-
1 arrêt
m. (de arrêter) 1. спирка, спиране; arrêt d'un moteur, du cњur спиране на мотор, на сърцето; attendre а l'arrêt d'autobus чакам на автобусната спирка; 2. престой; 3. пружина на брава, на пушка (за запиране); 4. юр. решение, определение, постановление; recueil d'arrêts сборник от съдебни решения; 5. затвор, арест; maison d'arrêt затвор (зданието); être aux arrêts под арест съм; 6. запор, задържане; 7. присъда. Ќ chien d'arrêt ловджийско куче, научено да спира когато подуши дивеча. Ќ Ant. marche, mouvement; continuation. Ќ Hom. haret. -
2 saisie-arrêt
f. (de saisie et arrêt) (pl. saisies-arrêts) юр. запор в плоза на кредитора върху сума, дължима от трето лице. -
3 arrêtiste
m. (de arrêt) юр., ост. юрист, който е тълкувал съдебните решения на върховните съдилища. -
4 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
5 bus1
m. (abrév. de autobus) разг. автобус; arrêt du bus автобусна спирка. -
6 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
7 confirmatif,
ve adj. (lat. confimativus) потвърдителен, утвърдителен; arrêt confirmatif, потвърдително решение ( на присъда). -
8 continuation
f. (lat. continuatio) продължаване, продължение. Ќ Ant. cessation, interruption, arrêt. -
9 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
10 cran1
m. (déverbal de créner) 1. вдълбанат жлеб в твърдо тяло за спиране, задържане, фиксиране на друго тяло; 2. дупка на колан; 3. белег на печатна буква, за да се поставя тя в правилно положение при набиране на текст; 4. накъдреност на коса; 5. геогр. продълговата долина, клисура. Ќ cran1 de mire воен. мерник; baisser (descendre) d'un cran1 слизам с една степен надолу (губя от влиянието си); monter d'un cran1 издигам се с една степен нагоре (печеля влияние); couteau а cran1 d'arrêt сгъваем автоматичен нож. -
11 époque
f. (du gr. epokhe "point d'arrêt") 1. епоха; 2. време. Ќ faire époque създавам епоха, оставям трайни следи (в литературата, историята, науката, изкуствата); La Belle Epoque годините около 1900 г., за които бил характерен лек, безгрижен живот. -
12 interlocutoire
adj. (lat. médiév. interlocutorius, de interloqui, déjà usité en lat. jur.) юр., в съчет. arrêt interlocutoire временно решение, предварителна присъда. -
13 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
14 mandat
m. (lat. mandatum "chose mandée", de mandare) 1. мандат, пълномощие; mandat de paiement платежно нареждане; mandat de député депутатски мандат; 2. юр. заповед, постановление; mandat de depôt, d'amener постановление за довеждане някого под стража в съда; mandat d'arrêt заповед за арестуване. Ќ mandat postal (mandat-poste ou mandat) пощенски запис; mandat télégraphique телеграфен запис. -
15 mouvement
m. (de mouvoir) 1. движение; раздвижване; mouvement de l'air движение на въздуха; le chef de mouvement жп. началник-движение; 2. вълнение, вълнуване; mouvement de l'âme душевно вълнение; 3. живост; сила; 4. възбуда, превъзбуда; 5. въодушевление; превъзнесеност; 6. придвижване, преместване; le mouvement de la foule придвижването на тълпата; 7. релеф на терен; 8. часовников механизъм; 9. техн. коленчато теглене; 10. муз. такт; темпо; 11. прогрес, напредък, еволюция; 12. организация, движение; mouvement syndical синдикална организация; 13. вариране, промяна; mouvement des prix вариране на цените. Ќ le premier mouvement първата спонтанна реакция; être dans le mouvement в течение на актуалните новини; prouver le mouvement en marchant действам без да се интересувам от теория и др.; être dans le mouvement вървя в крак с новото. Ќ Ant. arrêt, immobilité, inaction, repos. -
16 non-lieu
m. (de non et lieu) юр. прекратяване на углавно следствие, на дело поради липса на престъпление; ordonnance, arrêt de non-lieu решение за прекратяване на дело, на следствие. Ќ Ant. inculpation. -
17 nul,
le adj. (lat. nullus) 1. никакъв, нито един; 2. нищожен, незначителен; без стойност; 3. юр. недействителен, невалиден; un arrêt nul, недействителен запор, присъда; 4. pron. никой; nul, n'est prophète dans son pays никой не е пророк в своето родно място; 5. m. нула. Ќ nul, le part никъде; nul, et non avenu несъществуващ, който не се брои. -
18 préfectoral,
e, aux adj. (de préfet) който се отнася до префект; arrêt préfectoral, заповед на префект. -
19 stop!
interj. (mot angl. "arrêt") 1. стоп! стой! спри! 2. m. точка (в телеграма); 3. спиране; 4. пътен знак "стоп"; 5. auto-stop! автостоп. -
20 tir
m. (de tirer) 1. стрелба, огън; tir court стрелба, която не достига целта; tir long стрелба, която прехвърля целта; tir d'arrêt (de barrage, d'interdiction) баражен, преграден огън; tir d'anéantissement унищожителен огън; tir de réglage престрелка; tir d'essai пробна стрелба; tir de précision точна стрелба по дадена цел; tir direct стрелба по пряка цел; tir indirect стрелба по невидима цел; exercice de tir учебна стрелба; tir en traînée ав. серийно пускане на бомби; régler le tir регулирам стрелбата; tir а l'arc стрелба с лък; polygone de tir полигон за стрелба; 2. стрелбище; tir forain стрелбище на панаир; 3. спорт. удар, стрелба. Ќ chasse au tir лов с огнестрелно оръжие.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
arrêt — [ arɛ ] n. m. • arest 1175; de arrêter A ♦ 1 ♦ Action d arrêter ou de s arrêter (dans sa marche, son mouvement); état de ce qui n est plus en mouvement. L arrêt d un train en gare; des autobus aux stations. Cinq minutes d arrêt. Arrêt accidentel … Encyclopédie Universelle
arrêt — ARRÊT. s. masc. Jugement d une Cour, d une Justice souveraine, par lequel une question de fait ou de droit est décidée. Arrêt du Conseil. Arrêt du Parlement. Arrêt interlocutoire. Arrêt par défaut. Arrêt définitif. Arrêt contradictoire. Arrêt sur … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Arret — Arrêt Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
arrêt — saisie arrêt … Dictionnaire des rimes
Arret — Ar*r[^e]t, n. [F. See {Arrest}, n.] (F. Law) (a) A judgment, decision, or decree of a court or high tribunal; also, a decree of a sovereign. (b) An arrest; a legal seizure. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Arret — Ar*ret , v. t. Same as {Aret}. [Obs.] Spenser. [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Arrêt — (fr., spr. Arräh), 1) Urtheil, Haftbefehl, Bescheid eines hohen Gerichts, Gegensatz von Jugement; 2) so v.w. Arrest. A s de défense (spr. Arräh d Defangs, Handlungsw.), s. Défenses générales. A s damour (spr. Arräh d amuhr), Aussprüche der… … Pierer's Universal-Lexikon
Arrêt — (franz., spr. rä), in Frankreich ein amtlicher Bescheid oder ein Haftbefehl; im engern Sinne das Erkenntnis eines Gerichtshofes letzter Instanz, im Gegensatze zu jugement, dem appellabeln Erkenntnis eines Untergerichts. Arrêts d amour, Aussprüche … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Arrêt — (frz., spr. arräh), in Frankreich amtlicher Bescheid überhaupt, bes. Haftbefehl; auch Erkenntnis eines Gerichtshofs letzter Instanz … Kleines Konversations-Lexikon
Arrêt — (frz. arrä), in Frankreich 1. amtlicher Bescheid, 2. Haftbefehl, 3. Erkenntniß eines Gerichtshofes letzter Instanz … Herders Conversations-Lexikon
arret — index arrest (apprehend) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
