-
1 accusation
f. (lat. accusatio) обвинение; acte d'accusation обвинителен акт; mise en accusation даване под съд. -
2 auto-accusation
f. (de auto- et accusation) самообвинение. -
3 accablé,
e adj. (de accabler) 1. смазан, уморен, съсипан от умора; 2. прен. убит духом, смазан; accablé, sous le poids de l'accusation смазан под тежестта на обвинението. -
4 acte
m. (lat. actum, subst. du p.p. de agere "faire") 1. дело, постъпка; 2. удостоверение, свидетелство, акт, документ;acte d'accusation обвинителен акт; acte de mariage удостоверение за брак; acte de l'état civil удостоверение за гражданско състояние; acte de décès смъртен акт; 3. деяние; actes des saints деяния на светците; 4. съобщения (за конгрес, форум); actes d'un congrès сборник от изказвания, направени на конгрес; 5. театр. действие, акт; comédie en cinq actes комедия в пет действия. Ќ passer aux actes минавам към действие; acte médical медицинска намеса (или хирургическа); acte instinctif инстинктивно действие; acte administratif административно решение; faire acte d'héritier наследявам; faire acte de давам доказателство за; acte d'exécution изпълнителен лист; acte arbitraire произвол; passage а l'acte; passer а l'acte преминавам от теория на практика; faire acte de présence само присъствам, без да съм деен; donner acte а qch. (qqch.) разгадавам истината; prendre acte de qqch. запомням нещо, за да се ползвам от него по-късно; avaler son acte de naissance умирам. -
5 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
6 crime
m. (lat. crimen "accusation") престъпление, злодеяние; crime de lèse-majesté престъпление срещу държавен глава; crime de guerre военно престъпление. Ќ sundicat du crime мафия, престъпен синдикат. Ќ Ant. exploit, prouesse. -
7 disculpation
f. (de disculper) оневиняване; оневинение; оправдаване; оправдание. Ќ Ant. inculpation, accusation. -
8 fausseté
f. (bas lat. falsitas) 1. фалшивост, лъжливост, неистинност; démontrer la fausseté d'une accusation изваждам наяве неистинността на обвинение; 2. прен. пристореност, лицемерие, неискреност, лъжливи неща; 3. нелоялност. Ќ Ant. vérité, exactitude, justesse, franchise, sincérité. -
9 immotivé,
e adj. (de in- et motivé) безпричинен; немотивиран; accusation immotivé,e немотивирано обвинение. Ќ Ant. motivé. -
10 justifier
v.tr. (lat. ecclés. justificare) 1. оправдавам; justifier qqn. оправдавам някого; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; 2. доказвам; il doit justifier qu'il est malade той трябва да докаже, че е болен; 3. предявявам доказателство, потвърждавам; justifier un acte потвърждавам акт, деяние; 4. v.tr.ind. justifier de доказвам; reçu qui justifie d'un paiement разписка, която доказва плащането; justifier de son identité доказвам самоличността си, легитимирам се; 5. печ. набирам, поставям буквите в определения ред; se justifier оправдавам се, доказвам невинността си; se justifier d'une accusation доказвам невинността си. Ќ Ant. accuser, blâmer, condamner, incriminer. -
11 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
12 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
13 récriminer
v.intr. (lat. médiév. recriminari, de crimen "accusation") 1. ост. упреквам, отвръщам на обвинения с обвинения; 2. критикувам рязко, протестирам срещу нещо. -
14 renvoyer
v.tr. (de re- et envoyer) 1. изпращам повторно; renvoyer qqn. а ses parents изпращам някого на родителите му; 2. връщам обратно, казвам на някого, да се върне обратно; отпращам; renvoyer un importun отпращам нахалник; 3. връщам, отказвам; renvoyer un cadeau отказвам подарък; 4. връщам (заета, забравена вещ); 5. уволнявам, освобождавам от длъжност; изгонвам, изключвам; 6. пускам, разпускам, освобождавам; 7. връщам, отразявам; renvoyer la balle връщам топката (по време на игра); 8. отлагам; renvoyer les débats отлагам разисквания; 9. отпращам, отправям, насочвам към; препращам; renvoyer qqn. а la cour d'assises препращам някого пред углавен съд; les chiffres renvoient а certains passages цифрите препращат към определени пасажи; 10. отразявам (за огледало, звук); se renvoyer препращаме се един на друг. Ќ se renvoyer la balle прехвърляме един на друг неприятно задължение; renvoyer d'une accusation освобождавам от обвинение. Ќ Ant. appeler; employer, garder, prendre, recruter; accepter.
См. также в других словарях:
accusation — [ akyzasjɔ̃ ] n. f. • 1275; lat. accusatio 1 ♦ Action de signaler (qqn) comme coupable ou (qqch.) comme répréhensible. Accusations malveillantes, fausses. ⇒ calomnie, dénigrement, diffamation, médisance. Faire une accusation. « C est lui qui a… … Encyclopédie Universelle
accusation — ac·cu·sa·tion /ˌa kyə zā shən/ n 1: a formal charge of wrongdoing, delinquency, or fault the accused shall enjoy the right...to be informed of the nature and cause of the accusation U.S. Constitution amend. VI compare allegation … Law dictionary
accusation — Accusation. s. f. v. Action en Justice, par laquelle on accuse quelqu un d un crime. Accusation calomnieuse. fausse accusation. accusation capitale. il y a contre luy vingt chefs d accusation. susciter une accusation. former une accusation … Dictionnaire de l'Académie française
Accusation — Ac cu*sa tion, n. [OF. acusation, F. accusation, L. accusatio, fr. accusare. See {Accuse}.] [1913 Webster] 1. The act of accusing or charging with a crime or with a lighter offense. [1913 Webster] We come not by the way of accusation To taint… … The Collaborative International Dictionary of English
accusation — (n.) late 14c., from O.Fr. acusacion or directly from L. accusationem (nom. accusatio), noun of action from pp. stem of accusare (see ACCUSE (Cf. accuse)) … Etymology dictionary
accusation — [n] charge of wrongdoing, fault allegation, arraignment, attribution, beef*, blast*, bum rap*, censure, citation, complaint, denunciation, dido, exposé, gripe, impeachment, imputation, incrimination, indictment, insinuation, recrimination, roar* … New thesaurus
accusation — ► NOUN ▪ a charge or claim that someone has done something illegal or wrong … English terms dictionary
accusation — [ak΄yo͞o zā′shən, ak΄yəsā′shən] n. 1. an accusing or being accused 2. the crime or wrong of which a person is accused … English World dictionary
accusation — n. 1) to bring, make an accusation against (he brought an accusation of theft against Smith; more usu. is: he accused Smith of theft) 2) to deny; refute an accusation 3) a damaging, grave; false, groundless, unfounded, unjust; sweeping accusation … Combinatory dictionary
accusation — (a ku za sion ; en poésie, de cinq syllabes) s. f. 1° Action en justice par laquelle on accuse quelqu un. Les chefs d accusation. Accusation d empoisonnement. Intenter une accusation contre quelqu un. Dresser une accusation. Par son éloquence,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
accusation — ac|cu|sa|tion [ˌækjuˈzeıʃən] n a statement saying that someone is guilty of a crime or of doing something wrong accusation against ▪ A number of serious accusations have been made against her. ▪ The main accusation levelled against him was that… … Dictionary of contemporary English
