-
1 capable
adj. (bas lat. capabilis, de capere "contenir, être susceptible de") 1. способен; il est capable de réussir той е способен да постигне успех; capable d'une trahison способен на предателство; 2. юр. правоспособен; 3. сръчен, надарен; un ouvrier capable сръчен работник. Ќ Ant. incapable; inapte, incompétent, nul. -
2 incapable
adj. (de in- et capable) 1. неспособен, бездарен, негоден; être incapable de faire qqch. неспособен съм да направя нещо; 2. неумел; неспособен; който не може да извърши нещо; 3. юр. недееспособен; който няма права, неправоспособен; 4. m., f. юр. недееспособен, неработоспособен човек; 5. m., f. посредствен, некадърен човек. Ќ Ant. capable; apte, habile. -
3 assassiner
v.tr. (it. assassinare) 1. убивам, умъртвявам; 2. прен., разг. изнудвам ( за пари). Ќ avoir assassiné (être capable d'assassiner) père et mère напълно безскрупулен съм. -
4 capablement
adv. (de capable) способно; умело, вещо. -
5 discret,
ète adj. (au sens du lat. méd. discretus "capable de discerner") 1. сдържан, въздържан, умерен; 2. който знае да пази тайна; дискретен; 3. прен. тайнствен; 4. дискретен; деликатен. Ќ quantité discret,ète мат. величина, съставена от отделни единици (златни монети, житни зърна и др.). Ќ Ant. indélicat, indiscret; criard, voyant. -
6 impuissant,
e adj. (de in- et puissant) 1. безсилен, немощен, безпомощен; 2. импотентен; 3. m. импотентен човек; 4. лит. безплоден, без творческо вдъхновение; poète impuissant, безплоден поет, без творческо вдъхновение. Ќ Ant. capable; efficace, puissant. -
7 inapte
adj. et m. (de in- et apte) 1. неспособен, негоден; personne inapte aux affaires човек, негоден за сделки; 2. m. негоден за военна служба. Ќ Ant. adroit, apte, capable. -
8 inepte
adj. (lat. ineptus) 1. неспособен, негоден, несръчен; глупав; 2. безсмислен, глупав; 3. ост. който няма склонност за нещо, непригоден. Ќ Ant. capable, apte; fin, intelligent. -
9 maladroit,
e adj. et n. (de mal3 et adroit) 1. несръчен, непохватен, неловък, неумел, неспособен човек; 2. прен. глупав; un mensonge maladroit, глупава лъжа. Ќ Ant. adroit, habile, capable, aisé, facile. -
10 savoir1
v.tr. (lat. pop. °sapere (e long), class. sapere (e bref) "goûter, connaître") 1. зная, знам; je ne sais pas votre nom не зная името ви; 2. умея; savoir1 son métier умея това, което работя; savoir1 écouter умея да изслушвам; 3. мога; je sais le faire мога да го направя; 4. узнавам; reste а savoir1 s'il en est capable остава да се узнае дали той е способен на това; 5. познавам, зная; ne vous dérangez pas, je sais le chemin не се притеснявайте, познавам пътя; 6. известно е, знае се; on sait que известно е, че; 7. съобщавам, известявам; ce que je vais vous faire savoir1 това, което ще ви съобщя; 8. зная, имам познания, опит; 9. loc. conj. в съчет. а savoir1 а именно ( при изброяване). Ќ c'est а savoir1 ще видим; трябва да се провери; faire savoir1 съобщавам; que je sache доколкото зная, доколкото ми е известно. Ќ Ant. ignorer.
См. также в других словарях:
capable — [ kapabl ] adj. • XIVe; bas lat. capabilis, de capere « contenir, être susceptible de » I ♦ 1 ♦ Vx Qui a le pouvoir, la possibilité de recevoir, de supporter. Les hommes sont « indignes de Dieu, et capables de Dieu » (Pascal). Capable d une joie … Encyclopédie Universelle
capable — CAPABLE. adj. des 2 g. Qui a les qualités requises pour quelque chose. C est un homme capable de gouverner. C est un homme capable des plus grandes choses. Il n est capable de rien. f♛/b] Il se dit aussi De ceux qui ont l âge compétent pour… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Capable — Ca pa*ble, a. [F. capable, LL. capabilis capacious, capable, fr. L. caper to take, contain. See {Heave}.] 1. Possessing ability, qualification, or susceptibility; having capacity; of sufficient size or strength; as, a room capable of holding a… … The Collaborative International Dictionary of English
capable — CAPABLE. adj. de tout genre, Habile, intelligent. En ce sens il se dit absolument. Un homme capable. Mettre une affaire, une charge entre les mains d une personne capable. Il signifie aussi, Celuy qui a les qualitez requises pour faire quelque… … Dictionnaire de l'Académie française
capable — I adjective able, accomplished, adept, adequate, adroit, aptus, competent, deft, effective, effectual, equal to, expert, facile, fit, fitted, gifted, idoneus, masterly, potent, proficient, qualified, skillful, suited, worthy associated concepts:… … Law dictionary
capable — Capable, Capax. Capable de pouvoir entendre que c est d amitié, et comme il s y faut maintenir, Capax amicitiae. Il n est point capable de tenir office, Capere magistratum non potest. B. ex Cicerone … Thresor de la langue françoyse
capable — [kā′pə bəl] adj. [Fr < LL capabilis < L capere, to take: see HAVE] having ability; able to do things well; skilled; competent SYN. ABLE capable of 1. susceptible of; admitting of; open to 2. having the ability or qualities necessary for 3.… … English World dictionary
capable — competent, qualified, *able Analogous words: efficient, *effective, effectual, efficacious Antonyms: incapable Contrasted words: incompetent, unqualified (see IN CAPABLE) … New Dictionary of Synonyms
capable — ► ADJECTIVE 1) (capable of) having the ability or quality necessary to do. 2) able to achieve efficiently whatever one has to do. DERIVATIVES capably adverb. ORIGIN French, from Latin capere take or hold … English terms dictionary
capable of — 1. Able to take in, contain, understand, etc (archaic) 2. Sufficiently able, good, well made, etc to, or sufficiently bad, foolish, etc, to (followed by verbal noun or other action noun) 3. Susceptible of • • • Main Entry: ↑capable … Useful english dictionary
capable — 1560s, from L.L. capabilis receptive, used by theologians, from L. capax able to hold much, broad, wide, roomy; also receptive, fit for; adjectival form of capere to grasp, lay hold, take, catch; undertake; take in, hold; be large enough for;… … Etymology dictionary
