-
1 abalourdir
v.tr. (de a- et balourd) ост., разг. затъпявам, оглупявам. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
4 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
5 are
m. (du lat. area "aire") ар (100 кв. м.). -
6 canton
m. (it. cantone, de canto "coin", et a. provenç. cantoun "coin de rue", de can "côté") 1. кантон, околия, окръг; 2. част от път или линия, обслужвана от един кантон; 3. ост. част от землище; canton de bois горски район; 4. (Канада) кадастрално деление на земята, равно на 100 кв. мили. -
7 centenier
m. (du lat. centenarius et suff. francisé) ист. центурион, римски офицер, който командва 100 души. -
8 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
9 filer
v. (bas lat. filare, de filum "fil") I. v.tr. 1. преда; machine, métier а filer предачна машина, стан; 2. лит. суча, усуквам; filer une scène разтеглям, усуквам сцена (разказвам я дълго); 3. тъка, преда (за насекомо); 4. нар. давам; file-moi cent francs дай ми 100 франка; 5. прен. дебна, следя; 6. развивам, разсуквам; filer un câble развивам кабел; 7. движа се (за кораб); navire qui file trente nњds кораб, който се движи с 30 възела; II. v.intr. 1. точа се, проточвам се; тека бавно; 2. разг. офейквам, отивам си; 3. падам (за звезда); une étoile qui file падаща звезда; 4. разг. развивам голяма бързина, хвърча, летя (за кола); 5. развивам се, разсуквам се; câble qui file кабел, който се развива; 6. вървя напред, направо; вървя бързо; le temps file времето лети. Ќ filer а l'anglaise отивам си, измъквам се, без да се обадя някому; filer doux кротувам; filer ensemble le parfait amour икон. обичаме се, напълно се разбираме. -
10 ionosphère
f. (de ion et sphère) йоносфера (от 100 до 1000 км над повърхността на Земята). -
11 kart
m. (mot anglais) карт (малък състезателен автомобил без каросерия и без скоростна кутия, с вместимост на мотора не повече от 100 куб. см). Ќ Hom. carte. -
12 livret
m. (de livre) 1. книжка; livret universitaire (d'étudiant) студентска книжка; livret scolaire ученически бележник; livret de caisse d'épargne спестовна книжка; livret A вид спестовен влог до 100 000 франка, лихвите по който са освободени от данък; livret B вид спестовен влог без ограничение на максималния размер, лихвите по който се облагат с данък; livret militaire individuel лична военна книжка; livret de santé здравна книжка; 2. каталог с обяснения на музейна колекция; 3. муз. либрето, текст на опера; 4. ост. малка книга. -
13 mésosphère
f. (de méso- et -sphère) мезосфера (между стратосферата и йоносферата - на височина от 60 до 100 км от земята). -
14 refaire
v. (de re- et faire) I. v.tr. 1. правя отново; refaire les mêmes fautes правя отново същите грешки; 2. поправям; refaire son maquillage поправям грима си; 3. преправям изцяло; променям напълно; ta vie est а refaire твоят живот трябва да се промени напълно; 4. възстановявам; refaire des meubles възстановявам мебели; refaire ses forces възстановявам силите си; 5. разг. мамя, измамвам; il m'a refait de 100 francs той ме излъга със сто франка; II. v.intr. започвам отново, връщам се отново; se refaire 1. правя се, върша се отново; 2. променям се; 3. възстановявам силите си, укрепвам си здравето; 4. оправям си, уреждам си финансовото положение след загуби в игра. Ќ Ant. défaire. -
15 rouler
v. (du lat. rotella) I. v.tr. 1. търкалям, търкулвам; 2. влача; премествам нещо на колела; 3. свивам, навивам; rouler une mèche de cheveux sur un bigoudi навивам кичур коса на ролка; rouler une cigarette свивам си цигара; rouler un tapis навивам килим; 4. въртя; rouler la hanche en marchant въртя си задника докато вървя; 5. прен. обмислям, кроя; 6. разг. измамвам, надхитрявам, излъгвам; ограбвам; rouler qqn. dans la farine разг. излъгвам някого; vous vous êtes fait rouler излъгали са ви; 7. валирам, изравнявам с валяк; 8. овалвам (нещо в някаква материя); 9. вибрирам продължително (за произношение); 10. предизвиквам напукване (на стеблата на дървета); II. v.intr. 1. търкалям се, изтъркулвам се, падам; larme qui roule сълза, която се търкулва; 2. движа се, вървя, карам, возя; la voiture roule а 100 а l'heure колата върви със сто км./ч.; rouler vers Paris движа се към Париж (с автомобил); 3. пътувам, возя се; 4. прен. въртя се около дадена тема; ce motif roule dans ma tête този мотив се върти в главата ми; 5. еча, гърмя, тътна, ехтя; 6. бия, гърмя (за барабан); 7. обикалям много, скитам; 8. мор. клатушкам се (встрани, за кораб); se rouler 1. въртя се, обръщам се, търкалям се; se rouler dans l'herbe търкалям се в тревата; 2. свивам се (от болка); 3. увивам се в; 4. ставам на топка; 5. навивам се (за палатка, килим). Ќ rouler carosse имам собствена кола; живея разкошно; se les rouler нищо не правя, мързелувам. rouler sa bosse пътувам постоянно, разкарвам се; rouler sur l'or тъна в разкош, в злато; играя си с пари; se rouler les pouces безделнича, лентяйствам; ça roule! разг. нещата вървят!; rouler sur ост. облягам се, основавам се на; имам за тема, засягам. Ќ Ant. dérouler, étaler. -
16 sen
m. (mot jap.) сен (японска дребна монета, 1/100 от йената). -
17 volume
m. (lat. volumen "feuilles manuscrites enroulées", rad. volvere "rouler") 1. обем, вместимост; le volume d'un récipient вместимостта на съд; le volume d'un corps обемът на тяло; le volume de la production обемът на продукцията; gros volume de travail голям обем работа; volume de mémoire обем, капацитет на компютърна памет; 2. муз. обем, диапазон (на глас); 3. геом. геометрична триизмерна фигура; 4. том (за книга); bibliothèque de 30 000 volumes библиотека от 30 000 тома; dictionnaire en 6 volumes речник в шест тома. Ќ écrire des volumes а qqn. пиша много дълги писма на някого; volume d'eau d'un fleuve воден дебит на река; un litre de vin а 10 % en d'alcool литър вино, съдържащ 100 милилитра алкохол.
См. также в других словарях:
100 m — 100 mètres (athlétisme) 100 m … Wikipédia en Français
100 mètres (Athlétisme) — 100 m … Wikipédia en Français
100-й меридиан восточной долготы — … Википедия
100-й меридиан западной долготы — … Википедия
100 Great Paintings — was a television series created by Edwin Mullins for BBC 2 in 1980, in which he also acted as moderator.http://ftvdb.bfi.org.uk/sift/series/11652 13 January 2007] He chose 20 thematic groups, such as war, the Adoration, the language of color, the … Wikipedia
100 (number) — 100 ← 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 → List of numbers Integers … Wikipedia
100. Jäger-Division (Wehrmacht) — 100. Jäger Division Truppenkennzeichen der 100. JD Aktiv 10. Oktober 1940–1945 Kapitulation in … Deutsch Wikipedia
100% Lucha — Séptima Temporada de 100% Lucha Deporte Lucha Libre Fundación … Wikipedia Español
100. Jäger-Division — Truppenkennzeichen der 100. JD Aktiv 10. Oktober 1940 [1]–1945 Kapitulat … Deutsch Wikipedia
100 Bullets — Éditeur Vertigo (DC Comics) … Wikipédia en Français
100 bullets — Éditeur Vertigo (DC Comics) … Wikipédia en Français
