-
1 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
2 afférent1,
e adj. (lat. affert "cela apporte, contribue", de afferre) 1. ост. който се отнася до; renseignements afférent1,s а une affaire сведения, които се отнасят до някаква работа; 2. юр. който се пада на (за дял); la part afférent1,e а cet héritier делът, падащ се на този наследник. -
3 affruiter
v. (de а et fruit) 1. v.tr. ост. засаждам земя с овощни дръвчета; 2. v.intr. et pron. плододавам, давам плод; cet arbre a affruité cette année това дърво даде плод тази година. -
4 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
5 balafon
m. (guinéen balafo "jouer du bala", nom de cet instrument) перкусионен инструмент от Африка, подобен на ксилофон. -
6 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
7 cacher
v.tr. (lat. coactare "contraindre") крия, скривам, закривам; укривам, потулвам; cacher qqch. а qqn. скривам нещо от някого; cet arbre nous cache le soleil това дърво ни скрива слънцето; cacher ses sentiments скривам чувствата си; se cacher крия се, укривам се, прикривам се. Ќ cacher son jeu крия намеренията си; se cacher de qqn. крия действията си от някого. Ќ Ant. dévoiler, montrer; déceler, découvrir; avouer, exprimer, révéler; se manifester. -
8 chicotin
m. (altér. de socotrin, de Socotora, île d'où cet aloès est originaire) ост. много горчив сок от алое; горчив прах от растението колокинт. Ќ amer comme chicotin много горчив. -
9 clarisse
f. (du nom de sainte Claire, fondatrice de cet ordre) клариса ( монахиня от ордена на света Клер). -
10 cracher
v. (lat. pop. °craccare, du rad. onomat. krakk-) I. v.tr. 1. храча; cracher un noyau изплювам костилка; cracher de la salive храча слюнка; 2. прен. пръскам, бълвам; cracher des injures бълвам ругатни; 3. изхвърлям (лава, пламъци); II. v.intr. 1. драскам (за писец); 2. храча, плюя; cracher par terre храча по земята; 3. cracher sur qqch. прен., разг. изпитвам силна ненавист към нещо; cracher sur qqn. оплювам някого; 4. разг. плащам; faire cracher qqn. карам някого да плати; 5. пращя (за високоговорител, стара плоча). Ќ cet enfant est son père tout craché разг. това дете напълно прилича на баща си; être le portrait craché de qqn. разг. приличам напълно на някого; cracher le morceau признавам си, изплювам камъчето. -
11 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
12 égard
m. (de й- et garder) 1. внимание, зачитане; avoir égard зачитам; par égard pour от уважение към; 2. pl. уважение, почит; 3. loc. prép. а l'égard de що се отнася до, относно; en égard а предвид на, с оглед на. Ќ а certains égards в някои отношения; а cet égard в това отношение; а son égard по отношение на него. -
13 éloigner
v.tr. (de й- et loin) 1. отдалечавам; отстранявам; 2. отлагам; cet incident va éloigner la signature des accords това събитие ще отложи подписването на договорите; 3. отблъсквам; s'éloigner отдалечавам се; отстранявам се. Ќ Ant. rapprocher, attirer. -
14 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
15 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
16 gotha
m. (de l'almanach de Gotha, ville d'Allemagne où se publiait cet almanach) 1. алманах, съдържащ родословието на европейските аристократични фамилии; 2. европейската аристокрация; fréquenter le gotha движа се в аристократичните среди. -
17 guillemot
m. (dimin. de Guillaume, surnom de cet oiseau) зоол. арктически пингвин, Uria. -
18 jouette
adj. (de jouer) диал. (Белгия) който мисли само за игра; cet enfant est jouette това дете обича много да си играе. -
19 lutin
m. (lat. Neptunus, dont le nom figure dans une liste de démons du VII-е s.) 1. вампир, таласъм; 2. прен. немирник, палавник, веселяк, дявол; cet enfant est un vrai lutin това дете е истински дявол; 3. adj. жив, игрив, весел, дяволит, хитър. -
20 odieux,
se adj. (lat. odiosus) 1. гнусен, отвратителен, омразен, долен; 2. неприятен, непоносим; cet enfant est odieux, това дете е непоносимо.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cet — cet·er·ach; cet·ole·ic; cet·oto·lite; con·cet·tism; con·cet·to; co·pa·cet·ic; cos·cet; cri·cet·i·dae; cru·cet·house; dan·cet·té; dul·cet·ly; es·par·cet; et·cet·era; eu·as·co·my·cet·i·dae; fas·cet; fau·cet; hemi·as·co·my·cet·i·dae;… … English syllables
cet — qu on escrit, C est, et mal, est un pronom demonstratif, masculin signifiant le mesme que Ce, ains est le mesme Ce, hic. mais Ce se met devant les seules dictions commencans par consonante, là où Cet, ne se met si n est devant les dictions… … Thresor de la langue françoyse
CET — may mean: Certified Electronics Technician, a service professional designation Carbon emissions trading Carrier Ethernet Transport Center for Environmental Technology, a radio receiver designer. Central England temperature a set of monthly… … Wikipedia
CET — ist die Abkürzung für: Central European Time, die englische Bezeichnung für die mitteleuropäische Zeit, eine in Mitteleuropa gebräuchliche Zeitzone Central England temperature, eine bis in das Jahr 1659 zurückreichende Sammlung monatlich… … Deutsch Wikipedia
Cet — ist die Abkürzung für: Central England temperature, eine bis in das Jahr 1659 zurückreichende Sammlung monatlich gemittelter Durchschnittstemperaturen der Midlands in England Central European Time, die englische Bezeichnung für die… … Deutsch Wikipedia
Cet — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le sigle CET peut désigner : Central European Time, terme anglais signifiant heure d Europe centrale ; Centre d enfouissement technique, un type … Wikipédia en Français
CET — Abreviatura de Certified Enterostomal Therapist. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
CET — abbr. Central European Time. * * * … Universalium
cet — tacet … Dictionnaire des rimes
cet — CET. Voyez Ce … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
CET — (Central European Time) time zone used by most countries in mainland Europe (1 hour ahead of Greenwich Mean Time) … English contemporary dictionary
