-
1 baja
f 1) снижение, понижение; фира, спадане; baja de precios намаление на цените; 2) воен. загуба; жертва; estar en baja прен. падам духом; dar de baja уволнявам; jugar a la baja търг. спекулирам на борсата; darse de baja прен. уволнявам се, напускам доброволно; ir (estar) de (en) baja губя стойността, ценността си; dar baja обезценявам се, давам фира. -
2 bajá
m паша ( турски). -
3 bajazzo
Bajázzo m, -s палячо.* * *der, -s F палячо. -
4 vista
1. f 1) зрение; vista corta (baja) късогледство; corto de vista късоглед; vista larga (cansada) далекогледство; aguzar la vista напрягам зрението си; 2) външен вид, изглед; conocer a alguien de vista познавам някого по физиономия; 3) пейзаж, гледка, изглед; 4) очи, поглед; írsele a uno la vista размътват ми се очите; no quitar la vista не откъсвам, не свалям поглед (от нещо, някого); a vista de ojo със собствените си очи; saltara la vista una cosa прен. бия на очи; 5) виждане, среща; hasta la vista довиждане; 6) цел, намерение; 7) бегъл поглед; a primera vista, a simple vista на пръв поглед; 8) полезрение; a vista de... предвид; tener en vista имам предвид; 9) гледище, възглед; 10) pl размяна на сватбени подаръци (между годеник и годеница); 11) pl яка, нагръдник и маншети на риза; 12) юр. разглеждане (на дело); los de la vista baja разг. прасетата; a la vista а) при предявяване; б) видимо, на пръв поглед; a vista в присъствието на; a media vista пътьом, набързо; a vista de pàjaro а) от птичи поглед; б) прен. отгоре-отгоре, повърхностно; estar a la vista имам намерение спрямо нещо, желая, хвърлям око на; hacer la vista gorda прен. правя се, че не виждам, затварям си очите за; no perder de vista не изпускам от очи, следя, дебна; saltar a la vista бие на очи, очевидно е; poner a la vista показвам, излагам на показ; vista a la derecha (a la izquierda) воен. равнение надясно (наляво); con vistas a с цел, с намерение да; volver uno la vista atràs прен. обръщам поглед назад, спомням си миналото, размишлявам над него; 2. m митничар. -
5 cámara
f 1) стая; 2) камара; cámara alta (de los lores) Сенат, горна камара, камара на лордовете; cámara baja (de los diputados) долна камара; 3): cámara real; cámara de compensación икон. клирингова палата; 4) зала в двор (кралски); pintor de cámara придворен художник; 5) камера; fotogràfica cámara фотографска камера; 6) мор. каюта; 7) опразване на стомаха, изпражнения, лайна (човешки); 8) f pl пат. вж. diarrea; 9): cámara de gas газова камера за смъртни присъди; 10): cámara frigorífica хладилна камера; chupar cámara прен., разг. заставам на преден план (на снимка, в телевизията); tener uno cámaras en la lengua прен., разг. недискретен съм. -
6 en
prep 1) употребява се за обозначение на място а) в (във); està en su habitación в стаята си е; б) върху; en la biblioteca върху библиотеката; en la mesa върху масата; 2) начин на пътуване: с (със) ir en (avión, coche) пътувам с(ъс) (самолет, автомобил); 3) за обозначение на време: през; Esto sucedió en verano това се случи през лятото; de día en día от ден на ден; de vez en cuando отвреме-навреме; 4) за обозначение на начин: а) на, в; en broma на шега; en serio сериозно; en favor de в полза на; en honor de в чест на; en voz (baja) alta на (тих) висок глас; б) по; le conocí en la voz разпознах го по гласа; 5) за обозначение на съдържание: с, в, по; pagan en billetes плащат с банкноти; entendido en música вещ е, специалист е по музика; en espiral във форма на спирала; 6) употребява се в многобройни адвербиални изрази: en cambio в замяна; en vez de вместо; en absoluto абсолютно; en efecto в действителност; en vano напразно; en secreto тайно; en proyecto в проект. -
7 extracción
f 1) извлечение; 2) хир. изваждане (на зъб); 3) мин. добив; extracción de hulla въгледобив; 4) произход; de baja extracción от долен произход; 5) мат. извличане на корен; 6) изтегляне на номер от лотария. -
8 gente
f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие. -
9 marea
f 1) прилив и отлив (за море); marea alta прилив, пълноводие; marea baja отлив; marea muerta мъртво вълнение; 2) отпадъци, изхвърлени по време на прилив; 3) вж. marero; 4) мек, лек морски вятър; 5) излизане на риболовци в морето и дневният им улов; 6) прен. множество, навалица; marea negra мазно нефтено петно, разлив върху морската повърхност; contra viento y marea прен. напук на всичко. -
10 moral1
1. adj морален, нравствен; 2. f 1) морал, нравственост; 2) етика (наука); 3) смелост, кураж, морален дух; alta (baja) moral1 висок (нисък) дух. -
11 planta
f 1) стъпало, ходило (на крака); 2) растение; 3) насаждения; 4) залесено място; 5) етаж; 6) основа, фундамент; 7) спорт. позиция (фехтовка); 8) арх. план; 9) проект, разработка; 10) завод, централа, станция; planta suministradora икон. завод-доставчик; planta anual едногодишно растение; planta perenne многогодишно растение; planta forrajera (hortense, industrial) фуражно (зеленчуково, индустриално) растение; planta medicinal билка; planta textil влакнодайно растение; planta trepadora увивно, виещо се растение; la planta baja партер; buena planta прен. хубава външност; de planta из основи; echar plantas прен. заплашвам. -
12 ralea
f 1) произход; de alta ralea от знатен род; de baja ralea с нисш произход; 2) раса, племе; 3) порода, вид; разновидност; 4) сорт, качество; 5) плячка (на грабливи птици); de mala ralea престъпен; de buena ralea честен. -
13 temporada
f 1) годишно време, сезон; 2) период от време; a temporadas отвреме-навреме; 3) сезон; alta (media, baja) temporada силен (умерен, слаб) туристически сезон; de temporada а) adv сезонно; б) adj сезонен. -
14 voz
f 1) глас; a media voz полугласно; a una voz единодушно, в един глас; levantar la voz повишавам глас, протестирам; 2) pl викове; dar voces викам; 3) прен. избирателен глас; 4) слово; 5) прен. мълва; 6) шум; 7) грам. залог; voz activa действителен залог; voz pasiva страдателен залог; 8) прен. мотив, подбуда; 9) мнение; 10) муз. партия; 11) воен. voz de mando команда; 12) прен. право на изказване; voz argentada (argentina) прен. ясен и звучен глас; voz de cabeza, falsete фалцет; voz de la conciencia прен. угризения; voz sumisa прен. тих, кротък глас; aclarar la voz прочиствам гласа си, прокашлям се; ahuecar uno la voz правя гласа си по-плътен, по-тежък; anudàrsele a uno la voz прен. онемявам, не мога да говоря (от вълнение и др.); en voz с думи; en voz alta а) на глас; б) прен. публично, открито; en voz baja а) много тихо; б) прен. тайно; estar pidiendo a voces прен. изпитвам крещяща нужда от нещо; hundir a voces прен. изпълвам с викове; gritar a voz en cuello викам, колкото ми глас държи; voz del pueblo, voz del cielo погов. глас народен, глас Божи.
См. также в других словарях:
baja — (De bajar). 1. f. Disminución del precio, valor y estimación de algo. Baja del trigo, de los tributos. 2. alemanda. 3. Acto en que se declara la cesación en industrias o profesiones sometidas a impuesto. 4. Formulario fiscal para tales… … Diccionario de la lengua española
Baja — can refer to:* Baja California Peninsula, a peninsula in North America * States of Mexico **Baja California ** Baja California Sur * Baja, Hungary, a city in Hungary * Baja Jacket, a long sleeved hooded pullover (garment) * Baja Verapaz, a… … Wikipedia
Baja — Baja … Deutsch Wikipedia
BAJA — BAJA, the seat of Bács (earlier Bács Bodrog) county situated on the Danube in southern Hungary. Jews settled there in 1725. In 1753 there were ten and in 1773 16 families, mainly merchants in wool, leather, and tobacco. In 1773 the Jews, mostly… … Encyclopedia of Judaism
baja — sustantivo femenino 1. Hecho de dejar de pertenecer una persona a una asociación o a otro grupo, o de realizar un trabajo u otra actividad: Estoy de baja por enfermedad. El secretario ha causado baja por jubilación. 2. Documento que acredita el… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Baja — Saltar a navegación, búsqueda Desembarco de Normandía, una operación donde se produjeron numerosas bajas. Una baja es una persona víctima de un accidente, lesión o trauma. La palabra bajas se utiliza sobre todo en los medios de comunicación para… … Wikipedia Español
Bajä — Bajä, alte, nach der Sage von Baios, einem Gefährten des Ulysses, gegründete Stadt in Campania felix, unweit Neapolis, zwischen Misenum u. Puteoli, durch künstliche Anlagen in den See hinein gebaut; es lag an dem Sinus Bajanus, einer Bucht des… … Pierer's Universal-Lexikon
Baja — in place names, Sp. baja, lit. lower, either in elevation or geography; Cf. Baja California … Etymology dictionary
Baja [1] — Baja, 1) Castell bei Neapel, s. Bajä; 2) Flecken unweit der Donau in der Woiwodschaft Serbien des österreichischen Kreises Zombor (Ungarn), mit Schloß des Fürsten Grassalkovics, Sitz der Kreisbehörden, Gymnasium, Hauptschule, Handel mit Vieh u.… … Pierer's Universal-Lexikon
Bajä — Bajä, im Altertum Badeort in Kampanien, westlich von Neapolis am Busen von B. (jetzt Golf von Pozzuoli), Puteoli gegenüber, durch die Schönheit seiner Umgebung, seine heilkräftigen Quellen und die genußreiche Badesaison in der ganzen römischen… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Bajä — Bajä, altröm. Stadt in der Nähe von Neapel, glanzvoller Seebadeort und Lieblingsaufenthalt der röm. Großen, jetzt Ruinen beim Kastell Baja … Kleines Konversations-Lexikon
