-
1 sense
{sens}
I. 1. сетиво
SENSE of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание
pleasures of SENSE сетивни удоволствия/наслади
2. чувство, усещане, усет
SENSE of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност
SENSE of direction/locality чувство за ориентация
3. (здрав) разум, здрава преценка
man of SENSE разумен човек
to talk SENSE говоря смислено/разумно
what is the SENSE of talking like that? какъв смисъл има да се говори така
4. значение, смисъл
to make SENSE of разбирам, проумявам
his words don't make SENSE думите му ca безсмислени/неразбираеми
the decision makes SENSE решението e разумно
in a SENSE в известен смисъл
in the strict/literal/figurative/full/best SENSE в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата)
5. рl ум, разум, разсъдък
to be in one's (right) SENSEs с ума си/нормален съм
to be out of one's SENSEs луд/ненормален съм
to bring someone to his SENSEs вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого
to come to one's SENSEs вразумявам се, идвам на себе си
any man in his SENSEs вcеки разумен човек
to take leave of one's SENSE s полудявам, държа се неразумно/глупаво
to frighten/scare someone out of his SENSEs подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого
6. (общо) настроение/отношение, насока
to take the SENSE of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.)
7. геом. посока
8. attr сетивен
SENSE organs сетивни органи
II. 1. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам
2. схващам, разбирам* * *{sens} n 1. сетиво; sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осез(2) {sens} v 1. усещам, долавям, чувствувам; предчувствувам; 2.* * *чувство; смисъл; усет; усещам; долавям;* * *1. (здрав) разум, здрава преценка 2. (общо) настроение/отношение, насока 3. any man in his senses вcеки разумен човек 4. attr сетивен 5. his words don't make sense думите му ca безсмислени/неразбираеми 6. i. сетиво 7. ii. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам 8. in a sense в известен смисъл 9. in the strict/literal/figurative/full/best sense в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата) 10. man of sense разумен човек 11. pleasures of sense сетивни удоволствия/наслади 12. sense of direction/locality чувство за ориентация 13. sense of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност 14. sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание 15. sense organs сетивни органи 16. the decision makes sense решението e разумно 17. to be in one's (right) senses с ума си/нормален съм 18. to be out of one's senses луд/ненормален съм 19. to bring someone to his senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого 20. to come to one's senses вразумявам се, идвам на себе си 21. to frighten/scare someone out of his senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого 22. to make sense of разбирам, проумявам 23. to take leave of one's sense s полудявам, държа се неразумно/глупаво 24. to take the sense of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.) 25. to talk sense говоря смислено/разумно 26. what is the sense of talking like that? какъв смисъл има да се говори така 27. геом. посока 28. значение, смисъл 29. рl ум, разум, разсъдък 30. схващам, разбирам 31. чувство, усещане, усет* * *sense [sens] I. n 1. чувство; възприятие, усещане; усет; colour \sense цветоусещане; a \sense of duty ( humour, responsibility) чувство на дълг (на отговорност, за хумор); 2. сетиво; \sense of smell (hearing etc.) обоняние (слух и пр.); \sense organs сетивни органи; sixth \sense "шесто чувство"; 3. pl ум; to be in o.'s right \senses с ума си съм; to bring s.o. to his \senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам го; to come to o.'s \senses идвам на себе си, вразумявам се; any man in his \senses всеки разумен (нормален) човек; to frighten ( scare) s.o. out of his \senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого; 4. (здрав) разум; a man of \sense разумен човек; to talk \sense говоря смислено; 5. значение, смисъл; to make \sense of разбирам, разумявам; these words don't make \sense тези думи са неразбираеми (безсмислени); in a \sense до известна степен; 6. (общо) настроение, отношение; a \sense of occasion приповдигнато настроение; II. v 1. усещам, чувствам; предчувствам; 2. ам. схващам, разбирам.
См. также в других словарях:
Au sens strict — ● Au sens strict littéralement, stricto sensu … Encyclopédie Universelle
Sens strict — Dénotation et connotation Les termes de cet article sont fréquemment amalgamés : discipline de la sémantique : Dénotation , connotation En linguistique le sens ou signifié dénotatif, la dénotation, s oppose au sens ou signifié… … Wikipédia en Français
strict — strict, stricte [ strikt ] adj. • 1752, répandu XIXe; cf. strictement (1503); lat. strictus « serré, étroit; rigoureux » 1 ♦ Qui laisse très peu de liberté d action ou d interprétation. ⇒ astreignant, étroit. Morale stricte. Principes stricts. ⇒… … Encyclopédie Universelle
Sens de la mort — Sens Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
strict — strict, icte (strikt , stri kt ) adj. 1° Qui ne laisse aucune latitude, étroit, rigoureux. Une obligation stricte. Une stricte probité. Un sens strict et absolu. La stricte vérité. • Tout irait assez bien, sans un certain nombre de gens qu on … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sens — 1. sens [ sɑ̃s ] n. m. • 1080; lat. sensus, de sentire → sentir I ♦ 1 ♦ Faculté d éprouver les impressions que font les objets matériels (⇒ sensation); physiol. Système récepteur unitaire d une modalité spécifique de sensations (correspondant, en … Encyclopédie Universelle
Sens (littérature) — Le sens d un mot, d une expression, d un texte revêt diverses acceptions. Bernard Dupriez, dans son illustre Gradus. Les procédés littéraires (1984) a liste ses types. Il parle d angles de visée , de modalités de la signification . Sommaire 1… … Wikipédia en Français
STRICT — ICTE. adj. Étroit, resserré. Il ne s emploie qu au sens moral, et signifie, Rigoureux. Obligation stricte. Devoir strict. Sens strict et rigoureux. Il se dit quelquefois Des personnes, et signifie, Exact, sévère. Il est strict en affaires … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Sens — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Sens », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Sens est un nom commun ou un nom propre qui… … Wikipédia en Français
STRICT, ICTE — adj. Qui est rigoureux, étroit. Obligation stricte. Devoir strict. Sens strict et rigoureux. Il se dit des Personnes et signifie Qui est exact, sévère. Il est strict en affaires … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Quête De Sens — Sens Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
