-
1 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
2 passe-temps
m.inv. (de passer et temps) 1. развлечение; 2. loc. adv. par passe-temps за убиване на времето. -
3 deux-temps
m.inv. (de deux et temps) 1. муз. ала бреве (такт 4/4 тактуван на две); 2. двутактов мотор ( двигател). -
4 mi-temps
f. (de mi- et temps) 1. спорт. полувреме; 2. половин работен ден. -
5 quatre-temps
m. pl. (de quatre et temps) рел. три дни на пост и въздържание - сряда, петък и събота - в началото на всеки сезон. -
6 entre-temps
m. (altér. a. fr. entretant) 1. промеждутък, интервал между две случки, две събития; 2. adv. междувременно. -
7 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
8 pluie
f. (lat. pop. °ploia, class. pluria, d'apr. plovere) 1. дъжд; pluie battante проливен дъжд; grosse pluie дъжд на едри капки; recevoir la pluie намокря ме дъждът; le temps est а la pluie ще вали; 2. прен. изобилие, дъжд, град (от нещо); pluie d'étoiles дъжд от звезди; 3. loc. adv. par la pluie, sous la pluie, dans la pluie в дъжд. Ќ après la pluie le beau temps погов. след лошото идва хубавото; ennuyeux comme la pluie много скучен; faire la pluie et le beau temps много съм влиятелен, разпореждам се, както си искам; parler de la pluie et du beau temps говоря за банални неща; se jeter dans l'eau de peur de la pluie от трън та на глог. -
9 chargé,
e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател. -
10 emploi
m. (de employer) 1. употреба, употребяване; l'emploi des temps употреба на глаголните времена; mode d'emploi начин на употреба; 2. разпределение; emploi du temps разпределение на времето (на работното време); 3. служба; il cherche de l'emploi търси си работа; offres, demandes d'emploi обяви, търсене на работа; 4. театр. амплоа. Ќ double emploi излишно повторение; plein emploi пълна заетост на работната ръка; avoir le physique (la tête, la gueule) de l'emploi външността ми отговаря на това, което съм. -
11 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
12 tempête
f. (lat. pop. °tempesta "temps" et par ext. "mauvais temps") 1. буря; tempête de neige, de sable снежна, пясъчна буря; 2. прен. вълнение, развълнуване; 3. неразбирателство, недоволство, протест; 4. прен. силен звук ( наподобяващ звука на буря). Ќ Ant. calme, embellie, sérénité. -
13 abeille
f. (lat. apicula) пчела; abeille neutre, abeille ouvrière пчела работничка; abeille reine пчела царица; un essaim d'abeilles рой пчели. Ќ laborieux comme une abeille трудолюбив като пчела; serviettes nids d'abeilles кърпи от платно, наподобяващо пчелни килийки; un temps d'abeille(s) слънчево време; avoir les abeilles (sous le crâne) имам леко главоболие ( след пиене). -
14 abominable
adj. (lat. abominabilis) отвратителен, ужасен; un crime abominable ужасно престъпление; un temps abominable отвратително време. -
15 acquisition
f. (lat. acquisitio) 1. придобивка, придобиване; acquisition de la propriété придобиване на собственост; покупка; faire l'acquisition d'un terrain купувам парцел; 2. инф. достъп (до данни); temps d'acquisition време за достъп ( до компютърни данни). Ќ Ant. cession, perte. -
16 adverbe
m. (lat. adverbium) грам. наречие; adverbe de lieu наречие за място; adverbe de temps наречие за време. -
17 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
18 alourdir
v.tr. (de lourd) 1. правя по-тежък; 2. увеличавам (за тегло и др.); s'alourdir ставам тежък, натежавам; 3. прен.утежнявам, придавам тежък, муден характер (на изречение, книга и др.). Ќ le temps s'alourdit става задушно ( за време). Ќ Ant. alléger. -
19 annoncer
v.tr. (lat. annuntiare) 1. съобщавам, известявам; 2. обявавам, обнародвам; 3. предсказвам; s'annoncer съобщавам се, известявам се; предизвестявам се. Ќ le temps s'annonce beau времето обещава да бъде хубаво. -
20 annualiser
v. tr.(de annuel) давам годишен срок на; изработвам на базата на едногодишен срок; annualiser le temps de travail пресмятам годишно отработеното време.
См. также в других словарях:
Temps de la physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps en physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps perdu — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
Temps personnel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
Temps de travail légal — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps du travail — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps noir — Temps noir : la revue des littératures policières Pays France Langue Français Périodicité Semestrielle Format 16 x 24 cm Genre … Wikipédia en Français
Temps (solfege) — Temps (solfège) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Dans le solfège, le temps est l unité de mesure de la durée musicale, tout comme le mètre est celle de la longueur, le kilogramme, celle de la masse, le litre, celle du volume,… … Wikipédia en Français
