-
1 ouvrage
m. (de њuvre) 1. работа, изделие, произведение; ouvrage d'orfèvrerie златарско изделие; 2. работа, труд; avoir, ne pas avoir d'ouvrage имам, нямам работа; 3. произведение; съчинение, труд; 4. дело; c'est l'ouvrage de mon mari това е дело на съпруга ми; 5. ръкоделие, плетка, плетиво; 6. воен. укрепление, отбранително, укрепително съоръжение; 7. архит. съоръжение, постройка; 8. огнище на висока пещ (за топене на руда); 9. f. нар. c'est de la belle ouvrage добре е направено, изработено. -
2 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
3 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
4 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
5 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
6 presse
f. (de presser) 1. ост. тълпа, блъсканица; 2. бързане, спешност; 3. репутация; avoir bonne (mauvaise) presse имам добра (лоша) репутация; 4. преса; presse mécanique механична преса; 5. прен. преса, периодичен печат, журналистика; mettre sous presse започвам да печатам издание; ouvrage sous presse произведение под печат; l'agence France-Presse агенция "Франспрес"; attaché de presse пресаташе. Ќ la presse y est това е на мода; fendre la presse пробивам си път сред тълпата. -
7 relation
f. (lat. relatio, "récit, narration") 1. отношение, зависимост (между две величини, две явления); établir une relation entre deux evénements установявам зависимост между две събития; 2. отношение, взаимоотношение, връзка; relations d'amitié приятелски връзки; rester en relation avec qqn. оставам във връзка с някого; relations diplomatiques дипломатически отношения; 3. човек, с когото съм във връзка; avoir des relations имам влиятелни познати; 4. разказ, разказване, излагане; relation d'un témoin излагане на свидетелски показания; 5. муз. отношения между звукове; 6. връзка между две географски точки; 7. pl. сексуални връзки. Ќ relations métriques мат. отношения между измеренията на частите на геометрична фигура; fonctions de relation физиол. функциите, които свързват организъм с външната среда (двигателност, сетивност); ouvrage de relation ост. пътепис; terme de relation чужда дума, донесена от пътешественик; relations publiques връзки с обществеността.
См. также в других словарях:
Avoir le cœur à l'ouvrage — ● Avoir le cœur à l ouvrage être plein d ardeur dans son travail … Encyclopédie Universelle
ouvrage — [ uvraʒ ] n. m. • déb. XIIIe; ovraigne 1155; de œuvre 1 ♦ Ensemble d actions coordonnées par lesquelles on met qqch. en œuvre, on effectue un travail. ⇒ œuvre; besogne, tâche, 1. travail. Avoir, ne pas avoir d ouvrage. ⇒ occupation. Ouvrages… … Encyclopédie Universelle
ouvragé — ouvrage [ uvraʒ ] n. m. • déb. XIIIe; ovraigne 1155; de œuvre 1 ♦ Ensemble d actions coordonnées par lesquelles on met qqch. en œuvre, on effectue un travail. ⇒ œuvre; besogne, tâche, 1. travail. Avoir, ne pas avoir d ouvrage. ⇒ occupation.… … Encyclopédie Universelle
ouvrage — (ou vra j ) s. m. 1° Action de faire une oeuvre, de travailler. Se mettre à l ouvrage. Cet ouvrier n a pas d ouvrage. C est l heure où les maçons quittent l ouvrage. Familièrement. Avoir coeur, du coeur à l ouvrage, travailler avec ardeur.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ouvrage du Kerfent — Cloche GFM du bloc 2, en 2006. Type d ouvrage Petit Ouvrage d infanterie Secteur └─ sous secteur secteur fortifié de Faulquemont └─ sous secteur de Zimming Numéro d ouvrage … Wikipédia en Français
Ouvrage de la Ferte — Ouvrage de la Ferté Ouvrage de la Ferté La tourelle AM du bloc 2 Type d ouvrage Petit Ouvrage d infanterie Secteur └─ sous secteur Secteur Fortifié de Montmédy └─ Sous secteur de la tête de pont de Montmédy Année de construction … Wikipédia en Français
Ouvrage de la ferté — La tourelle AM du bloc 2 Type d ouvrage Petit Ouvrage d infanterie Secteur └─ sous secteur Secteur Fortifié de Montmédy └─ Sous secteur de la tête de pont de Montmédy Année de construction … Wikipédia en Français
Ouvrage du Michelsberg — Vue de l usine de l ouvrage. Type d ouvrage Gros Ouvrage d artillerie Secteur └─ sous secteur secteur fortifié de Boulay └─ sous secteur de … Wikipédia en Français
Ouvrage du michelsberg — Vue de l usine de l ouvrage Type d ouvrage Gros Ouvrage d artillerie Secteur └─ sous secteur Secteur Fortifié de Boulay └─ Sous Secteur d Hombo … Wikipédia en Français
Ouvrage du Simserhof — Le bloc d entrée des hommes en 2010. Type d ouvrage Gros Ouvrage d artillerie Secteur └─ sous secteur secteur fortifié de Rohrbach └─ sous secteur du Légeret Numéro d ouvrage … Wikipédia en Français
Ouvrage du simserhof — Type d ouvrage Gros Ouvrage d artillerie Secteur └─ sous secteur Secteur Fortifié de Rohrbach └─ Sous Secteut de Bitche Année de construction 1929 1936 Régiment 153e R.I.F 155e R.A.P éléments du 1er, 15e et 18e régiments du Génie. Nombre de blocs … Wikipédia en Français
