-
1 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
2 concerner
v.tr. (lat. scolast. concernere, de cernere "considérer") отнасям се до, засягам; cela ne vous concerne pas това не ви засяга; en ce qui me concerne що се отнася до мен; je ne suis pas concerné това не ме засяга. -
3 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
4 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
5 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
6 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
7 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
8 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
9 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
10 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
11 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
12 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
13 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
14 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
15 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
16 convenir
v.tr.ind. (lat. convenire "venir avec") 1. convenir а (qqch.) подхождам, допадам; les vêtements conviennent а la circonstance дрехите подхождат на случая; chercher la phrase qui convient търся изречението, което подхожда; le mari qui lui convient мъжът, който Ј подхожда; cela me convient това ме устройва; 2. v.impers. il convient de (+ inf.) подхожда да, добре е да; il comient que (+ subj.) желателно е да; 3. convenir de (qqch.) (със спомагателния глагол être (littér.) или avoir) съгласявам се, споразумявам се; vous devrez en convenir вие трябва да се съгласите с това; elles ont convenu d'un lieu de rendez-vous те се споразумяха за мястото на срещата; 4. признавам, съгласявам се; je conviens que признавам, че; se convenir харесвам се взаимно, допадам си. Ќ il a été convenu que бе решено, че; comme convenu както бе решено. Ќ Ant. disconvenir, s'opposer. -
17 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
18 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
19 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
20 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cela — (se la), nom général de chose, ou, ce qui revient au même, l adjectif ce (cela est pour ce là) pris substantivement au masculin singulier. 1° Indiquant, par opposition à ceci, la chose la plus éloignée. Reprenez ceci et donnez moi cela. Cela… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VOUS — pronom personnel des deux genres, dit de la seconde personne du pluriel Il sert à désigner Ceux, celles à qui l’on parle où à qui l’on écrit. Il s’emploie comme sujet, comme attribut et comme complément avec ou sans préposition. VOUS, sujet, se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
vous — [ vu ] pron. pers. • Xe; lat. vos ♦ Pronom personnel de la deuxième personne du pluriel (réel ou de politesse). REM. Vous peut être sujet (comme tu), apposition ou attribut (comme toi … Encyclopédie Universelle
Vous ne l'emporterez pas avec vous — James Stewart et Jean Arthur Données clés … Wikipédia en Français
Vous y amenerez vostre femme avecques ses voisines, cela s’entend. Et jeu sans villenie. — Vous y amenerez vostre femme (s’il vous plaist) avecques ses voisines, cela s’entend. Et jeu sans villenie. См. Невинное удовольствие … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Cela vous jouera un tour — ● Cela vous jouera un tour se dit à quelqu un qui use d un moyen dangereux, d une arme à double tranchant, qui a une conduite trop hardie … Encyclopédie Universelle
CELA — Pronom démonstratif qui se dit, par opposition à Ceci, pour indiquer, de deux choses, La plus éloignée de celui qui parle. Je n aime point ceci, donnez moi de cela. Cela est plus solide, ceci est plus élégant. Il s emploie souvent sans… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
vous — (vou ; l s se lie : vou z êtes) pronom pers. plur. de la seconde personne 1° Il se dit quand on adresse la parole à plusieurs personnes. • Messieurs, je vous adjure.... Vous et celui qui vous mène, vous périrez, FÉN. Tél. I. 2° On s en sert … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ne vous déplaise — ● Ne vous déplaise je souhaite que cela ne vous déplaise pas ; quoi que vous pensiez : Je fais ce que je veux, ne vous en déplaise … Encyclopédie Universelle
Distinction Tu-Vous — Distinction T V La distinction T(u) V(ous) ─ ou « distinction entre le tutoiement et le vouvoiement/voussoiement » ─ est un concept grammatical et linguistique familier aux locuteurs de langues indo européennes (sauf dans le cas de l… … Wikipédia en Français
