-
61 rétroactif,
ve adj. (du lat. retroactus, p. p. de retroagere "ramener en arrière", d'apr. actif) който има обратна сила; la loi n'a point d'effet rétroactif, законът няма обратна сила. -
62 siège
m. (lat. pop. °sedicum, de °sedicare, de sedere "être assis") 1. стол, седалка; siège avant, arrière предна, задна седалка в кола; 2. местонахождение, местопребиваване, седалище; Rome est le siège de la papauté Рим е седалището на папската власт; 3. център; огнище; 4. воен. обсада; état de siège обсадно положение; 5. седалище, задник. Ќ faire le siège de qqn. преследвам, досаждам на някого; avoir son siège fait упорствам, имам готово мнение за нещо. -
63 supin
m. (lat. scolast. supinum, de supinus "renversé en arrière") грам. супин ( именна глаголна форма в латински език). -
64 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
65 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
См. также в других словарях:
arrière- — ♦ Élément de noms composés, signifiant « qui est derrière ». ● arrière Préfixe exprimant la postériorité dans le temps (arrière saison) ou dans l espace (arrière boutique). ⇒ARRIÈRE , élément préf. Élément corresp. à l adv. de lieu arrière et… … Encyclopédie Universelle
arriere — Arriere, adverb. local. penac. Et signifie derriere, Retro, comme, si vous disiez a retro, ce que l Espagnol exprime, disant Arredrar, pour mettre en arriere et reculer quelque chose. Ainsi l on dit par imperatif supprimé, Arriere, quand on… … Thresor de la langue françoyse
arriere — ARRIERE. adv. Il ne se dit qu en cette phrase populaire. Une porte toute arriere ouverte, pour dire, Entierement ouverte. On dit, en terme de marine, Avoir vent arriere, pour dire, Vent en poupe. Arriere. adv. de lieu. Il signifie, Loin d icy,… … Dictionnaire de l'Académie française
arrière — ARRIÈRE. adverbe de lieu, qui a diverses acceptions selon les différentes phrases où l on s en sert. Ainsi dans cette phrase, Arrière de moi Satan, il signifie, Loin de moi Satan; et dans celle ci, Avoir vent arrière, il signifie Avoir vent en… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
arrière-chœur — [ arjɛrkɶr ] n. m. • 1708; de arrière et chœur ♦ Didact. (Relig.) Chœur placé derrière le maître autel (éventuellement affecté aux religieux cloîtrés, dans les églises monastiques). Des arrière chœurs. ● arrière chœur, arrière chœurs nom masculin … Encyclopédie Universelle
arriéré — arriéré, ée (a rié ré, rée) part. passé. 1° Mis en retard. Payement, traitement arriéré. Fermier arriéré d un terme. 2° Province arriérée, province où l instruction est peu répandue. Enfant arriéré, enfant qui ne sait pas autant que les… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Arriere — Arrière Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Arriere — Ar*riere , n. [F. arri[ e]re. See {Arrear}.] That which is behind ; the rear; chiefly used as an adjective in the sense of behind, rear, subordinate. [1913 Webster] {Arriere fee}, {Arriere fief}, a fee or fief dependent on a superior fee, or a… … The Collaborative International Dictionary of English
Arrière — (fr., spr. Arriähr), hinten, hinter, zurück. Daher: Arrierebann, früher das allgemeine Aufgebot zur Kriegsfolge, ähnlich dem Landsturm. Arrierecorps, s. u. Avantcorps … Pierer's Universal-Lexikon
Arrière — Arrière, (frz. –är) hinten, zurück … Herders Conversations-Lexikon
arriéré — /a rē ā rāˈ/ (French) adjective Backward, old fashioned … Useful english dictionary
