-
61 combien
adv. (de l'a. fr. com "comme" et bien) 1. колко; combien de fois? колко пъти? ça fait combien? колко ви дължа? combien sont-ils? колко са? 2. колко, в каква степен; combien je vous aime! колко ви обичам! 3. m.inv. кой (по ред или брой) le combien sommes-nous разг. кой ден сме днес; le combien êtes-vous? кой по ред сте вие? Ќ ф combien! и то колко много, в каква степен! -
62 concevoir
v.tr. (lat. concipere "recevoir") 1. зачевам, забременявам; 2. прен. схващам, разбирам; je conçois la complexité de ce projet разбирам сложността на този проект; 3. замислям, кроя; concevoir un projet замислям проект; bien conçu добре замислен; 4. чувствам, изпитвам; concevoir de l'amitié pour qqn. изпитвам приятелски чувства към някого. -
63 conditionné,
e adj. (de conditionner) 1. обусловен, зависим от условие; 2. пакетиран, опакован (за стока); 3. m. филос. обусловеното, зависещото от условие. Ќ air conditionné, климатизиран въздух; климатик; bien conditionné, ост. който е в добро състояние, положение (за човек); réflexe conditionné, условен рефлекс. Ќ Ant. absolu, inconditionné. -
64 conformé,
e adj. (de conformer) устроен (за телесен орган); nouveau-né bien conformé, нормално оформено новородено. -
65 conservé,
e adj. (de conserver) запазен (за човек на възраст); personne bien conservé,e човек, на когото не му личат годините. -
66 considérer
v.tr. (lat. considerare) 1. гледам, разглеждам внимателно; обмислям, обсъждам; considérer qqn. avec dédain гледам някого с презрение; 2. считам, смятам, преценявам, вземам под внимание; tout bien considéré след като се взе всичко под внимание; considérer comme héros смятам за герой; 3. уважавам, зачитам; considérer beaucoup qqn. уважавам много някого; se considérer v. pron. 1. разглеждам се, анализирам се; 2. считам се, смятам се; 3. преценявам се, уважавам се. Ќ Ant. déconsidérer, dédaigner, ignorer, mépriser, mésestimer. -
67 consistance
f. (de consister) 1. гъстота, твърдост, плътност; prendre consistance ставам по гъст (за течност); 2. трайност, издръжливост; устойчивост; caractère sans consistance нерешителен характер; 3. състояние; la consistance d'un bien състояние на имот. Ќ Ant. inconsistance. -
68 constitué,
e adj. (de constituer) 1. образуван, съставен; 2. учреден, организиран; autorité constitué,e административно тяло, предвидено и учредено от Конституция. Ќ homme bien constitué, човек с добро телосложение ( добре сложен). -
69 convoiter
v.tr. (lat. pop. °cupidietare, de cupiditas "cupidité") силно желая, ламтя за нещо; convoiter le bien d'autrui ламтя за чужд имот. Ќ Ant. dédaigner, mépriser, refuser, repousser. -
70 corporel,
e adj. (lat. corporalis, de corpus "corps") 1. телесен; hygiène corporel,le телесна хигиена; 2. материален; bien corporel, юр. материално благо, материален предмет. Ќ Ant. incorporel, intellectuel, spirituel. -
71 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
72 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
73 davantage
adv. (de d'avantage) повече; по-дълго време; bien davantage, davantage encore още повече; davantage que повече от. Ќ Ant. moins. -
74 défectueusement
adv. (de défectueux) непълно, несъвършено; с недостатъци; погрешно. Ќ Ant. bien. -
75 détestablement
adv. (de détestable) отвратително, по отвратителен начин. Ќ Ant. bien. -
76 détresse
f. (lat. pop. °districtia) 1. бедствие, бедствено положение; 2. дълбока скръб, отчаяние. Ќ Ant. prospérité, paix; bien-être, quiétude, tranquillité. -
77 disposé,
e adj. (de disposer) разположен, готов, склонен; être bien disposé, pour qqn. добре съм разположен към някого. -
78 distinguer
v.tr. (lat. distinguere) 1. различавам, отличавам; distinguer le bien et le mal различавам доброто и злото; 2. разпознавам; 3. забелязвам; se distinguer различавам се, отличавам се. Ќ Ant. confondre, identifier. -
79 dommage
m. (de dam) 1. щета, вреда, пакост; 2. нещастие. Ќ Ant. avantage, bénéfice, profit, bien, bonheur. -
80 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir.
См. также в других словарях:
bien — bien … Dictionnaire des rimes
bien — 1. (biin ; l n ne se lie jamais : ce bien est à moi, dites : ce biin est à moi, en donnant à biin la nasalité qui est dans in digne, et non ce biin n est à moi) s. m. 1° Ce qui est juste, honnête. Le bien et le beau. Le bien et la justice… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bien — BIEN. s. mas. Ce qui est bon, utile, avantageux, convenable. Le souverain bien. Le bien public. Le vrai bien. Rendre le bien pour le mal. Il faut aller au bien de la chose. f♛/b] On dit proverbialement, Nul bien sans peine, pour dire, que Tout ce … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bien — sustantivo masculino 1. Aquello que constituye lo bueno o lo correcto según la ética: hacer el bien, distinguir el bien del mal. Antónimo: mal. 2. Utilidad, beneficio, bienestar: Te lo digo por tu bien. Hago las cosas por tu bien. 3. Cosa buena,… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
bien — Bien, Monosyllabe, tantost est nom masculin, et signifie ores, ce que chacun possede à luy appartenant, Bona. Comme c est mon bien, Meum est patrimonium, Et se divise en meuble et immeuble, qu on dit plus usitéement au pluriel, biens meubles, et… … Thresor de la langue françoyse
bien — (Del lat. bene, bien). 1. m. Aquello que en sí mismo tiene el complemento de la perfección en su propio género, o lo que es objeto de la voluntad, la cual ni se mueve ni puede moverse sino por el bien, sea verdadero o aprehendido falsamente como… … Diccionario de la lengua española
bien — 1. Como adverbio de modo significa ‘correcta y adecuadamente’: Cierra bien la ventana, por favor; ‘satisfactoriamente’: No he dormido bien esta noche; ‘en buena forma o con buena salud’: Desde que hago ejercicio me encuentro muy bien. El… … Diccionario panhispánico de dudas
BIEN — BIEN, TOUT EST BIEN. Je vous prie, messieurs, de m expliquer le tout est bien, car je ne l entends pas. Cela signifie t il tout est arrangé, tout est ordonné, suivant la théorie des forces mouvantes ? Je comprends et je l avoue.… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Bien — Saltar a navegación, búsqueda Bien puede hacer referencia a: Bien (filosofía): como concepto filosófico, noción antagónica del Mal. Bien económico: en Economía, son los bienes escasos, y por lo tanto, susceptibles de valoración económica y… … Wikipedia Español
Bien — Le nom est surtout porté dans la Vendée et les Deux Sèvres, où c est une forme régionale de Vivien (saint Vivien y était appelé saint Bien). On le rencontre aussi dans l Eure, où il devrait correspondre à Bien, ancien fief situé à Triqueville.… … Noms de famille
bien — bien, no estar bien expr. demente, loco. ❙ «No está bien. Mi marido no está bien. Y Mariquita se llevó un dedo a la sien.» M. Vázquez Montalbán, La rosa de Alejandría. cf. (afines) ► bueno … Diccionario del Argot "El Sohez"
