-
1 assemblée
f. (de assembler) 1. събрание; Assemblée Générale Общо събрание на акционерите; 2. събор; 3. сградата, където заседава Народното събрание. Ќ Assemblée nationale Народно събрание; assemblée constituante Учредително събрание. -
2 comice
m. et f. (lat. comitium "assemblée du peuple") 1. m. pl. в Древния Рим - народно събрание; 2. ист. народно събрание, гласуващо чрез плебисцит; 3. m. comice agricole събрание на земеделци; 4. f. вид круша. -
3 concile
m. (lat. concillium "assemblée") 1. църковен събор; concile њcuménique вселенски събор; 2. сборник от решения на църковен събор. -
4 congédier
v.tr. (de congé) 1. уволнявам; 2. изпращам; изпъждам; 3. ост. разпускам; congédier une assemblée разпускам събрание. Ќ Ant. convoquer, inviter; embaucher, engager. -
5 consistoire
m. (bas lat. consistorium "assemblée", de consistere; consister) консистория, религиозно събрание, съвет; consistoire catholique събрание на кардинали, председателствано от папата; consistoire protestant събрание на представители на протестантската църква. -
6 constituant,
e adj. et n. (de constituer) 1. който съставя, съставен, учредителен; assemblée constituant,e учредително събрание; 2. m. съставител, участник в съставянето на конституция; 3. m. съставна част на нещо, съставка; 4. f. (Канада) университет или изследователски институт, който е част от Квебекския университет. Ќ la Constituante учредителното събрание във Франция (от 1789 г.). -
7 constituer
v.tr. (lat. constituere, de statuere "statuer") 1. съставям, образувам, представлявам; assemblée constituée de 20 membres събрание, съставено от 20 члена; cette action constitue un délit това действие представлява престъпление; 2. учредявам, образувам, съставям; constituer un ministère съставям министерство; constituer un gouvernement съставям правителство; 3. ост. определям, назначавам; constituer qqn. а la garde назначавам някого за охрана; se constituer ставам, образувам се. Ќ Ant. destituer; décomposer; défaire, abattre, renverser. -
8 convocation
f. (lat. convocatio) 1. покана за събрание, свикване; convocation d'un concile свикване на събор; convocation de l'assemblée свикване на народното събрание; 2. писмо, с което се известява, свиква; повиквателна. -
9 convoquer
v.tr. (lat. convocare, rac. vox "voix") свиквам, повиквам, поканвам; convoquer une assemblée nationale свиквам народно събрание. -
10 croupion
m. (de croupe) разг. 1. трътка (у птица); 2. негат. опашка ( у човек). Ќ assemblée croupion събрание, което не е представително. -
11 dissolution
f. (lat. dissolutio) 1. разтваряне, разтвор; разтопяване; dissolution saturée наситен разтвор; 2. унищожение, разваляне, разтрогване; la dissolution d'un contrat разваляне на договор; 3. разпущане, разпадане, разтурване; la dissolution d'une assemblée разпущане на парламент; 4. разпуснатост, разврат. -
12 dissoudre
v.tr. (lat. dissolvere) 1. разтварям; разтопявам; 2. разлагам; 3. разпущам, разтурям; dissoudre l'Assemblée nationale разпущам Народното събрание; 4. разтрогвам; dissoudre un mariage разтрогвам брак; se dissoudre разтварям се, разтопявам се; разлагам се; разпущам се; разтурям се, разтрогвам се. Ќ Ant. constituer, cristalliser, précipiter. -
13 dissous,
te adj. (de dissoudre) 1. разтворен; разтопен; 2. разпуснат, разтурен; assemblée dissous,te разпуснато събрание; 3. разтрогнат; mariage dissous, разтрогнат брак. -
14 dominer
v. (lat. dominari) I. v.intr. 1. властвам, господствам, владея; 2. преобладавам; les hommes dominent dans l'assemblée мъжете преобладават в събранието; II. v.tr. владея, овладявам, обуздавам; se dominer владея се, овладявам се. Ќ Ant. obéir, servir; céder, fléchir; plier, succomber. -
15 général,
e, aux adj. et m. (lat. generalis "qui appartient а un genre") 1. общ, всеобщ, повсеместен; l'opinion général,e общото мнение; travailler au bien général, работя за общото благо; assemblée général,e общо събрание; amnistie général,e обща амнистия; 2. обобщен; idées général,es обобщени идеи; 3. общ, неконкретен, неопределен; remarques général,es общи, неконкретни забележки; 4. главен, генерален; directeur général, главен директор; répétition général,e генерална репетиция; quartier général, воен. главна квартира; 5. m. общото; le général, et le particulier общото и частното; 6. loc. adv. en général, общо, изобщо, въобще, по принцип, общо взето. Ќ Ant. particulier, individuel, spécial, singulier; exceptionnel, inhabituel, local, rare. -
16 national,
e, aux adj. (de nation) национален, народен; държавен; fête national,e национален празник; langue national,e национален език (да не се смесва с langue officielle); assemblée national,e народно събрание; bibliothèque national,e или la national,e национална библиотека; route national,e (la Nationale 7) магистрала; obsèques national,es национален траур. -
17 président
m. (lat. prњsidens) 1. президент; président de la République Президентът на Републиката; 2. председател; le président de l'Assemblée nationale Председателят на Народното събрание. -
18 synagogue
f. (gr. sunagogê "assemblée, réunion") 1. синагога; 2. еврейската религия. -
19 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
20 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга.
См. также в других словарях:
assemblée — [ asɑ̃ble ] n. f. • 1155; de assembler 1 ♦ Vx Action de réunir plusieurs personnes en un même lieu pour un motif commun. ⇒ rassemblement, réunion. ♢ Mod. Les personnes ainsi réunies. En présence d une nombreuse assemblée. ⇒ assistance, auditoire … Encyclopédie Universelle
assemblée — Assemblée, f. penac. C est congregation, Conuentus. Ainsi dit on l assemblée des trois estats d un païs, Conuentus trium ordinum. Selon ce Assemblée en fait de guerre, anciennement estoit un mandement et convocation de gens de guerre pour eux… … Thresor de la langue françoyse
assemblée — ASSEMBLÉE. s. f. Nombre de personnes réunies dans un même lieu. Belle, grande, nombreuse assemblée. Assemblée d États. Assemblée de Ville. L assemblée des Notables. L assemblée des Chambres. Assemblée générale. L assemblée du Clergé. Président de … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
assemblée — Assemblée. s. f. v. Nombre, multitude de personnes assemblées pour une mesme chose. Belle, grande, nombreuse assemblée. l Eglise est l assemblée des fidelles. assemblée d Estats. assemblée de ville. l assemblée des notables. l assemblée des… … Dictionnaire de l'Académie française
Assemblee — Assemblée Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Assemblée — (fr., spr. Assangbleh), 1) Versammlung, Gesellschaft; daher A. dansante, Tanzgesellschaft; bes. 2) vornehme, glänzende Abendgesellschaft; 3) Versammlung von Landständen, bes. der französischen in der Revolution (A. nationale), s.… … Pierer's Universal-Lexikon
Assemblee — (franz., spr. assangblē), Versammlung, Gesellschaft, insbes. eine glänzende Abendgesellschaft, in Frankreich Bezeichnung für die Volksvertretung, z. B. A. nationale constituante 1789 bis September 1791, A. législative 1791–92. A. nationale wird… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Assemblée — (frz., spr. assangbleh), Versammlung, Gesellschaft bes. glänzende Abendgesellschaft; in Frankreich, Bezeichnung der Volksvertretung (A. nationale, s. Nationalversammlung) … Kleines Konversations-Lexikon
assemblée — index caucus, chamber (body), company (assemblage) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
ASSEMBLÉE — s. f. coll. Réunion d un nombre plus ou moins considérable de personnes dans un même lieu. Le prêtre bénit l assemblée. Belle, grande, brillante, nombreuse assemblée. Assemblée choisie. Son discours fit une grande impression sur l assemblée. Nous … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ASSEMBLÉE — n. f. Réunion d’un certain nombre de personnes dans un même lieu. Le prêtre bénit l’assemblée. Grande, nombreuse assemblée. Assemblée choisie. Son discours fit une grande impression sur l’assemblée. Congédier l’assemblée. Défendre les assemblées … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
