre à coucher et à dormir, Cubiculum, Thalamus, AEdes. Homme de chambre, Cubicularius. Chambre bien clere, Illustre cubiculum vsque in vesperum, B. La premiere chambre, Salutatorium cubiculum,… … Thresor de la langue françoyse
Chambre — [ʃãbr; französisch von lateinisch camera] die, / s, 1) allgemein: Zimmer. Chambre séparée das, / s s, veraltet für: kleines Nebenzimmer, besonders in Hotels und Restaurants, für ungestörte Zusammenkünfte. 2) Recht … Universal-Lexikon
Chambre 13 — est un film français réalisé par André Hugon, sorti en 1942. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Chambre de l'œil — ● Chambre de l œil partie de l œil comprise entre la cornée et l iris, dite aussi chambre antérieure, et qui renferme l humeur aqueuse … Encyclopédie Universelle
chambre — (Mál.) m. *Granuja. * * * chambre. m. Mál. pillo2. || 2. El Salv. chisme (ǁ noticia que pretende indisponer) … Enciclopedia Universal
chambré — chambré, ée (cham bré, brée) adj. 1° En parlant des pièces d artillerie, qui a des chambres. 2° En termes de zoologie, coquilles chambrées, coquilles qui présentent plusieurs cavités séparées les unes des autres par des cloisons. ÉTYMOLOGIE… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Chambre — Désigne celui qui habite un lieu dit (la) Chambre, ou qui en est originaire. Le nom de famille est surtout porté dans l Ain et la Corrèze. Pour le sens du toponyme, voir Delcambre. Variante : Lachambre … Noms de famille
chambre — s. m. 1. Corpete solto e leve para traje doméstico de mulher. 2. Roupão caseiro de homem. 3. abrir o chambre: fugir … Dicionário da Língua Portuguesa
