-
1 activité
f. (bas lat. activitas) 1. активност, действие, деятелност; activité humaine човешка дейност; activité commerciale търговска дейност; volcan en activité действащ вулкан; 2. воен. действителна служба; être en activité de service на действителна служба съм. Ќ Ant. inactivité, inertie, paresse; non-activité. -
2 non-activité
f. (de non et activité) бездействие (за офицер, чиновник, който не е на работа). -
3 apathie
f. (lat. apathia) апатия, равнодушие, безразличие. Ќ Ant. activité, enthousiasme, sensibilité. -
4 chômage
m. (de chômer) 1. ост. прекъсване на работа, неработене, почиване, почивка; le chômage de dimanche неделна почивка; 2. безработица; être en chômage безработен съм; lutte contre le chômage борба срещу безработицата; 3. разг. обезщетение в случай на безработица; toucher le chômage получавам обезщетение за безработен. Ќ Ant. activité, travail; plein-emploi. Ќ Hom. chaumage. -
5 évertuer
(s') v. pr. (de й- et vertu "courage, activité") полагам големи усилия (за нещо) мъча се, блъскам се. -
6 fainéantise
f. (de fainéant) безделничество, безделничене; мързел. Ќ Ant. activité, ardeur, diligence. -
7 inaction
f. (de in- et action) бездействие, недеятелност. Ќ Ant. action, activité, exercice, ardeur, emploi, occupation. -
8 inactivité
f. (de in- et activité) бездействие, недеятелност; юр. състояние на военен, който не е на действителна служба. -
9 industrie
f. (lat. industria "activité") 1. ост. сръчност, ловкост, майсторство; l'industrie du voleur сръчността на крадеца; 2. професия, занаят; industries d'art художествени занаяти; 3. индустрия, промишленост; industrie lourde тежка индустрия; industrie légère лека промишленост; industrie locale местна индустрия; industrie agricole земеделска промишленост; industrie de consommation хранителна промишленост; industrie du bois дърводобивна промишленост; industrie minière въгледобивна промишленост; industrie du pétrole нефтодобивна и нефтопреработвателна промишленост; industrie du livre полиграфическа промишленост; industrie manufacturière манифактурна индустрия; l'industrie automobile автомобилна индустрия; industrie de la langue лексикография, книгоиздаване, преводи; petites et moyennes industries (P.M.I.) малки и средни производствени предприятия; 4. неодобр. измама, хитруване, хитрост с цел измама; 5. индустриален бранш; 6. рядко индустриално предприятие. Ќ chevalier d'industrie неодобр. измамник; industrie des constructions mécaniques машиностроене; industrie des métaux металообработване; capitaine d'industrie индустриалец. -
10 insecte
m. (lat. insectus, proprem. "coupé", calqué du gr. entomos, а cause des étranglements dans la forme du corps.) 1. насекомо; 2. ост. всяко малко безгръбначно членестоного животно (вкл. паяци и червеи, за които се е смятало, че живеят след като тялото им бъде нарязано). Ќ une activité d'insecte неуморима дейност. -
11 langueur
f. (lat. languor, languoris) слабост, вялост, изнемощялост, умора, отпадналост, униние, апатия; langueur du style апатичен стил. Ќ Ant. activité, animation, ardeur, chaleur, vie, vivacité, force. -
12 léthargie
f. (bas lat. d'o. gr. lethargia) 1. мед. летаргия; tomber en léthargie изпадам в летаргия; 2. прен. вцепенение, безчувственост. Ќ Ant. activité, vitalité. -
13 mollesse
f. (de mol, mou) 1. мекост; 2. ост. изнеженост; 3. прен. вялост, слабост, мекушавост, безволност. Ќ Ant. énergie, fermeté; activité, dynamisme; vivacité. -
14 occuper
v.tr. (lat. occupare) 1. заемам, запълвам; une activité qui occupe une bonne part de mon temps дейност, която запълва голяма част от времето ми; 2. обитавам, заемам, държа; occuper une pièce заемам, държа стая; 3. употребявам, използвам; occuper ses loisirs а jouer au bridge използвам свободното си време за игра на бридж; 4. давам работа, заангажирам, държа ( на работа), заемам; 5. занимавам; заангажирам; occuper qqn. de qqch. занимавам някого с нещо; 6. воен. окупирам, владея, държа; юр. occuper pour qqn. използва се за адвокат, който защитава интересите на клиента си; s'occuper 1. занимавам се, работя в областта на; s'occuper de politique занимавам се с политика; 2. грижа се; s'occuper de qqn. грижа се за някого; 3. занимавам се, използвам времето си; il s'occupe има си занимание, работа. Ќ t'occupe pas du chapeau de la gamine! occupe-toi de tes fesses (de ton cul); t'occupe! гледай си работата, не се меси в чужди работи. -
15 paresse
f. (lat. pigritia, de piger "paresseux") 1. мързел, леност; 2. поет. бавност; отпуснатост; s'abandonner а la paresse отдавам се на мързел. Ќ Ant. activité, application, effort, énergie, travail; rapidité. -
16 passivité
f. (de passif) 1. пасивност; 2. рел. спокойствие, мир ( на душата). Ќ Ant. activité, dynamisme, initiative, opposition. -
17 périscolaire
adj. (de péri- et scolaire) извънучилищен; activité périscolaire извънучилищна дейност. -
18 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
19 retraite1
f. (de l'a. fr. retraire "se retirer") 1. прибиране, отдръпване назад, връщане; 2. отстъпление; battre en retraite1 оттеглям се от битката; отстъпвам пред противника; 3. ост., воен. сбор, сигнал за вечерна проверка; 4. уединение, усамотение; уединено място; 5. излизане в пенсия, пенсия; mettre а la retraite1 пенсионирам; être а la retraite1 пенсионер съм; caisse de retraite1 пенсионна каса; prendre sa retraite1 излизам в пенсия; retraite1 anticipée излизане в пенсия преди определената възраст; 6. убежище, подслон; 7. прибиране, отдръпване на водите (на море, река); 8. арх. отстъп (от линия); намаляване дебелината на стена; 9. шествие; retraite1 aux flambeaux факелно шествие; 10. ост. отдалечаване; 11. лит. леговище ( на диви животни). Ќ Ant. avance, invasion; activité, occupation. -
20 sismique
adj. (de sisme, var. vieillie de séisme) сеизмичен, земетръсен; activité sismique сеизмична активност; secousses sismiques сеизмични трусове.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
activité — [ aktivite ] n. f. • 1425; lat. médiév. activitas, du lat. philos. activus 1 ♦ Vieilli Chez un agent, Faculté d agir, de produire un effet. L activité d un acide, d un poison. Sphère d activité. ♢ Mod. Activité d un volcan; volcan en activité. ⇒… … Encyclopédie Universelle
activité — ACTIVITÉ. sub. f. Faculté active. Vertu d agir. L activité du feu. L activité des esprits. On appelle Sphère d activité, L espace dans lequel la faculté d agir d un agent naturel est renfermée, et hors duquel il n a point d action. [b]f♛/b] Il… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
activité — Activité. subst. fem. Faculté active, vertu d agir. L Activité du feu. l activité des esprits. sphere d activité. Voy Sphere. Il signifie fig. Diligence, promptitude dans l action, dans le travail. J admire l activité de cet homme … Dictionnaire de l'Académie française
activité — (a kti vi té) s. f. 1° Puissance d agir. L âme a conscience de son activité. L activité d un poison, d un remède. Un esprit qui se consume par sa propre activité. • C est Dieu qui, depuis la création du monde, renouvelle à chaque moment l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ACTIVITÉ — s. f. Faculté active, puissance d agir. L activité du feu. L activité des esprits. L activité de l âme. En Physiq., Sphère d activité, L espace dans lequel la faculté d agir d un agent naturel est renfermée, et hors duquel il n a point d action … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ACTIVITÉ — n. f. Faculté active, puissance d’agir. L’activité du feu. Un volcan en activité. Une exploitation en pleine activité. L’activité de l’esprit. En termes de Physique, Sphère d’activité, L’espace dans lequel la faculté d’agir d’un agent naturel est … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Activité — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Activité », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Sciences de la nature En physique, l activi … Wikipédia en Français
activité — veiklos rūšis statusas Aprobuotas sritis pramonės statistika apibrėžtis Tam tikroms prekėms ir paslaugoms sukurti reikalingų išteklių naudojimo pobūdis, leidžiantis apibrėžti ir klasifikuoti institucinio vieneto ekonominę ar kitą veiklą.… … Lithuanian dictionary (lietuvių žodynas)
activité — aktyvumas statusas T sritis Standartizacija ir metrologija apibrėžtis Medžiagos gebėjimas reaguoti. atitikmenys: angl. activity vok. Aktivität, f rus. активность, f pranc. activité, f … Penkiakalbis aiškinamasis metrologijos terminų žodynas
activité — aktyvumas statusas T sritis Standartizacija ir metrologija apibrėžtis Tam tikrame radionuklido kiekyje per mažą laiko tarpą iš tam tikros energinės būsenos vykstančių savaiminių branduolinių šuolių vidutinio skaičiaus ir to laiko tarpo dalmuo.… … Penkiakalbis aiškinamasis metrologijos terminų žodynas
activité — aktyvumas statusas T sritis Standartizacija ir metrologija apibrėžtis Tam tikro radionuklidų kiekio radioaktyviųjų skilimų skaičius per vienetinį laiko tarpą. Radionuklidų, tam tikru metu esančių kokioje nors energinėje būsenoje, kiekio aktyvumas … Penkiakalbis aiškinamasis metrologijos terminų žodynas
