-
1 appui
m. (de appuyer) 1. подпора, облегало (на стол, за глава и др.); 2. опора; point d'appui опорна точка; 3. прен. наблягане, напиране; издигане; 4. прен. подкрепа, опора, помощ; 5. loc. prép. а l'appui de в подкрепа на; а hauteur d'appui на височината на лакътя ( докъдето човек може да се опре). Ќ Ant. abandon, lâchage; hostilité, ennemi. -
2 appui-bras
ou appuie-bras m. (de appuyer et bras) (pl. appuis-bras; appuie-bras) облегалка за ръце ( в лек автомобил). -
3 appui-main
ou appuie-main m. (de appuyer et main) (pl. appuis-main; appuie-main) пръчица, на която художникът подпира ръката си, с която държи четката. -
4 appui-tête
ou appuie-tête m. (de appuyer et tête) (pl. appuis-tête; appuie-tête) 1. облегалка за глава (на стоматологичен стол и др.); 2. калъфка за облегалка за глава. -
5 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
6 délaissement
m. (de délaisser) 1. изоставяне, напускане; 2. изоставеност, занемареност, напуснатост; 3. безпомощност. Ќ Ant. aide, appui, soutien, secours. -
7 espalier1
m. (it. spalliera, de spalla "épaule", fig. "appui") редица плодни дървета, подпрени на дувар или дървена решетка. -
8 firmament
m. (lat. relig. firmamentum, class. "appui, soutien", de firmare "rendre ferme") лит. небесен свод, небесвод. -
9 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
10 subversion
f. (lat. subversio, de subvertere) разрушаване, събаряне, поваляне; подкопаване, подривна дейност; преврат. Ќ Ant. appui, construction. -
11 thèse
f. (lat. rhét. thresis, mot gr., proprem. "action de poser") 1. теза, становище, положение, кауза; roman а thèse роман, в който се защитава философска, политическа и др. теза; а l'appui de cette thèse в подкрепа на това становище; réfuter la thèse adversaire оборвам противниковото становище; 2. дисертация; thèse de doctorat докторска дисертация; préparer, soutenir une thèse de doctorat подготвям, защитавам докторска дисертация; soutenance de thèse защита на дисертация; 3. филос. теза; thèse, antithèse, synthèse теза, антитеза, синтеза.
См. также в других словарях:
appui — appui … Dictionnaire des rimes
appui — [ apɥi ] n. m. • XIIe; de appuyer I ♦ 1 ♦ Action d appuyer, de s appuyer sur qqch. L appui du corps sur les jambes. Prendre appui sur : s appuyer sur. Prends appui sur moi. « la tige de la pagaie prend appui sur la cuisse nue » (A. Gide). ♢ Dr.… … Encyclopédie Universelle
appui — APPUI. s. m. Soutien, support; ce qui sert à soutenir. Mettre un appui à un mur. Si on ne donne un appui à cet arbre, le vent l abattra. f♛/b] On appelle Hauteur d appui, Une hauteur qui n est élevée qu autant qu il faut pour se pouvoir appuyer… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Appui — Ap pui , n. [F., fr. L. ad + podium foothold, Gr. ?, dim. of ?, ?, foot.] 1. A support or supporter; a stay; a prop. [Obs.] [1913 Webster] If a vine be to climb trees that are of any great height, there would be stays and appuies set to it.… … The Collaborative International Dictionary of English
Appui — (fr., spr. Appwi), 1) Stützpunkt, so bes. Appui main, der Malerstock, worauf der Maler die arbeitende Hand stützt; 2) (Kriegsw.), ein solcher Punkt einer Aufstellungslinie, welcher den schwächeren Theilen derselben größere Widerstandsfähigkeit… … Pierer's Universal-Lexikon
Appui — (franz., spr. püī), Stütze, Stütz oder Anlehnungspunkt für Truppenstellungen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Appui — Appui, frz., die Stütze, Anlehnungspunkt bei militärischen Operationen; davon appuyiren … Herders Conversations-Lexikon
APPUI — s. m. Soutien, support ; ce qui sert à soutenir. Mettre un appui, des appuis à un mur. Cette muraille a besoin d appui. Si on ne donne un appui à cet arbre, le vent l abattra. Le point d appui d une poutre, d un linteau. Cela vous servira d appui … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
appui — (a pui) s. m. 1° Ce qui supporte soutient. Cette muraille a besoin d appui. Mur d appui, mur qui soutient des terres. • Il veut faire un mur d appui dans son parterre, SÉV. 588. 2° Fig. Aide, secours. La vérité est sans force et sans appui … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
APPUI — n. m. Ce qui sert à soutenir une chose ou une personne pour l’empêcher de tomber, de chanceler, etc. Mettre un appui, des appuis à un mur. Cette muraille a besoin d’appui. Si on ne donne un appui à cet arbre, le vent l’abattra. Le point d’appui… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Appui — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le mot appui désigne un soutien, un support, ou bien une aide, une protection (définition du Petit Larousse) Appui (architecture) Appui de fenêtre Appui… … Wikipédia en Français
