-
1 barque
f. (provenç. barca, lat. imp.) 1. лодка, ладия; 2. малко корабче. Ќ mener, conduire bien ou mal sa barque управлявам добре или зле своите работи; charger la barque много съм амбициозен, надценявам способностите си. -
2 aéroscaphe
m. (de aéro- et du grec skaphê "barque") ост. летателен апарат, аероскаф, аероплан. -
3 barcarolle
f. (de l'it. barca "barque") баркарола ( песен на венецианските гондолиери). -
4 barcasse
f. (de barque) мор. голяма лодка. -
5 barge1
f. (même étym. que barque) 1. мор. баржа, лодка с плоско дъно; малко параходче с плоско дъно; 2. четвъртита копЂ сено. -
6 barquerolle
f. (it. barcheruolo "barque") 1. малка лодка; 2. малко корабче. -
7 barquette
f. (de barque) 1. сладкиш с издължена форма; 2. съд от алуминиево фолио за хранителни продукти. -
8 débarquer
v. (de dé- et barque) I. v.tr. 1. стоварвам, свалям, разтоварвам, дебаркирам; 2. отървавам се, спасявам се от някого; II. v.intr. 1. слизам (от кораб, влак и под.); 2. разг. débarquer chez qqn. отивам при някого без да го предупредя; 3. прен., разг. не зная пресни, нови факти около дадено събитие ( като че ли се връщам от далечно пътуване). Ќ Ant. embarquer. -
9 embarquer
v. (de en- et barque) I. v.tr. 1. товаря на кораб, качвам на кораб; 2. мор. заливам се от вода; embarquer une lame залива се от вълна; 3. прен., разг. заплитам, подвеждам, повеждам; embarquer qqn. dans une mauvaise affaire заплитам някого в неприятна работа; 4. разш. товаря, натоварвам; 5. разг. настанявам някого (във влак и др.); II. v.intr. 1. качвам се на кораб (отплувам); 2. минавам борда на кораб; la mer embarque морето минава борда на кораба; 3. разш. качвам се на борда на самолет; s'embarquer качвам се на кораб; качвам на кола; товаря се на кораб; впускам се в, залавям се с. Ќ Ant. débarquer. -
10 glissement
m. (de glisser) 1. пързаляне, плъзгане; glissement d'une barque sur l'eau плъзгане на лодка по водата; 2. хлъзгане, подхлъзване; 3. геол. свличане (на земни пластове); 4. смъкване, спускане; 5. промяна на статистическа стойност между две дати; 6. промяна, стемеж към нещо, тенденция; le résultat des élections marque un léger glissement а gauche резултатът от изборите показва лека промяна в полза на левицата. -
11 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
12 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
13 scaphandre
m. (du gr. skaphê "barque" et -andre) скафандър; облекло на водолаз. -
14 traversier,
ère adj. (lat. pop. traversarius, class. transversarius "transversal") 1. рядко напречен; rue traversier,ère напречна улица; 2. който служи за преминаване; barque traversier,ère лодка, която служи за преминаване на река и др.; 3. m. мор. (Канада) ферибот.
См. также в других словарях:
barque — [ bark ] n. f. • déb. XIVe; provenç. barca, lat. imp. ♦ Petit bateau ponté ou non. ⇒ embarcation, esquif. Barque à rames, à voiles (⇒ voilier) . Barque à moteur. Barque de pêcheur. Promenade en barque. Mauvaise barque. ⇒ coquille (de noix),… … Encyclopédie Universelle
barque — BARQUE. s. f. Petit vaisseau pour aller sur l eau. Barque de pêcheur. Barque de passage. Barque longue. Conduire la barque. Cette barque prend l eau. Barque d avis. Le Patron de la barque. f♛/b] On dit figurém. Conduire la barque, pour dire,… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
barque — BARQUE. s. f. Petit vaisseau pour aller sur l eau. Barque de pescheur. barque de passage sur les rivieres. Barque longue sur la mer, que les vaisseaux de guerre portent, ou qu ils traisnent aprés eux, & desquelles ils se servent pour le… … Dictionnaire de l'Académie française
Barque — Barque, n. Same as 3d {Bark}, n. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
barque — Barque, Aphractum, Nauigiolum, Lenunculus. Une façon de petite barque, Celox, celocis … Thresor de la langue françoyse
barque — [ba:k US ba:rk] n [Date: 1400 1500; : French; Origin: Old Provençal barca, from Late Latin] a sailing ship with three, four, or five ↑masts (=poles that the sails are fixed to) … Dictionary of contemporary English
barque — [ bark ] noun count a sailing ship with three or more MASTS a. LITERARY any small sailing boat … Usage of the words and phrases in modern English
barque — variant of BARK (Cf. bark) (n.2) … Etymology dictionary
barque — ► NOUN 1) a sailing ship in which the foremast and mainmast are square rigged and the mizzenmast is rigged fore and aft. 2) literary a boat. ORIGIN Latin barca ship s boat … English terms dictionary
barque — [bärk] n. BARK3 … English World dictionary
Barque — Photo d’une barque à avirons Sommaire 1 Types de bateaux 2 … Wikipédia en Français
