-
101 surcomposé,
e adj. (de sur- et composé) грам. двойно сложен; temps surcomposé,s двойно сложни времена. -
102 temporiser
v.intr. (lat. médiév. temporizare "passer le temps") изчаквам, протакам, бавя, отлагам ( като се надявам на по-изгоден случай). Ќ Ant. se hâter. -
103 timing
m. (mot angl., de to time "régler, mesurer le temps") разпределяне на времето за изпълняване на различни задължения. -
104 tournemain
m. (temps qu'il faut pour tourner la main) в съчет. en un tournemain ост. за един миг, на един път, наведнъж. -
105 Toussaint
f. (de tous(toz) et saint) голяма задушница. Ќ un temps de Toussaint сиво, мрачно и студено време. -
106 tranche
f. (de trancher) 1. резен, филия; tranches de pain филии хляб; tranche de bњuf бифтек; tranche de jambon резен шунка; couper en tranches minces режа на тънки филийки; 2. плоча, дъска; 3. разрез на книга; 4. ръб на монета; 5. мат. група цифри; 6. част, дял (на лотария, парична емисия и др.); 7. пласт земя, повдигната от ралото при оране; 8. етап; tranche de temps период от време; 9. техн. вид голямо длето с дълга дръжка. Ќ doré sur tranche много богат; s'en payer une tranche забавлявам се много. -
107 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
108 tuer
v.tr. (o. i., p.-к. lat. pop. °tutare, class. tutari "protéger") 1. убивам; уморявам, умъртвявам; tuer qqn. avec une épée убивам някого със сабя; tuer un adversaire en duel убивам противник в дуел; tuer un animal а la chasse убивам животно на лов; substance qui tue les insectes вещество, което убива насекомите; 2. прен. уморявам, изтощавам, съсипвам; ces escaliers me tuent тези стълби ме изтощават; 3. погубвам, унищожавам, съсипвам, провалям; la contrainte tue le désir принудата погубва желанието; se tuer 1. самоубивам се; убивам се; 2. прен. съсипвам се, преуморявам се; 3. убиваме се един друг. Ќ tuer le temps убивам времето (забавлявам се, за да мине време); tel tue qui ne pense que frapper понякога човек може да направи по-голямо зло, отколкото е искал да направи. Ќ Ant. épargner, sauver. -
109 unité
f. (lat. unitas, de unus "un") 1. единица; unité et pluralité единичност и множественост; unité administrative административна единица; prix d'un produit а l'unité цена на единица продукция; unité de production производствена единица, цех за производство; 2. воен. единица, подразделение, част; 3. единство; l'unité indivisible d'un pays неделимото единство на страна; rompre l'unité разрушавам единството; l'unité européenne европейското единство; les trois unités; unité d'action, de temps et de lieu трите единства; единство на действие, на време и място (в класическия театър); 4. военен кораб (като част от флота); 5. разг., ост. един милион стари франка; 6. мат. единица (в число, което има десетици, стотици и др.); 7. мед. определено количесто от лекарство, мерна единица; unité de vues общност на възгледите; l'unité d'une њuvre вътрешна хармония на творба; unité de mesure мерна единица; unité de longueur мерна единица за разстояние; unité de valeur университетско ниво, което се получава при определено обучение; unité centrale комп. част от компютър, която включва паметта и процесора. Ќ Ant. dualité, pluralité; diversité; discordance, incohérence. -
110 utile
adj. et m. (lat. utilis) 1. полезен; un livre utile aux hommes книга, която е полезна за хората; d'utiles conseils полезни съвети; il est utile de (+ inf.) полезно е да; il est utile que (+ subj.) полезно е да; charge utile d'un véhicule полезен товар на автомобил; 2. m. l'utile полезното; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ en temps utile навреме, своевременно, в предвиденото време. Ќ Ant. inutile, inefficace, superflu; nuisible. -
111 variabilité
f. (de variable) 1. изменчивост, променливост; биол. вариативност; la variabilité du temps променливостта на времето; 2. грам. изменяемост ( на думи). Ќ Ant. invriabilité, constance, immutabilité. -
112 variable
adj. et n. (lat. variabilis) 1. променлив, изменчив; temps variable променливо време; quantité variable мат. променлива величина; vent variable променлив вятър (който често променя посоката и силата си); objectif а focale variable обектив с променливо фокусно разстояние; 2. грам. изменяем; mot variable изменяема дума (по род, число, време и падеж); 3. m. точка върху барометър, която сочи променливо време; 4. f. мат. променлива величина. Ќ Ant. invariable, constant, immuable. -
113 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване. -
114 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
115 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
Temps de la physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps en physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps perdu — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
Temps personnel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
Temps de travail légal — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps du travail — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps noir — Temps noir : la revue des littératures policières Pays France Langue Français Périodicité Semestrielle Format 16 x 24 cm Genre … Wikipédia en Français
Temps (solfege) — Temps (solfège) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Dans le solfège, le temps est l unité de mesure de la durée musicale, tout comme le mètre est celle de la longueur, le kilogramme, celle de la masse, le litre, celle du volume,… … Wikipédia en Français
