-
41 bâti2,
e adj. (de bâtir) 1. застроен (за имот); 2. оформен, сложен (за човек); personne bien bâtie добре сложен човек. -
42 bâtir
v.tr. (p.-к. du frq. °bastjan "assembler ou construire avec de l'écorce") 1. строя, построявам; застроявам; bâtir un terrain застроявам място; 2. градя, съграждам, изграждам; bâtir sa reputation градя репутацията си; 3. основавам; 4. тропосвам; bâtir une robe тропосвам рокля; 5. правя гнездо (за птици); se bâtir 1. строя се, построявам се, застроявам се; 2. градя се, съграждам се, изграждам се; 3. основавам се; 4. тропосвам се. Ќ bâtir des châteaux en Espagne строя въздушни кули; bâtir en l'air (sur le sable) строя въздушни кули; bâtir un nid вия, свивам гнездо; un homme bien (mal) bâti разг. добре (лошо) сложен човек. Ќ Ant. démolir, détruire, renverser, ruiner, raser. -
43 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
44 ben
adv. (var. de bien) нар. добре; eh ben ами добре; ами; ben non ами не. -
45 bénéfice
m. (de bene "bien" et facere "faire") 1. печалба; bénéfice brut брутна печалба; bénéfice net чиста печалба; 2. полза, облага; quel bénéfice avez-vous а mentir? каква полза имате, ако излъжете?; au bénéfice de в полза на; 3. придобивка; 4. бенефис (театрално представление, доходът от което е в полза за честван артист); 5. ист. отстъпване на земи от страна на краля или феодала. Ќ bénéfice d'inventaire (за наследство) право на наследника да изплаща дълговете на наследодателя до сумата на полученото наследство; sous bénéfice d'inventaire прен. с възможност за проверка. Ќ Ant. désavantage, inconvénient, préjudice, déficit, perte. -
46 bénévole
adj. (lat. benevolus "bienveillant", de bene "bien" et volo "je veux") 1. благосклонен; благоразположен; 2. доброволен, безплатен; aide bénévole доброволна помощ. Ќ Ant. malévole, malveillant. -
47 besogne
f. (forme fém. de besoin) 1. работа, труд; se mettre а la besogne започвам работа; abattre de la besogne съсипвам от работа; 2. нещо изработено, работа; besogne bien faite добре извършена работа; aller vite en besogne разг. експедитивен съм; действам бързо, необмислено; 3. ост. нужда; 4. ост. сексуален акт. -
48 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
49 bienheureux,
se adj. et n. (de bien et heureux) 1. лит. блажен, напълно щастлив; 2. m., f. рел. блажен ( степен преди канонизирането на светец). Ќ Ant. damné, maudit; malheureux. -
50 bienséant,
e adj. (de bien et séant) ост. приличен, благоприличен; il est bienséant, de (+inf.), que (+subj.) в рамките на благоприличието е да. Ќ Ant. impertinent, inconvenant, indécent. -
51 bientôt
adv. (de bien et tôt) 1. скоро; наскоро; след малко; 2. loc.adv. а bientôt до скоро виждане; 3. ост. бързо; un travail bientôt fait бързо свършена работа. Ќ cela est bientôt dit погов. по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ќ Ant. tard, tardivement, lentement; longtemps. -
52 bienveillant,
e adj. (de bien et veillant, a. p.prés. de vouloir) благосклонен, доброжелателен; благодушен; se montrer bienveillant, а l'égard de qqn. показвам се благосклонен към някого. Ќ Ant. désobligeant, hostile, malveillant, méchant. -
53 bienvenir
v.intr. (de bien et venir) (само в инфинитив) в съчет. se faire bienvenirde qqn. лит. приет съм любезно от някого. -
54 bienvenu,
e adj. et n. (de bien et venu, p. p. de venir) 1. който е приет с радост, желан; 2. m., f. желан гост; soyez le bienvenu, добре дошъл; 3. f. щастливо пристигане; souhaiter la bienvenu,e а qqn. поздравявам някого с добре дошъл; 4. точен, уместен, навременен; remarque bienvenu,e навременна, уместна забележка. -
55 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
56 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
57 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
58 chausser
v.tr. (lat. calceare, de calceus "soulier") 1. обувам; chausser du 40 нося обувки ? 40; chausser un enfant слагам обувки на дете; 2. поставям гуми на автомобил; 3. загърлям стебло на дръвче; 4. v.intr. добре прилягам на крака (за обувка); ce soulier vous chausse bien тази обувка ви приляга добре; se chausser обувам се; je me chausse vite обувам се бързо; je me chausse chez M. Dupont купувам си обувки при г-н Дюпон. Ќ chausser des lunettes разг. нагласявам очилата на носа си. Ќ Ant. déchausser. -
59 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
60 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter.
См. также в других словарях:
bien — bien … Dictionnaire des rimes
bien — 1. (biin ; l n ne se lie jamais : ce bien est à moi, dites : ce biin est à moi, en donnant à biin la nasalité qui est dans in digne, et non ce biin n est à moi) s. m. 1° Ce qui est juste, honnête. Le bien et le beau. Le bien et la justice… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bien — BIEN. s. mas. Ce qui est bon, utile, avantageux, convenable. Le souverain bien. Le bien public. Le vrai bien. Rendre le bien pour le mal. Il faut aller au bien de la chose. f♛/b] On dit proverbialement, Nul bien sans peine, pour dire, que Tout ce … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bien — sustantivo masculino 1. Aquello que constituye lo bueno o lo correcto según la ética: hacer el bien, distinguir el bien del mal. Antónimo: mal. 2. Utilidad, beneficio, bienestar: Te lo digo por tu bien. Hago las cosas por tu bien. 3. Cosa buena,… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
bien — Bien, Monosyllabe, tantost est nom masculin, et signifie ores, ce que chacun possede à luy appartenant, Bona. Comme c est mon bien, Meum est patrimonium, Et se divise en meuble et immeuble, qu on dit plus usitéement au pluriel, biens meubles, et… … Thresor de la langue françoyse
bien — (Del lat. bene, bien). 1. m. Aquello que en sí mismo tiene el complemento de la perfección en su propio género, o lo que es objeto de la voluntad, la cual ni se mueve ni puede moverse sino por el bien, sea verdadero o aprehendido falsamente como… … Diccionario de la lengua española
bien — 1. Como adverbio de modo significa ‘correcta y adecuadamente’: Cierra bien la ventana, por favor; ‘satisfactoriamente’: No he dormido bien esta noche; ‘en buena forma o con buena salud’: Desde que hago ejercicio me encuentro muy bien. El… … Diccionario panhispánico de dudas
BIEN — BIEN, TOUT EST BIEN. Je vous prie, messieurs, de m expliquer le tout est bien, car je ne l entends pas. Cela signifie t il tout est arrangé, tout est ordonné, suivant la théorie des forces mouvantes ? Je comprends et je l avoue.… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Bien — Saltar a navegación, búsqueda Bien puede hacer referencia a: Bien (filosofía): como concepto filosófico, noción antagónica del Mal. Bien económico: en Economía, son los bienes escasos, y por lo tanto, susceptibles de valoración económica y… … Wikipedia Español
Bien — Le nom est surtout porté dans la Vendée et les Deux Sèvres, où c est une forme régionale de Vivien (saint Vivien y était appelé saint Bien). On le rencontre aussi dans l Eure, où il devrait correspondre à Bien, ancien fief situé à Triqueville.… … Noms de famille
bien — bien, no estar bien expr. demente, loco. ❙ «No está bien. Mi marido no está bien. Y Mariquita se llevó un dedo a la sien.» M. Vázquez Montalbán, La rosa de Alejandría. cf. (afines) ► bueno … Diccionario del Argot "El Sohez"
