-
61 octidi
m. (de oct- et lat. dies "jour") ист. осмият ден от републиканската седмица. -
62 ouvrable
adj. (de ouvrer "travailler") годен за преработка, за обработка. Ќ jour ouvrable работен ден. Ќ Ant. férié. -
63 ouvrant,
e adj. (de ouvrir) който се отваря, разтваря. Ќ а porte ouvrant,e ист. при отварянето на градските порти; а jour ouvrant, на разсъмване. -
64 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
65 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
66 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
67 pique
f. (néerl. pike) 1. копие, пика; 2. ост. свада, кавга, скарване; 3. m. пика (карта за игра); jouer (du) pique играя с пика. Ќ а la pique du jour призори. -
68 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
69 primidi
m. (du lat. primus et dies "jour") примиди ( първият ден от декадата на френския републикански календар). -
70 quintidi
m. (du lat. quintus "cinquième" et dies "jour") ист. петият ден от декадата във френския републикански календар. -
71 roi
m. (lat. rex, regis "roi") 1. крал; цар; vive le roi! да живее кралят!; la cour du roi кралският двор; Le Roi-Soleil Кралят-Слънце (Луи XIV); Le Roi Très-Chrétien френският крал; le roi des rois персийският цар; Le Roi Catholique испанският крал; le roi des Juifs Исус Христос; 2. прен. пълен господар; крал; le roi du pétrole кралят на петрола; le roi des animaux царят, господарят на животните; 3. цар (фигура при игра на шах); 4. поп ( карта за игра). Ќ heureux comme un roi много весел; le roi de la création човек; le roi des cons най-глупавият човек; le morceau du roiнай-хубавото парче от ядене; le jour (la fête) des rois Богоявление; pour le roi de Prusse за тоя, дето духа; даром; les trois Rois трите влъхви; au royaume des aveugles les borgnes sont rois в царството на слепите еднооките са царе; bleu roi силно яркосиньо. -
72 séjourner
v.intr. (lat. pop. °subdiurnare, bas lat. diurnare "vivre longtemps; durer", de diurnus "jour") 1. пребивавам, престоявам; 2. застоявам се, задържам се. -
73 septidi
m. (du lat. septimus "septième" et dies "jour") седми ден от републиканската декада ( във Франция). -
74 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
75 tombée
f. (de tomber) 1. падане; la tombée des flocons падането на снежинките; 2. спускане, залез; tombée du jour залез, надвечер. -
76 toujours
adv. (de tous(tout) et jour(s)) 1. винаги, всякога; pour (а) toujours завинаги; il arrive toujours а cinq heures той пристига винаги в пет часа; 2. все още; on ne démarrait toujours pas те не тръгваха все още; 3. все, все пак, при все това; c'est toujours pas toi qui l'auras все пак не ти ще го имаш; 4. loc.conj. toujours est-il que както и да е. Ќ Ant. jamais, parfois; exceptionnellement. -
77 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
78 trépassé,
e m.,f. (de trépasser) покойник, мъртвец. Ќ le jour (la fête) des trépassé,s задушница. -
79 tridi
m. (de tri- et lat. dies "jour") ист. трети ден от декадата от френския републикански календар. -
80 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié.
Страницы
См. также в других словарях:
jour — [ ʒur ] n. m. • XIe jorn (sens I et III); bas lat. diurnum, pour dies « jour » I ♦ (1080) Clarté, lumière; ce qui donne de la lumière. 1 ♦ Clarté que le soleil répand sur la terre. Lumière du jour (⇒ diurne) . Le jour se lève, naît, paraît, point … Encyclopédie Universelle
jour — (jour ; au pluriel, l s ne se lie pas : des jour heureux ; cependant plusieurs la lient : des jour z heureux) s. m. 1° Clarté donnée à la terre par le soleil. 2° Espace de temps qui s écoule entre le lever et le coucher du soleil. 3° Espace … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Jour Complémentaire Du Calendrier Républicain — Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au calendrier, plus un les années bissextiles. Sommaire… … Wikipédia en Français
Jour complementaire du calendrier republicain — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour complémentaire — du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au calendrier, plus un les… … Wikipédia en Français
Jour de l'opinion — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour de la Révolution — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour de la révolution — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour de la vertu — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour des récompenses — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
Jour du génie — Jour complémentaire du calendrier républicain Le calendrier républicain comportait 12 mois de 30 jours, soit un total de 360 jours. Pour atteindre le nombre de 365¼ jours (l année solaire, proche de l année tropique), on ajouta 5 jours au… … Wikipédia en Français
