-
1 celui
(m.) pron.dém. (lat. pop. °ecce illui) (f. celle, m. pl. ceux, f. pl. celles) този, тази, това, тези; употребява се: 1. в съчет. с относително местоимение; celle qui vient est convenable тази, която идва, е подходяща; 2. пред предлога de: la porte de la chambre et celle du salon вратата на стаята и тази на хола; 3. следван от частицата ci или là; celui-ci (celle-ci, ceux-ci, celles-ci) този тук, тази тук, тези тук (означава предмет, който се намира близо до лицето, което говори); celui-là (celle-là, ceux-là, celles-là) онзи там, онази там, онези там (означава предмет, който се намира далеч от лицето, което говори); 4. пред предлог, различен от de: les années passées et celles а venir изминалите години и тези които ще дойдат. -
2 agent2
m. (du lat. jur. agens "celui qui fait, qui s'occupe de", de agere) 1. агент; agent2 de police полицейски агент; 2. служител; agent2 du gouvernement държавен служител; agent2 administratif административен служител; agent2 comptable касиер; agent2 d'affaires комисионер; agent2 de change борсов посредник; agent2 de liaision воен. офицер за свръзка; agent2 secret таен агент; agent2 fiscal, agent2 du fisc данъчен агент; agent2 commercial търговски агент; agent2 diplomatique дипломатически агент; agent2 d'assurances застрахователен агент; agent2 provocateur агент-провокатор; enrôler (engager) qqn. comme agent2 завербувам агент; agent2 de circulation регулировчик; agent2 de diversion диверсант. -
3 boulanger1,
ère m., f. (du picard boulenc "celui qui fabrique le pain en boule") хлебар; хлебопекар. -
4 brouhaha
m. (o.i., p.-к. altér. onomat. de l'hébr. barukh habba "béni soit celui qui vient") 1. глъчка, шум, врява, олелия; 2. ост. шум на одобрение, аплодисменти. -
5 celle
pron.dém. вж. celui. -
6 censeur
m. (lat. censor au fig. "celui qui blâme") 1. рецензент, критик; цензор; 2. ост. отговорник за дисциплината, главен възпитател (във френски колеж); 3. ист. магистрат, натоварен с преброяването на жителите на Римската империя и надзираващ морала на поданиците. Ќ Ant. adulateur, apologiste. Ќ Hom. senseur. -
7 contaminateur,
trice adj. et n. ("celui qui altère, endommage", de contaminer) мед. който предава болест, заразява с болест ( най-вече венерическа). -
8 électeur,
trice m.,f. (bas lat. elector "celui qui choisit") избирател. -
9 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
10 espéranto
m. (du mot qui, dans cette langue, signifie "celui qui espère") есперанто. -
11 esthète
m.,f. (de esthétique, d'apr. gr. aisthêtкs "celui qui sent") естет. -
12 félon,
ne adj. (bas lat. fello, p.-к. frq. "celui qui fouette, maltraite (les esclaves)") 1. феод. вероломен, неверен, изменнически, предателски; 2. m. изменник, предател. Ant. féal, fidèle. -
13 ficelle
f. (lat. pop. °funicella, de funicula, de funis "corde") 1. тънка връв, канап; défaire la ficelle d'un colis свалям връвта на колет; 2. прен. трик, хитрост; 3. арго нашивка, пагон; 4. разг. хитрец, измамник; 5. малка багетка (хляб); 6. adj. хитър, лукав. Ќ celui qui tire les ficelles прен. този, който дърпа конците. -
14 fifre
m. (all. Pfeifer "celui qui joue du fifre", rac. lat. pipare) муз. 1. пиколо; 2. музикант, който свири на пиколо. -
15 icelui,
icelle pr.dém. (forme renforcée de celui, celle) (pl. iceux, icelles) ост. този, тази. -
16 il
(pl. ils) pron. pers. (du lat. ille "celui-là") употребява се несамостоятелно: 1. с лични глаголи: той; il mange той яде; ils chantent те пеят; 2. (du lat. illud "cela") с безлични глаголи: il faut трябва; il pleut вали; 3. с някои глаголи, употребявани в безлична форма: il y a beaucoup de gens има много хора; il est vrai вярно е (това е вярно); il est possible възможно е (това е възможно); il fait chaud топло е; il fait frais хладно е; il fait mauvais времето е лошо; il était une fois имало едно време; il s'agit de отнася се до; il a été décidé que бе решено, че. -
17 interrompre
v.tr. (lat. interrumpere) 1. прекъсвам, прекратявам, пресичам; interrompre un circuit électrique прекъсвам електрическа верига; 2. прен. прекъсвам (думата на някого); il est impertinent d'interrompre celui qui parle нахално е да се прекъсва този, който говори; interrompre un orateur прекъсвам оратор; s'interrompre спирам се, прекъсвам се, пресичам се. Ќ Ant. recommencer, reprendre. -
18 ovate
m. (lat. class. vates "celui qui prédit l'avenir") оват (галски пастор, между друидите и бардите в йерархията на друидите). -
19 phébus
m. (lat. Phњbus, gr. Phoibos "celui qui brille") ост. неясен, надут стил. -
20 philistin
m. (de l'all. philister "celui qui n'a pas fréquenté l'université") филистер, човек с дребнобуржоазен светоглед, еснаф.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
celui — celui … Dictionnaire des rimes
celui — [ səlɥi ] (m. sing.); celle [ sɛl ] (f. sing.); ceux [ sø ] (m. plur.); celles [ sɛl ] (f. plur.) pron. dém. • Xe; … Encyclopédie Universelle
celui-ci — [ səlɥisi ] (XIVE) , celui là [ səlɥila ] (XIIIe) , pron. dém. m. sing. (et celle ci [ sɛlsi ], celle là [ sɛlla ] f. sing.; ceux ci [ søsi ], ceux là [ søla ] m. plur.; … Encyclopédie Universelle
celui-là — celui ci [ səlɥisi ] (XIVE) , celui là [ səlɥila ] (XIIIe) , pron. dém. m. sing. (et celle ci [ sɛlsi ], celle là [ sɛlla ] f. sing.; ceux ci [ søsi ], ceux là [ søla ] … Encyclopédie Universelle
celui — CELUI, m. CELLE, f. Pronom démonstratif. Il fait ceux et celles au pluriel. Il se dit et des personnes et des choses. L homme dont je vous ai parlé, c est celui que vous voyez là. Ceux qui ont vécu avant nous. Il a récompensé ceux de ses… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Celui... — Celui... Single par Colonel Reyel extrait de l’album Au rapport Sortie 2010 Enregistrement 2010 Durée 3:20 Genre Ragga Dancehall … Wikipédia en Français
celui — CELUÍ, celuiesc, vb. IV. tranz. şi refl. (reg.) A (se) înşela, a (se) amăgi. ♦ tranz. A ademeni, a momi. – Din magh. csalni. Trimis de valeriu, 03.03.2003. Sursa: DEX 98 CELUÍ vb. v. ademeni, amăgi, încânta, înş … Dicționar Român
celui-ci — (se lui si), CELUI LÀ (se lui la), m. sing. CELLE LÀ (sè le la), f. sing. CELLE CI (sè le si) CEUX LÀ (seû la), m. plur. CEUX CI (seû si) CELLES CI (sè le si), CELLES LÀ (sèle la), f. plur. Pronoms démonstratifs, les mêmes que celui avec l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
celui — (se lui), m. sing. CELLE (sè l ), f. sing. CEUX (seû), m. plur. CELLES (sè l ), f. plur. Pron. démonstr. 1° Suivi de la préposition de. Je ne connais d avarice permise que celle du temps. • Celles de ma naissance ont horreur des bassesses,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CELUI — Pron. dém.CELUI, m. sing; CELLE, f. sing.; CEUX, m. plur.; CELLES, f. plur. Il sert à désigner la personne ou la chose dont il est question. Celui de tous les généraux qui montra le plus de talent. L’homme dont je vous ai parlé, c’est celui que… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
CELUI — m. ; CELLE. f. Pronom démonstratif qui fait au pluriel Ceux et Celles. Il se dit et Des personnes et Des choses. L homme dont je vous ai parlé, c est celui que vous voyez là. Ceux qui ont vécu avant nous. Heureux celui qui craint le Seigneur !… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
