-
1 armee
Armee f, -n армия, войска (auch übertr). Названията на армията са различни за различните немскоговорещи страни: Bundeswehr (Германия); Bundesheer (Австрия); Schweizerische Armee (Швейцария). В Германия и Австрия мъжете отбиват задължителна (едногодишна) военна служба (допуска се и алтернативна служба). В Швейцария мъжете преминават всяка година триседмична военна подготовка.* * *die,.... meen F войска, армия. -
2 armée
f. (de armer) 1. армия, войска, въоръжени (военни) сили; corps d'armée армейски корпус; recruter une armée сформирам армия; armée de volontaires, de mercenaires доброволна, наемна армия; 2. армия (като военна единица); la I-ère armée Първа армия; armée territoriale опълчение; armée nationale национална армия; être dans l'armée военен съм; armée active действаща армия; armée de réserve запасна войска; 3. прен. множество, армия, тълпа; les Armées célestes ангелите; l'armée du Salut армия на спасението. -
3 Rote-Armee-Fraktion
Róte-Armee-Fraktión f o.Pl. Abk RAF терористична организация в Германия; "Червена армия". -
4 stratège
m. (gr. stratêgos "chef d'armée, général", de stratos "armée" et agein "conduire") 1. ист. стратег (висш сановник в Древна Атина); 2. воен. стратег, пълководец. -
5 befehlen
beféhlen (befahl, befohlen) unr.V. hb tr.V. заповядвам, нареждам (някому нещо); den Rückzug befehlen заповядвам да започне отстъпление; über eine Armee befehlen командвам армия.* * ** tr заповядвам; -
6 dienen
dienen sw.V. hb itr.V. 1. служа, послужвам (на някого); 2. служа (като пример); 3. служа (в учреждение и др.); слугувам; 4. служа; услужвам (някому с нещо); Mil служа (в армията); Der Stift dient zum Schreiben Моливът служи за писане; Bei der Armee dienen Служа в армията; womit kann ich dienen? с какво мога да Ви услужа?, С какво мога да Ви бъда полезен?* * *itr (D) служа, слугувам услужвам; er dient bei den Luftstreitkrдften той служи във въздушните войски; kann ich ="phlen F с какво мога да Ви услужа -
7 stark
stárk (stärker, stärkst) adj 1. силен, здрав; 2. силен, мощен (мотор, глас); 3. силен, могъщ (държава, господар); 4. голям (движение); 5. голям, многочислен (семейство, делегация); 6. дебел, обемист; adv твърде, много, прекалено; starker Kaffee силно кафе; starke Armee силна армия; ein starker Raucher голям пушач; starkes Haar гъста коса; Sie hat stark zugenommen тя е напълняла много; Ling starke Konjugation ( Deklination) силно спрежение (склонение); das Seil ist 3 cm stark въжето е дебело 3 см; umg deine Frisur ist heute echt stark днес фризурата ти е направо чудесна; eine starke Familie многобройно семейство; das ist meine starke Seite в това ми е силата; stark beschäftigt твърде (много) зает; es geht stark auf neun Uhr малко остава до девет часа; stark verschuldet потънал в дългове; Sich für jmdn./etw. (Akk) stark machen застъпвам се енергично за някого/нещо.* * *a 1. силен, мощен; e-e =е Stimme мощен глас; das ist m-e =е Seite в това ми е силата; 2. як, здрав; 3. дебел, обемист, съдържащ много странници -e =е Familie голямо, многочленно семейство; die Kampfgruppe war 15 Mann = бойната група се състоеше от 15 души; es geht = auf Mitternacht малко остава до полунощ; av твърде, много, прекалено. -
8 RAF
RAF [ ɛra:ˈɛf ] f o.Pl. Abk für Rote-Armee- Fraktion фракция "Червена армия". -
9 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
10 approvisionner
v.tr. (de a- et provision) снабдявам (с храни, с боеприпаси и др.); approvisionner une armée продоволствам войска; s'approvisionner снабдявам се с храни, запасявам се. Ќ Ant. dégarnir, désapprovisionner. -
11 armada
f. (mot esp. "armée navale") армада, множество; L'Invincible Armada Непобедима Армада, флотът на Филип II изпратен срещу Англия, който е бил потопен от буря. -
12 camper
v. (de camp) I. v.tr. 1. настанявам, разполагам на лагер; camper son armée разполагам войската си на лагер; 2. разг. поставям решително; camper son chapeau поставям решително шапката си; II. v.intr. 1. живея на лагер, лагерувам, бивакувам; 2. пребивавам за кратко време на лагер; 3. къмпингувам; 4. прен. пребивавам временно някъде; se camper настанявам се на лагер; разг. заемам предизвикателно положение. Ќ camper un soufflet а qqn. лепвам плесница на някого; camper sur ses positions не отстъпвам; camper un personnage описвам живо човек; Ќ Ant. décamper. -
13 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
14 colonel,
le m. et f. (it. colonnello, de colonna "colonne d'armée") 1. m. воен. полковник; 2. f. ост. жена на полковник. -
15 commandement
m. (de commander) 1. команда, командване; avoir le commandement sur une armée командвам армия; le haut commandement върховното командване; 2. поръчение, заръка; 3. началство; 4. юр. заповед; commandement d'huissier заповед, издадена от съдия-изпълнител; 5. техн. управление; 6. спорт. челна позиция в състезание; groupe de commandement челна колона ( в колоезденето). Ќ les dix commandements десетте божи заповеди. Ќ Ant. défense; obéissance, soumission; faiblesse. -
16 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
17 contrôler
v.tr. (de contrôle) 1. проверявам, контролирам; contrôler un alibi проверявам алиби; contrôler des billets проверявам билети; 2. вписвам в контролна книга; 3. поставям държавен знак върху скъпоценни изделия; contrôler des bijoux поставям държавен знак върху скъпоценности; 4. прен. цензурирам; contrôler la presse цензурирам печата; 5. управлявам, контролирам психичните си реакции; contrôler son attitude контролирам поведението си; 6. управлявам, контролирам (район, държава); l'armée contrôle la région армията контролира района; 7. биохим. управлявам активността или синтеза на ензим; se contrôler v. pron. 1. проверявам се; 2. цензурирам се; 3. кортролирам се ( за психичните си реакции). Ќ contrôler une société държа по-голямата част от акциите на предприятие. -
18 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
19 effectif,
ve adj. (lat. médiév. effectivus) 1. действителен, наличен; 2. който дава резултат, резултатен; 3. m. ефектив, действително число, наличен състав; брой на работниците в предприятие и др.; l'effectif, d'une armée наличен състав на армия; effectif, de paix наличен състав на войска през мирно време; effectif, de guerre наличен състав на войската през време на война. -
20 ennemi,
e m.,f. (lat. inimicus) 1. враг, неприятел, противник; se faire des ennemi,s навличам си врагове; 2. противник, враг; être l'ennemi, de qqch. противник съм на нещо; ennemi, du tabac противник на пушенето; 3. вредно нещо; 4. adj. противников, вражески, неприятелски, враждуващ; l'armee ennemi,e вражеската армия. Ќ c'est autant de pris sur l'ennemi, това е добре дошло ( и това е печалба).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
armée — [ arme ] n. f. • v. 1360; de armer; a remplacé ost I ♦ 1 ♦ Réunion importante de troupes assemblées pour combattre. ⇒ troupe. Former, lever, recruter une armée. Armée de combattants, de mercenaires, de volontaires, de francs tireurs, de partisans … Encyclopédie Universelle
armée — ARMÉE. subs. fém. Grand nombre de troupes assemblées en un corps, sous la conduite d un Général. Grande, puissante, nombreuse armée. Armée victorieuse, triomphante, invincible. Armée délabrée, défaite, battue, ruinée. Armée en déroute. Armée… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
armée — Armée. s. f. Grand nombre de troupes assemblées en un corps, sous la conduite d un General. Grande, puissante, nombreuse armée. armée victorieuse, triomphante, invincible. armée deslabrée, deffaite, battuë, ruinée. armée en desroute. armée leste … Dictionnaire de l'Académie française
Armee — Armée Pour l’article homonyme, voir armée (unité). Les forces armées représentent les différentes organisations et moyens militaires qu un État consacre à la mise en œuvre de sa politique de défense. Leur mission première est d… … Wikipédia en Français
Armee 95 — ist die Bezeichnung für die Organisation der Schweizer Armee vom 1. Januar 1995 bis am 31. Dezember 2003. Die Armee 95 war Nachfolgerin der Armee 61 und Vorgängerin der Armee XXI (für 21. Jahrhundert). Gegenüber der Armee 61 wurde der Bestand um… … Deutsch Wikipedia
Armee 61 — ist der umgangssprachliche Ausdruck für die mit der Truppenordnung 1961 (TO 61) begonnene Modernisierung der Schweizer Armee. Sie löste die Truppenordnung 1951 (TO 51) ab, welche noch auf den Erfahrungen des 2. Weltkriegs beruhte, um auf die… … Deutsch Wikipedia
Armee — Sf std. (16. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. armée, feminines Partizip des Perfekts zu frz. armer bewaffnen , dieses aus l. armāre, zu l. arma n. Gerätschaften, Waffen . Ebenso ne. army, nfrz. armée, nschw. armé, nnorw. armé. Von l. arma… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Armee — Armee, aus dem franz., Heer, bewaffnete Macht von einer bedeutenden Stärke; armée volante (wolant) fliegender Heerhaufen … Herders Conversations-Lexikon
Armee — »Streitmacht, Heer«: Das Fremdwort wurde in der 2. Hälfte des 16. Jh.s als militärischer Terminus aus gleichbed. frz. armée (eigtl. »bewaffnete Truppe«) entlehnt. Das zugrunde liegende Verb frz. armer »bewaffnen; ausrüsten«, aus dem unser Verb… … Das Herkunftswörterbuch
Armee — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Auch: • Heer • Militär Bsp.: • John ist Soldat bei der US Armee. • Das Heer war groß und stark … Deutsch Wörterbuch
Armee — (v. fr., Kriegsw.), 1) so v.w. Heer; 2) eine aus mehreren, wenigstens 2, Armeecorps bestehende Heeresabtheilung. Ein Armeecorps besteht meist aus 2–4 Divisionen Infanterie, 1 Division Cavallerie, 1 Brigade Artillerie, 25–36,000 Mann Infanterie,… … Pierer's Universal-Lexikon
