-
1 sufficiency
{sə'fiʃnsi}
1. достатъчност, достатъчно количество, задоволеност, задоволяване
a SUFFICIENCY of food/fuel достатъчно количество храна/гориво и пр
2. ост. способност, умение* * *{sъ'fishnsi} n 1. достатъчност, достатъчно количество; зад* * *достатъчност; задоволяване;* * *1. a sufficiency of food/fuel достатъчно количество храна/гориво и пр 2. достатъчност, достатъчно количество, задоволеност, задоволяване 3. ост. способност, умение* * *sufficiency[sə´fiʃənsi] n 1. достатъчност; достатъчно количество; удовлетворителност; задоволяване; to have a \sufficiency живея добре (охолно); 2. рядко способност, умение. -
2 sufficiency
• достатъчност• обоснованост -
3 sufficiency of disclosure
• достатъчност на разкриване същността на изображениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > sufficiency of disclosure
-
4 self-sufficiency
{,selfsə'fiʃənsi}
1. самостоятелност, независимост
2. самозадоволяване
3. самонадеяност, самомнителност* * *{,selfsъ'fishъnsi} n 1. самостоятелност, независимост* * *самозадоволяване;* * *1. самозадоволяване 2. самонадеяност, самомнителност 3. самостоятелност, независимост* * *self-sufficiency[¸selfsə´fiʃənsi] n 1. самостоятелност, независимост; автономност; 2. самозадоволяване; 3. самонадеяност, самомнителност. -
5 joint sufficiency
• съвместна достатъчностEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > joint sufficiency
-
6 test of sufficiency
• проверка на патентна заявка за пълнота на описанието на изобретениетоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > test of sufficiency
-
7 tests of sufficiency
• проверка на патентна заявка за пълнота на описанието на изобретениетоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > tests of sufficiency
-
8 test
{test}
I. 1. изпитание
2. изпит, контролна работа, тест
to put to the TEST поставям на изпитание
3. проба, изпробване, проверка, изследване, анализ
TEST fly изпитателен/пробен полет/летене
4. сериозно изпитание, пробен камък
5. мерило, критерий
6. хим. реакция, реактив
7. метал. количество благороден метал, отделено за претегляне
8. метал. купел
9. TEST case юр. дело, служещо за образец при решаване на аналогични дела
II. 1. подлагам на изпитание
2. изпробвам, изпитвам, проверявам, изследвам
to have one's blood TESTed правя си изследване на кръвта
3. хим. анализирам с реактив
4. метал. купелувам
III. n зоол. черупка, броня* * *{test} n 1. изпитание; 2. изпит; контролна работа; тест; to put (2) {test} v 1. подлагам на изпитание; 2. изпробвам; изпитвам, п{3} {test} n зоол. черупка, броня.* * *черупка; тест; реакция; реактив; проверка; пробвам; препитвам; препитване; проверявам; пробен; проба; броня; критерий;* * *1. i. изпитание 2. ii. подлагам на изпитание 3. iii. n зоол. черупка, броня 4. test case юр. дело, служещо за образец при решаване на аналогични дела 5. test fly изпитателен/пробен полет/летене 6. to have one's blood tested правя си изследване на кръвта 7. to put to the test поставям на изпитание 8. изпит, контролна работа, тест 9. изпробвам, изпитвам, проверявам, изследвам 10. мерило, критерий 11. метал. количество благороден метал, отделено за претегляне 12. метал. купел 13. метал. купелувам 14. проба, изпробване, проверка, изследване, анализ 15. сериозно изпитание, пробен камък 16. хим. анализирам с реактив 17. хим. реакция, реактив* * *test [test] I. n 1. изпитание, затруднение; напрежение, проверка; изпит; класна (контролна) работа; тест; to put to the \test подлагам на изпитание; to pass ( stand, bear) the \test издържам изпитанието; 2. проверка, проба; изследване; анализ; blood \test анализ на кръвта; charring \test изпитване (на материал) чрез обгаряне; endurance \test проверка на издръжливостта; \test car учебна кола; acid \test хим. проверка за кисела реакция; прен. пробен камък, сериозно изпитание; \test for изпитване на; \test to destruction изпитване до разрушаване на образеца; under \test изпробван, изследван; подложен на тест; \test at the rig (и bench \test) стендово изпитание; blank \test празна проба, контролен опит; calibration \test проверяване точността на калибриране (градуиране); efficiency \test изпитване за определяне коефициента на полезно действие; factory \test изпитване в заводски условия; guarantee \test изпитване за проверяване на гарантирани параметри; гаранционно изпитване; in situ \test изпитване на място, на обекта; model \test типово изпитание; monitoring \test контролно изпитание; \test of sufficiency проверка на патентна заявка за достатъчност на описанието на изобретението; \test rate of discount контролен процент на отстъпка; official \test приемно-предавателни изпитвания; site \test изпитване на мястото на монтиране; 3. мерило, мярка, критерий; 4. хим. реакция; реактив; 5. мет. купел; 6. мет. количество благороден метал, отделено за претегляне; 7. ист. клетва за вярност, изисквана от всички длъжностни лица според един закон (T. Act) от 1672 г., отменен през 1828 г.; II. v 1. подхвърлям (подлагам) на изпитание; изпитвам, проверявам; to \test the water пробвам почвата (прен.), правя предварително проучване; 2. хим. анализирам с реактив; подлагам на действието на реактив; 3. мет. купелувам; III. test n зоол. черупка, броня.
См. также в других словарях:
Sufficiency — Suf*fi cien*cy, n. [L. sufficientia: cf. F. suffisance. See {Suffice}.] 1. The quality or state of being sufficient, or adequate to the end proposed; adequacy. [1913 Webster] His sufficiency is such that he bestows and possesses, his plenty being … The Collaborative International Dictionary of English
sufficiency — suf·fi·cien·cy n: the quality or state of being sufficient the sufficiency of the evidence to convict Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. sufficiency … Law dictionary
Sufficiency — may refer to: * Logical sufficiency; see necessary and sufficient conditions * sufficiency (statistics), sufficiency in statistical inference;See also * Self sufficiency * Eco sufficiency … Wikipedia
sufficiency — late 15c., from L. sufficientia, from sufficiens (see SUFFICIENT (Cf. sufficient)) + CY (Cf. cy). Sufficience is from late 14c … Etymology dictionary
sufficiency — ► NOUN (pl. sufficiencies) 1) the condition or quality of being sufficient. 2) an adequate amount, especially of something essential … English terms dictionary
sufficiency — [sə fish′ən sē] n. 1. sufficient means, ability, or resources; specif., a) an adequate amount or quantity (of what is needed) b) enough wealth or income 2. the state or quality of being sufficient or adequate; adequacy … English World dictionary
Sufficiency (statistics) — In statistics, sufficiency is the property possessed by a statistic, with respect to a parameter, when no other statistic which can be calculated from the same sample provides any additional information as to the value of the parameter cite… … Wikipedia
Sufficiency — (Roget s Thesaurus) < N PARAG:Sufficiency >N GRP: N 1 Sgm: N 1 sufficiency sufficiency adequacy enough withal quantum sufficit satisfaction competence Sgm: N 1 no less no less GRP: N 2 Sgm: N 2 mediocrity medio … English dictionary for students
Sufficiency of disclosure — Patent law (patents for inventions) … Wikipedia
sufficiency — [[t]səfɪ̱ʃ(ə)nsi[/t]] N UNCOUNT: also a N, oft N of n Sufficiency of something is enough of that thing to achieve a purpose or to fulfil a need. [FORMAL] → See also self sufficiency When foods from different plant sources are eaten together,… … English dictionary
sufficiency — suf|fi|cien|cy [səˈfıʃənsi] n formal 1.) [U] the state of being or having enough ▪ The war has affected the country s economic sufficiency. 2.) a sufficiency of sth a supply that is enough ▪ a sufficiency of raw materials … Dictionary of contemporary English
