-
1 cercle
m. (lat. circulus, de circus "cercle") 1. кръг, окръжност; cercle arctique полярният кръг; 2. обръч; 3. шина, колело; 4. клуб; общество; cercle littéraire литературен клуб; 5. събрание, събиране; 6. учебен кръжок; 7. транспортир. Ќ cercle vicieux омагьосан кръг, безизходно положение; cercle de qualité група от производители, поддържащи високо качество. -
2 cerclé,
e adj. (de cercler) 1. стегнат, опасан в обръчи; 2. заобиколен, обкръжен. -
3 demi-cercle
m. (de demi- et cercle) (pl. demi-cercles) полукръг. -
4 cerceau
m. (lat. imp. circellus "petit cercle", de circus "cercle") 1. обръч на бъчва; обръч на кринолин; обръч на гергеф; cerceau en flamme горящ обръч (в цирк); 2. гимнастически обръч; 3. полукръгла арка; 4. крайните пера на крилото на хищна птица. -
5 circonscrire
v.tr. (lat. circumscribere, rad. scribere "écrire") 1. ограничавам, включвам в кръг, в предел; 2. геом. описвам; circonscrire un polygone а un cercle описвам многоъгълник около окръжност; circonscrire un cercle а un poligone описвам окръжност около многоъгълник; 3. ограничавам; l'incendie a été circonscrit пожарът беше ограничен; circonscrire l'epidémie ограничавам епидемията; se circonscrire ограничавам се. Ќ Ant. élargir, étendre. -
6 cercler
v.tr. (de cercle) 1. стягам, опасвам с обръчи (буре, бъчва); 2. заобикалям, обкръжавам; 3. ограничавам. -
7 cercleux
m. (de cercle) разг., ост. редовен посетител на кръжоци, клубове. -
8 cerclier
m. (de cercle) човек, който изработва обръчи. -
9 circuler
v.intr. (du lat. circulus "cercle") 1. циркулирам, движа се; обикалям; le sang circule кръвта циркулира; les gens circulent хората се движат, преминават; circulez! движете се, движение!; 2. намирам се в обръщение; faire circuler пускам в обръщение; 3. прен. нося се ( за слух), разпрастранявам се. -
10 cycloïde
f. (du gr. kuklos "cercle") мат. циклоида, кръгообразна линия. -
11 cyclone1
m. (mot angl., du gr. kuklos "cercle") 1. циклон; 2. силна вихрушка; 3. уред за промиване на праха на въглищата. Ќ arriver comme un cyclone1 пристигам с гръм и трясък; être dans l'њil du cyclone1 в центъра на трудностите съм. -
12 cyclope
m. (du gr. kuklos "cercle" et ôps "њil") 1. мит. циклоп, огромно чудовище с едно око в средата на челото; 2. зоол. циклопс ( ракообразно с едно око). -
13 demi-circulaire
adj. (de demi-cercle) полукръгъл. -
14 encercler
v.tr. (de en- et cercle) ограждам, обграждам, обкръжавам. -
15 exinscrit,
e adj. (de ex- et inscrit) геом., в съчет. cercle exinscrit, кръг, който се допира до една от страните на триъгълник и на продълженията на двете други. -
16 giration
f. (bas lat. gyrare "faire tourner") въртене, въртеливо движение. Ќ cercle de giration мор. кръг, описан от кораб, който прави пълен завой на 360°. -
17 girelle
f. (lat. gyrus "cercle, tour") зоол. морски юнкер ( малка рибка от топлите морета). -
18 rayon1
m. (de rai, lat. radius) 1. лъч; rayon1s de Röntgen; rayon1s X рентгенови лъчи; rayon1 de soleil слънчев лъч; polariser un rayon1 lumineux поляризирам светлинен лъч; rayon1s infrarougers инфрачервени лъчи; rayon1 cosmiques космически лъчения; un rayon1 d'espérance лъч на надежда; 2. радиус; rayon1 d'action радиус на действие; le rayon1 d'un cercle радиусът на кръг; 3. спица (на колело); 4. бот. дръжка на цвят; 5. зоол. лъч на плавника на риба. -
19 spirorbe
m. (lat. zool. spirorbis, de spiras "spire" et orbis "cercle") зоол. спирорбис ( морски червей). -
20 vicieux,
se adj. (lat. vitiosus, de vitium) 1. ост., лит. порочен, с порок; с недостатък; 2. развратен, порочен; 3. грам. неправилен, погрешен; locution vicieux,se неправилен израз; 4. опърничав, инат (за кон); 5. m., f. човек с пороци; 6. разг. който има странни, порочни вкусове; 7. непредвидим и опасен ( за поведение). Ќ position vicieux,se du corps мед. неправилно положение на тялото; cercle vicieux, порочен кръг; coup vicieux, спорт. заблуждаващ удар. Ќ Ant. chaste, pur, vertueux; correct, bon, docile.
См. также в других словарях:
cercle — [ sɛrkl ] n. m. • 1160 « objet circulaire »; lat. circulus, de circus « cercle » I ♦ 1 ♦ Courbe plane fermée dont tous les points sont à égale distance R (⇒ 1. rayon) d un centre. Circonférence d un cercle, égale à 2 π R. Diamètre d un cercle :… … Encyclopédie Universelle
cercle — CERCLE. s. m. Figure plane, qui est dans une seule ligne courbe, et dont toutes les parties sont également distantes du point du milieu qu on appelle Centre. Le cercle se divise en trois cent soixante degrés. Chercher la quadrature du cercle. Un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cercle — is French for circle. It can also refer to: Cercle (French colonial) an administrative unit of the French Overseas Empire Cercle (Mali), the Malian administrative unit The specific Cercles of Mali Cercle Brugge K.S.V., a Belgian football club… … Wikipedia
Cercle — bezeichnet: Cercle (Theater), eine Sitzplatzkategorie in österreichischen Theatern. Cercle Brügge, ein belgischer Fußballverein aus Brügge. Cercle (Verwaltungseinheit), eine Verwaltungseinheit in Mali. Cercle et Carré, ehemalige Pariser… … Deutsch Wikipedia
Cercle D'or — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Cercle d or peut faire référence à : Cercle d or, un circuit touristique réputé en Islande. Cercle d or, état proposé qui souhaitait inclure… … Wikipédia en Français
cercle — (izg. sèrkl) m DEFINICIJA 1. a. uži krug ljudi vezanih nekim kulturnim ili umjetničkim interesom [francuski cercle; muzički cercle]; kružok b. mjesto gdje se taj krug sastaje; klub 2. zast. prvi redovi parketa u kazalištu ETIMOLOGIJA fr. cercle:… … Hrvatski jezični portal
cerclé — cerclé, ée (sèr klé, klée) part. passé. 1° Muni de cercles. Tonneau bien cerclé. 2° Terme d histoire naturelle. Qui offre des lignes circulaires colorées. 3° Terme de blason. Tonneau cerclé, tonneau dont les cercles sont d un autre émail… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
cercle — CERCLE: On doit toujours faire partie d un cercle … Dictionnaire des idées reçues
cercle — Cercle, Circulus, Orbis, Il vient de Circlus, per syncopen literae u. Un cercle qui se voit entour la lune, Halo … Thresor de la langue françoyse
Cercle — (fr., spr. Säckel), 1) Kreis, Zirkel; 2) im Theater der Platz vor dem Parterre, mit Sitzplätzen, jetzt gewöhnlich Parquet; 3) Auslage beim Fechten … Pierer's Universal-Lexikon
Cercle — (franz., spr. ßerkl ), Zirkel, Kreis; vornehmer Gesellschaftskreis; besonders die Hofgesellschaft; C. halten, »Runde halten« … Meyers Großes Konversations-Lexikon
