-
1 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
2 possible
adj. (lat. imp. possibilis) 1. възможен; croire une chose possible вярвам, че нещо е възможно; 2. m. възможното; faire son possible правя възможното; 3. loc. adv. le moins possible възможно най-малко; le mieux possible, aussi bien que possible по възможност най-добре; le plus souvent possible, aussi souvent que possible по възможност най-често; au possible много, извънредно, крайно; pas possible невъзможно. Ќ Ant. impossible. -
3 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
4 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
5 embrasser
v.tr. (de en- et bras) 1. прегръщам; 2. целувам; 3. прен. обхващам, обгръщам (с поглед); 4. залавям се, предприемам; 5. възприемам, избирам; avez-vous aussi l'intention d'embrasser l'islamisme? имате ли намерение вие също да възприемете ислямизма? 6. съдържам; s'embrasser прегръщаме се, целуваме се. Ќ embrasser la défense de qqn. поемам защитата на някого; embrasser la cause de qqn. заставам на страната на някого, защищавам каузата на някого. -
6 esperluette
f. (probabl. du rad. lat. perna, croisé avec sphњrula et aussi l'anc. fr. espère "sphère", du lat. sphæra) типографски знак "§" със значение "и". -
7 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
8 moi
pron.pers. (lat. me) 1. аз; moi aussi аз също; 2. m. аз, моята личност, моето, нашето, аз; 3. m. егоизъм; себичност, его. -
9 rutilant,
e adj. (lat. rutilans, de rutilare "teindre en rouge" et aussi "briller", de rutilus "d'un rouge ardent") огненочервен, яркочервен; 2. разш. много лъскав, бляскав, блестящ. -
10 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб). -
11 toi
pron. pers. (lat. te en position accentuée "te") 1. ти, тебе; il invitera tes parents et toi той ще покани родителите ти и тебе; toi aussi ти също; 2. себе си; fais-le pour toi направи го за себе си; 3. се, си (в заповед, форма на възвратните глаголи); lave-toi измий се. -
12 vizir
m. (mot turc, du persan, d'où vient aussi l'arabe alwazir) везир; le grand vizir първият министър в турската империя.
См. также в других словарях:
aussi — aussi … Dictionnaire des rimes
aussi — [ osi ] adv. et conj. • alsi déb. XIIe; lat. pop. °alidsic, de aliud « autre » et sic « ainsi » I ♦ Adv. 1 ♦ Terme de comparaison accompagnant un adjectif ou un adverbe, exprimant un rapport d égalité ou de similitude. ⇒ autant, également. Il est … Encyclopédie Universelle
aussi — Aussi, Ac, Etiam, Quoque, Aucuns sont d opinion qu il vient de {{t=g}}houthôsi,{{/t}} qui signifie Sic, Ita, hoc modo: detracta vtique syllaba media. Tu me feras chose aggreable, j espere aussi que à Scevola, Gratum mihi facies, spero item… … Thresor de la langue françoyse
aussi — AUSSI. conjonction, Pareillement, de mesme. Vous le voulez, & moy aussi. vous aimez la chasse, je l aime aussi. Il se dit souvent pour, De plus. Il luy a donné telle chose, & cela aussi. dites luy aussi de ma part. Il signifie quelquefois, C est… … Dictionnaire de l'Académie française
aussi — AUSSI. adverbe. Pareillement, de même. Vous le voulez, et moi aussi. f♛/b] Il s emploie souvent pour Encore, de plus. Il lui a donné telle chose, et cela aussi. Dites lui aussi de ma part. [b]f♛/b] Il signifie quelquefois, C est pourquoi, a cause … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
aussi — (ô si) adv. 1° Pareillement, de même. Il y avait aussi un de mes amis. Je l aurais trompé aussi. Lui et les autres aussi. • Et moi je fus aussi pasteur dans l Arcadie, DELILLE Jardins, IV. • Si le plaisir me fuit, aussi fait le sommeil,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
aussi — adv. (de comparaison), si, tellement ; très (+ adj./adv.) : ASSE d2c., AS / ASS dvcsl. (Aillon J.234, Albanais.001, Annecy.003, Bellecombe Bauges.153, Billième.173, Chable.232, Chambéry.025, Doucy Bauges.114b, Giettaz.215, Gruffy, Montagny Bozel … Dictionnaire Français-Savoyard
AUSSI — adv. Pareillement, de même. Vous le voulez, et moi aussi. Il s emploie souvent pour Encore, de plus. Il lui a donné telle chose, et cela aussi. Dites lui aussi de ma part qu il fasse cette démarche. Il signifie quelquefois, C est pourquoi, à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUSSI — adv. Pareillement, de même. Vous le voulez, et moi aussi. Il s’emploie souvent pour Encore, de plus. Il lui a donné telle chose, et cela aussi. Dites lui aussi de ma part qu’il fasse cette démarche. Il signifie aussi C’est pourquoi, à cause de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
aussi — фр. [оси/] так, тоже, также, столь же; напр., aussi légèrement que possible [оси/ лежэрма/н кё поси/бль] как можно легче (Дебюсси) … Словарь иностранных музыкальных терминов
aussi-tost — Aussi tost. adv. Dans le mesme temps, dans le moment. Il donna ses ordres, & ils furent executez aussi tost. il receut cette nouvelle & aussi tost il partit. On dit prov. Aussi tost dit, aussi tost fait, pour marquer une grande promptitude dans l … Dictionnaire de l'Académie française
